Решение № 14809 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2011 г.

Решение № 14809 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2729/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Атанас Стойчев Стоянов, от гр. Пловдив против решение № 4432/28.12.2010 г. по адм. дело № 4519/2009 г. на Административен съд София - град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) при Военно медицинска академия (ВМА) - гр. София счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационното оспорване. Посочва, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е основателна. Предмет на контрол пред административния съд е решение № 54/17.02.2009 г., с което ЦВМК при ВМА е поставила на Атанас Стойчев Стоянов диагноза "локализирана (фокална) (парциална) симптоматична епилепсия и епилептични синдроми с комплексни парциални конвулсивни припадъци", въз основа на което е определен за негоден за военна служба. С решение № 4432/28.12.2010 г. по адм. дело № 4519/2009 г. Административен съд София - град е отхвърлил оспорването като е приел, че атакуваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, след точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че от назначените две единични и две тройни съдебно - медицински експертизи следва да кредитира с доверие последната тройна експертиза, която дава заключение, че заболяването е налично. Посочил е, че от общо седемте вещи лица работили по делото пет са се произнесли в тази насока. Върховният административен съд счита, че подобен мотивировъчен подход не отчита задължението на съда аргументирано да посочи защо кредитира с доверие част от предоставените му специални знания по даден въпрос и защо отхвърля други. Визираният количествен критерий по брой застъпили едното становище вещи лица е необективен и неточен и съдът го приравнява на липса на мотиви по този толкова важен за правния спор въпрос. В нарушение на чл. 202 и чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с чл. 144 АПК решаващият състав не е обсъдил експертните заключения заедно с всички доказателства относно извършените медицински изследвания и другите доказателства за здравословното състояние на жалбоподателя. Сериозните различия между заключенията на двете тройни експертизи, обосноваността на защитата им в съдебното заседание сочат необходимостта от допълнителни уточнения по предоставените на съда специални знания като за целта е целесъобразно да бъдат включени и водещи специалисти по нервни болести, с опит в лечението на заболявания от вида на процесното. По изложените съображения съдебното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Административен съд София - град. Въпросът за разноските следва да бъде решен при окончателното решаване на спора по същество, съобразно правилата на чл. 143 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,