Решение № 6227 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15417/2009 г.

Решение № 6227 от 12.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15417/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Областна дирекция "Земеделие" - Перник и Министерство на земеделието и храните, чрез процесуалния им представител юрисконсулт Любомирова, против решение № 231 от 14.10.2009 г., постановено по адм. дело № 592/2008 г. по описа на Пернишкия административен съд в частта му, с която е отменена заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на областната дирекция "Земеделие" за одобряване на протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ за описаните четири имоти по картата на възстановената собственост (КВС) за землището на с. Глоговица, община Трън и преписката е върната в тази й част за ново произнасяне с оглед указанията на съда. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата. Ответната - Изпълнителна агенция по горите, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ерджан Мурад оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по подробно изложените в писмени бележки доводи. Заинтересованата страна - Министерството на земеделието и храните, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Цончовска, в писмени бележки изразява становище за основателност на касационната жалба. Заинтересованите страни - Агенция по геодезия и картография и кмета на община Трън не изразяват становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че установените от съда факти налагат извод за допуснато от административния орган нарушение на материалния закон. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежни страни и в рамките на преклузивния срок по по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред административния съд е по реда на чл. 145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 45в, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Образувано е по жалба, подадена от Държавна агенция по горите (ДАГ) против заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие", с която е одобрено протоколно решение от 21.07.2008 г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ за имотите в землището на с. Глоговица, община Трън. В хода на съдебното производство жалбата е конкретизирана, като са посочени номерата на четиридесет и девет имота по картата на възстановената собственост, които според жалбоподателя неправилно са посочени, като земеделски земи, тъй като по същността си представляват гори. Между тях са и процесните понастоящем четири имоти - № 310001, 330016, 390003 и 490007. От приложените писмени доказателства в административната преписка е установено, че назначената комисия е приела правила за работата си, включващи предоставяне на извлечение от регистрите на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ; осигуряване на достъп до картата на възстановената собственост и при нужда оглед на място. Прилагайки ги комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗ с протоколно решение от 21.07.2008 г. е определила имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ за община Трън и прилежащите към нея села съгласно Приложение № 1 към раздел I, т. 1. Едновременно с това е определила и имотите, по отношение на които са допуснати непълноти и грешки при регистрирането им, като земи по чл. 19, ал. 1 от закона съгласно Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от протоколното решение. Решението на комисията е одобрено със заповед № РД-19 от 22.07.2008 г. на директора на Областна дирекция "Земеделие" - Перник. За изясняване на спора от фактическа страна, съдът е допуснал съдебно-техническа лесовъдска експертиза със задачи, поставени от съда, налагащи изследване в три насоки: дали оспорените земи по чл. 19, ал. 1 представляват изключени от горския фонд с цел изкореняване, но неизкоренени гори; представляват ли те неустройвани и непосочвани в ЛУП високостеблени и издънкови гори, които са били такива към национализацията на горите и на трето място - съставляват ли те имоти, отразени в КВС, като земеделски земи в нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗСПЗЗ, които в стопанските карти и ЛУП са били устроени, като гори и земи от горския фонд. Вещото лице е дало заключение, че идентифицираните по номера имоти са включени в горския фонд, видно от лесоустройствените проекти. При тези данни по делото, съдът е анализирал правната уредба, регламентираща дейността на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ при установяване на земеделската земя, останала след възстановяването на правата на собствениците. Съобразил е, че при работата й на основание влязлата в сила КВС е съставен списък, Приложение № 1 към раздел II, т. 1 от решението, в което са описани имотите, неправилно причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. По отношение на тях е счел жалбата за неоснователна и я е отхвърлил. В тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. По отношение на останалите четири имота, описани по номера по-горе е приел, че в картата за възстановената