Решение № 12231 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2010 г.

Решение № 12231 от 20.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7844/2010 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Атанас Кирилов Паскалев, от с. Черноморец, срещу решение № 458/26.04.2010 г. по адм. д. № 581/2008 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба Петя Борисова Казакова, Костадинка Янакиева Паскалева и община Созопол не вземат становище. Ответникът по касационната жалба -началникът на РДНСК Бургас чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид следното: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу мълчаливия отказ на началника на РДНСК-Бургас да се произнесе по законосъобразността на оспореното разрешение за строеж № 137/29.08.2002 г. Последното е издадено от главния архитект на община Созопол в полза на Петя Борисова Казакова да построи в УПИ ХV***-671 в кв. 34 по плана на с. Черноморец триетажна масивна жилищна сграда. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: С удостоверение № 27/07.04.2008 г. на главния архитект на община Созопол изграденият обект въз основа на издаденото разрешение за строеж е въведен в експлоатация. С оглед на това, според съда, разрешението за строеж престава да съществува и като административен акт, предмет на оспорване, включително и от заинтересованите лица по смисъла на чл. 149 ЗУТ. Така разрешението за строеж след издаване на разрешение за ползване представлява само писмен документ, имащ отношение към законността на извършеното строителство. Така постановеното решение е неправилно като противоречащо на материалния закон при следните съображения: Съгласно чл. 216, ал. 5 ЗУТ началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол се произнася с мотивирана заповед по основателността на подадената жалба / включително и такава срещу разрешение за строеж/, след преценка на нейната допустимост, в 15-дневен срок от постъпването й. Със заповедта си началникът на регионалната дирекция за национален строителен контрол може да отмени изцяло или отчасти обжалвания акт или да отхвърли жалбата, като остави в сила обжалвания акт. При обжалването на такъв акт /мълчалив отказ/ съдът е длъжен да се произнесе по законосъобразността на отказа, като изхожда от съществото на искането и от предполагаемите съображения, които са могли да мотивират административният орган да не го уважи. В случая мълчаливият отказ не е равнозначен на решение за отказ, тъй като цитираната законова новела задължава началника на РДНСК да се произнесе с отхвърлителен диспозив както по основателността на жалбата, така и по нейната допустимост - след изследване на въпроса за качеството на заинтересовано лице и срочност на жалбата на оспорващия. Такова произнасяне от страна на началника на РДНСК не е последвало, а и съдът не е изложил мотиви и съображения в тази насока. Обстоятелството, че е налице акт за въвеждане на строежа в експлоатация, не елиминира възможността за оспорване на строителното разрешение, ако жалбата на оспорващия е допустима с оглед изложените по-горе процесуалноправни предпоставки. В този смисъл е и законодателната промяна на разпоредбата на чл. 156 ЗУТ чрез отменените разпоредби на чл. 156, ал. 2 и 3 ЗУТ /отм/. В случая изобщо няма обсъждане на релевантните за законосъобразността на оспореното разрешение за строеж факти нито от началника на РДНСК, нито от съда, нито пък по въпроса за допустимостта на жалбата на оспорващия. По делото е назначена и приета съдебно-техническа експертиза, която изобщо не е обсъждана от съда и от която се установява, че всъщност за двата УПИ-та -на касатора и на лицето, в полза на което е издадено разрешението за строеж, няма приложена регулация. По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго в смисъл на отмяна на обжалвания мълчалив отказ и делото да се върне като преписка на началника на РДНСК-Бургас / след нормативната промяна- на началника на РДНСК-Югоизточен район/ за произнасяне по жалбата на касатора съгласно изискването на чл. 216, ал. 5 ЗУТ. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение