Решение № 13243 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6932/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от С. Л. С., подадена чрез пълномощник адвокат Я. Сариев, срещу решение 1107/19.05.2025 г., постановено по адм. дело 178/2025 г. по описа на Административен съд гр. Кърджали. Изложени са съображения за неправилно, незаконосъобразно и необосновано решение, постановено при нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени оспореното решение и делото да се върне на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав, а при условие, че се установи, че решението страда от пороци за повторно разглеждане поради нарушено право на защита, да се постанови решение по съществото на спора, с което да се отмени решението на административния орган. Претендират се разноските по делото. . Директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Кърджали, в писмен отговор и становище подадени чрез процесуален представител старши юрисконсулт З. Белева оспорва касационната жалба и излага подробни съображения по съществото на спора. Моли да се отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, и да се потвърди оспореното решение. Претендират се разноските по делото за юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховен административен съд, касационен състав на шесто отделение като взе предвид касационната жалба и доводите в нея, обжалвания акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Кърджали е Решение 2153-08-61/17.02.2025 г. на директора на ТП на НОИ-Кърджали, с което са отхвърлени жалбите на касатора срещу Задължителни предписания ЗД-1-08-01776062/02.01.2025 г. и ЗД-1-08-01776041/02.01.2025 г., издадени от контролен орган при ТП на НОИ Кърджали, за заличаване на данни, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО. Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на С. Л. С. и е присъдил разноски. Приел е, че административният акт е издаден от компетентен орган, в установената форма, при липсата на съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. От фактите по делото е установено, че в периода 04.09.2020 г. 09.03.2023 г. С. С. е регистрирана като самоосигуряващо се лице - земеделски производител, и е избрала да внася осигурителни вноски за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство. На 09.03.2023 г. е отбелязано прекъсване на заявената дейност. Видно от писмо вх. 1030-08-1734#1/11.12.2024 г., изд. от директора на ОД Земеделие Кърджали, жалбоподателката е регистрирана като земеделски стопанин на 04.09.2020 г. Има пререгистрация за 2021 г. и 2022 г., отписана е от регистъра на 09.03.2023 г. и към 10.12.2024 г. няма нова регистрация. Според приложените по делото справки от Регистъра на земеделските стопани, от 04.09.2020 г. касатора е заявила ползвана площ от 0,1000 ха, засети с естествени ливади. Такава площ с естествени ливади е заявена и на 05.11.2020 г., както и на 22.10.2021 г. Според приложения по делото КП КВ-5-08-01776035/02.01.2025 г., на 02.01.2025 г., контролен орган в ТП НОИ - Кърджали извършил проверка по разходите на ДОО на жалбоподателката, при която установил, че последната е регистрирана като самоосигуряващо се лице/земеделски стопанин от 04.09.2020 г.; декларирала е осигуряване за фонд Пенсии и фонд Общо заболяване и майчинство. За периода 04.09.2020 г. 08.03.2023 г. лицето има статут на регистриран земеделски стопанин, както и подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 КСО, с декл. обр. 1 с код за вид осигурен 13. Предвид писмо вх.1030-08-1734/06.12.2024 г. на директора на ОД Земеделие - Кърджали, съдържащо справка за дейността на земеделския стопанин, ведно с приложени анкетни карти и формуляри за периода 2020 2023 г. е посочено, че в последния период лицето е регистрирано със стопанисвани 0,1000 ха естествени ливади. От справка в МЗХГ се установило, че средният добив /кг/ха/ и средната цена от евентуалната продажба на реализирана продукция, не са достатъчни да формират доходи и печалба, за развиването на дейността. Прието е, че лицето не е произвеждало продукция, не е извършвало продажби, които да формират доходи, респ. не е упражнявало трудова дейност, поради което не е регистриран земеделски стопанин и осигурено лице, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО. Със Задължителни предписания ЗД-1-08-01776062/02.01.2025 г. и ЗД-1-08-01776041/02.01.2025 г. издадени от старши инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Кърджали е предписано на касатора да се заличат данните, подадени по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, за периода 04.09.2020 г. 31.12.2021 г., както и за периода 01.01.2022 г. 08.03.2023 г., с код за вид осигурен 13. Предписано е също заличаване на история на осигуряването, с дата на започване на дейността 04.09.2020 г. и дата на прекъсване 09.03.2023 г. В мотивите към горните задължителни предписания е прието, че лицето не отговаря на определението за регистриран земеделски стопанин, съдържащо се в §1, ал.1, т.5 от ДР на КСО, тъй като в периода от 04.09.2020 г. до 08.03.2023 г. (вкл.), не е упражнявало реално трудова дейност, чрез полагане на личен труд, в резултат на което да е произведена продукция, предназначена за продажба. В мотивите се съдържа и препращане към констатациите в констативен протокол КВ-5-08-017760335/02.01.2025 г., съставен от контролен орган в ТП НОИ - Кърджали. Недоволна от постановения акт, С. го е обжалвала пред ръководителя на ТП на НОИ Кърджали, който го е потвърдил с Решение 2153-08-61/17.02.2025 г. Регистрацията като земеделски производител и внасянето на осигурителни вноски не изчерпват фактическия състав на осигурителното правоотношение. За физическите лица - земеделски стопани по § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО, възниква основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО само при изпълнение на условието по чл. 10, ал. 1 от КСО да упражняват трудова дейност. Понятието "осигурено лице" по смисъла на част първа от КСО, е дефинирано в разпоредбата на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, според която такова е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5 КСО. Нормата от чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването. Самоосигуряващо се лице, което се е регистрирало по реда на чл. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица, придобива качеството на осигурено по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, само ако извършва трудова дейност. В разглеждания случай относно касаторът липсват данни за реализирани приходи от дейността и като земеделски производител. Не е доказала реално осъществявана трудова дейност. Поради това е извън кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и некоректно подаваните за нея данни с декларация обр. 1 следва да бъдат заличени. Неоснователно е оплакването в касационната жалба за допуснато съществено процесуално нарушение изразяващо се в нарушено право на защита. Към молбата на адвокат Я. М. Сариев с вх.1879/25.04.2025 г., и искане да не се дава ход на делото в съдебното заседание за 29.05.2025 г., не е приложено адвокатско пълномощно и по делото не са представени доказателства за упълномощаване на подписалия молбата адв. Сариев, като пълномощник на жалбоподателката С. Л. С.. В този смисъл правилно първоинстанционния съд е приел, че липсва основание за отлагане на делото при редовно призоваване на оспорващата. Наред с гореизложеното съгласно чл. 139 ал.1 от АПК съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. Липсват данни за препятствие, което да е попречило на оспорващата да се яви в насроченото съдебно заседание, поради което дори да се приеме, че е адв.Сариев е бил надлежно упълномощен към 29.05.2025 г. и за него е съществувало препятствие да се яви по делото, то не е имало основание за уважаване на молбата му. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора, основателна се явява акцесорната претенция за разноски на касационния ответник, на основание чл.143 ал.3 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. от Закона за правната помощ и чл. 25а ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, като се дължат разноски от касатора в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата касационна инстанция, определени съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на осъществената процесуална защита. За първата инстанция са присъдени разноски. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение,