Решение № 2614 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2015 г.

Решение № 2614 от 9.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5287/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Ивайло Цветанов Дончев от гр. София, подадена от неговия процесуален представител по пълномощно адвокат Светлана Нейкова от същия град, срещу решение № 1155 от 4.03.2015 г. по адм. д. № 11115/2014 г. на Административен съд - София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № РО-616 от 6.10.2014 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - София град. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Между страните няма спор по фактите. Спорът между тях е по въпроса: договор, наименован договор за възлагане на управление и представителство, по силата на който управителен съвет на банка назначава физическо лице да изпълнява всички задачи, компетенции и отговорности на Директор направление "Банкова сигурност и администрация", е ли трудов договор по смисъла на Кодекса на труда или е договор за управление и контрол по смисъла на Търговския закон, или е самостоятелен вид граждански договор по Закона за задълженията и договорите. С решение № РО-616 от 6.10.2014 г. директорът на ТП на НОИ - София град е приел, че "в настоящия случай, макар договорът да е наименован договор за възлагане на управление и представителство, няма качеството на договор за управление по смисъла на търговското право (защото) лицето, за което се твърди че изпълнява дейност по договор за управление, е лишено от възможността да упражнява пълния обем права, предоставени от Търговския закон на управителя на търговското дружество и неговото положение не е на управител по договор за управление, а на търговски пълномощник или на упълномощено лице по смисъла на общото гражданско законодателство". С посоченото решение директорът на ТП на НОИ е определил процесния договор като граждански договор за мандат и поради това е приел, че касационният жалбоподател Ивайло Цветанов Дончев не е бил задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за времето, през което е изпълнявал дейност като директор на направление "Банкова сигурност и администрация", а през този период от време е бил осигурено лице по чл. 4, ал. 3 КСО. С посоченото по-горе решение Административен съд - София град е приел, че договорът, макар и наименован от страните по него "Договор за възлагане на управление и представителство", "видно от съдържанието му е представлявал граждански договор за изпълнение на задачите, компетенциите и отговорностите на директор направление "Банкова сигурност и администрация"". Въпреки че "осъществяваната от Ивайло Цветанов Дончев трудова дейност е имала някои от особеностите, характерни за трудовото правоотношение, като например фиксирано работно време, място на работа, право на отпуск, подчинени, които да организира и контролира, така, както е оформен договорът и предвид някои от клаузите му, които изключват приложението на Кодекса на труда - т. 4, букви "д", "е", "ж" и "з", т. 7 и др. - той не може да се определи като трудов договор, поради което не е било трудово и възникналото въз основа на него правоотношение между Банката и осигуреното лице (...) съответно, след като договорът е бил квалифициран от страните като такъв за възлагане, не е бил регистриран като трудов по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ". Въз основа на така определената от него правна същност на договора, наименован "Договор за възлагане на управление и представителство", Административен съд - София град е направил крайния извод, че "като лице, упражняващо трудова дейност по гражданско правоотношение, Ивайло Дончев е подлежал на осигуряване на основание чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО и поради това е извън кръга на лицата, подлежали на осигуряване за безработица, (а) осигурителните вноски за този риск са били внесени без да се дължат и подлежат на възстановяване". Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Основани са на следните аргументи: Задълженията на директор "Банкова сигурност и администрация" са изброени в длъжностна характеристика, наименована "Задачи, компетенции и отговорности", която ясно показвала характера на задълженията и извършваната работа - тя е с текущ характер. В договора за управление е посочено периодично възнаграждение в годишен размер, платим всеки месец по 1/12 част, уточнен е и редът за получаване на бонуси. Уговорен е годишен размер на платен отпуск и за многото ползвани отпуски са налични заповеди за отпуск. По силата на вътрешнонормативните разпоредби на банката, изпълнението на договора е изисквало ежедневно явяване на работа, в точно определено време, съгласно Правилника за вътрешния трудов ред - 8 часа през петте работни дни в седмицата. И не на последно място - уточнено е, че възложителят по договора е длъжен да внася всички осигуровки, което е правил без прекъсване в пълния размер, който се изисква както за договори за управление, така и за трудови договори. Следователно, неоснователен и незаконосъобразен е изводът в обжалваното разпореждане, че договорът за управление е следвало да бъде считан за граждански договор, а не за трудов договор. Как е бил наименован договора, е без правно значение. Без значение е и факта, че този договор не е бил регистриран по реда на чл. 62, ал. 3 КТ. Регистрационният режим по този законов текст има административен характер и неизпълнението на задължението за регистрация от страна на работодателя води до неговата административна отговорност, но в никакъв случай не може да се тълкува, че след като даден договор не е регистриран, той няма характер на трудов договор. За характера на даден договор и дали той е трудов или граждански, могат да се правят изводи само въз основа на действително съществуващите фактически отношения между страните, а от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установявало по несъмнен начин, че жалбоподателят е престирал труд по трудов договор. Върховният административен съд, шесто отделение, споделя изразеното от касационния жалбоподател становище, че договорът от 23.06.2011 г., сключен между него и МКБ "Юнионбанк" АД за длъжността директор на направление "Банкова сигурност и администрация", независимо че е наименован "Договор за възлагане на управление и представителство", по своята същност е срочен трудов договор по чл. 67, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 68, ал. 1 от Кодекса на труда. Още в т. 1.1. изрично е посочено, че "с този договор Управителният съвет назначава Директора" за посочения период от време, а в т. 2.2. е указано, че служебните задължения на директора включват изпълнението на всички задачи, подробно разписани в ЗКО (задачи, компетенции и отговорности) на Директор направление Банкова сигурност и администрация. Действащото законодателство не забранява да бъде сключен договор за управление само на сектор или звено от предприятие на търговец, или само за определена дейност, свързана с предмета на дейност на търговеца, но за нуждите на социалното осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО релевантен е само договорът за управление на търговски дружества и на техните клонове, на еднолични търговци, на неперсонифицирани дружества, техни поделения или на други юридически лица, създадени със закон. С оглед съдържанието на процесния договор, на предвидените в него права и задължения на страните, може да се направи категоричен извод, че с договора е уговорено престиране на работна сила срещу определено трудово възнаграждение и задължение за спазване на определена трудова дисциплина, т. е. уговорено е изпълнение на еднородни и повтарящи се трудови функции, а не овеществен краен трудов резултат. А клаузата по т. 2.1. определено сочи на йерархичната зависимост на директора като страна по договора, каквато йерархична зависимост при гражданските договори, в т. ч. и при договорите за поръчка (мандат), е изключена. Затова по своята същност и правна характеристика процесният договор следва да се приеме за трудов договор и след като между страните не се спори, че в изпълнение на клаузата по т. 12 от него банката е внесла всички изискуеми от закона осигурителни вноски, вкл. и за фонд "Безработица", които се изискват за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО, касационният жалбоподател Ивайло Цветанов Дончев има всички права на задължително осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО. Като е отхвърлил жалбата на Ивайло Цветанов Дончев срещу отказа да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица, Административен съд - София град е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него следва да бъде постановено решение, с което да се отмени решение № РО-616 от 6.10.2014 г. на директора на ТП на НОИ - София град и потвърденото с него разпореждане, а на основание чл. 173, ал. 2 АПК делото следва да бъде изпратено като преписка на ТП на НОИ за решаване на въпроса за паричното обезщетение по същество при съобразяване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящето решение. Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,