собственост, те са посочени, като земеделска земя. В същото време насажденията в представляват гора. В тази връзка съдът се е позовал на заключението на съдебната експертиза и е приел, че имотите неправилно са включени, като земеделска земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ в протоколното решение на комисията. Отменил е заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" за утвърждаването на протоколното решение в тази част и е върнал преписката със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Решението в тази му част е неправилно. Дейността на комисията е пряко свързана с определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Нормата има предвид онези земи, които са останали след възстановяване на правата на собствениците и то след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и възстановими стари реални граници. Данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници и картата на възстановимите стари реални граници, създадени по реда на ЗСПЗЗ се обединяват в картата на възстановената собственост - чл. 1, ал. 2 от Наредба № 49/2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост, наричана в настоящото изложение "наредбата". Нещо повече - видно от анализа на цитираната разпоредба КВС наред с този картен материал, обединява и данните от картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на ЗВСГЗГФ. Поради това разпоредбата на чл. 45в, ал. 2 от ППЗСПЗЗ вменява в задължение на ОСЗ, като орган, който отговаря за поддържането на КВС да предостави на комисията по чл. 19, ал. 2 от закона два вида информация, находяща се именно в цитираната карта: извлечение от регистъра на имотите към нея и едновременно с това достъп за заседанията на комисията до КВС. По този начин законодателят точно е фиксирал документите, въз основа на които се определят земите, останали след влизане в сила на плана за земеразделяне и картата на съществуващи и възстановими стари реални граници. Това е основната функция, за която е назначен помощният орган. Другата е посочена в чл. 45в, ал. 6 от ППЗСПЗЗ - да опише в протоколното решение имотите, за които е констатирала, че неправилно са причислени към земите по чл. 19, ал. 1 от закона, като едновременно изложи мотивите си за това. От така редактираните права и задължения на комисията е видно, че в дейността си по определяне на земите по чл. 19, ал. 1 от закона, тя няма правомощие да се произнася по оспорвания за характера и вида на земи, които в КВС и регистъра към нея са отразени, като земеделски имоти, попадащи в обхвата на плана за земеразделяне и двете карти на съществуващи и възстановими стари реални граници. Правомощията, съответно компетентността на помощния орган, които са в основата на заповедта на директора на Областна дирекция "Земеделие" при одобряване на съставения протокол очертават и периметъра на съдебен контрол при обжалване на административния акт по съдебен ред. В съдебното производство не може да се установява дали един имот, който в одобрената КВС е отразен, като земеделски имот, останал след влизане в сила на земеразделителния план и картите на собствеността в реални граници представлява по същността си земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ или гора по смисъла на Закона за горите. В конкретния случай по делото е приложена справка за приемане на КВС, обединяваща цифровите модели да възстановената собственост върху земеделските земи и горите и земите от горския фонд за селищата от община Трън. От нея е видно, че КВС за землище Трън е приета на 5.09.2000 г. Вещото лице е посочило в констативната част на заключението, че е проверило лесоустройствените проекти на Държавно горско стопанство - Трън от 2002 г., ведно с цифровата ортофотокарта, изготвена във връзка със Системата за идентификация на земеделските производители. В съдебно заседание на 15.09.2009 г. е пояснило, че имотите са отразени в КВС като земеделски имоти. По това не е и имало спор между страните. В същото време нито ЗСПЗЗ, нито правилникът за прилагането му вменява в право и задължение на комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ да преценява спорове при отразяване на имоти в КВС, като земеделски имоти и едновременно с това устройството им, като гори. Още повече, че влязлата в сила КВС обединява не само картите по възстановената собственост на земеделските земи, но едновременно с това включва и картите на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд. Преценено от този аспект, решението на административния съд в обжалваната му част е неправилно. То е постановено единствено на базата на съдебната експертиза, като напълно игнорира данните в КВС и регистрите към нея, които са нормативно уредени, като източниците на информация за комисията по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ. Допуснато е нарушение на материалния закон, което съставлява отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Решението ще следва да се отмени и спорът се реши по същество с отхвърляне на подадената жалба, като неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение