Решение № 791 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2008 г.
ВКСIV гражданско отделение17.11.2009 г.докладчик Марио Първанов
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2100 от 19.12.2007 г. по гр. дело № 2196/2007 г. на Пловдивския окръжен съд.
Мотиви
Решение № 791 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1717/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Х. А. Д., град С., Пловдивска област, подадена от пълномощника му адвокат С, срещу въззивно решение № 2100 от 19.12.2007 г. по гр. дело № 2196/2007 г. на Пловдивския окръжен съд. Изложени са твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според касатора въззивният съд неправилно е кредитирал показанията на свидетелите на ищцата. Ползвал е избирателно събраните писмени и гласни доказателства, поради което е стигнал до неправилен извод, че процесният апартамент, който е придобит по време на брака, е лична собственост на ищцата. Ответницата по касационната жалба Р. С. Д., град С., Пловдивска област, не е заявила становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Пловдивският окръжен съд е оставил в сила решение № 6 от 11.05.2007 г., постановено по гр. д. № 435/2006 г. на Карловския районен съд, с което е признато за установено по отношение на Х. А. Д., че Р. С. Д. е собственик на апартамент № 2, с изложение на юг, на първи етаж, вх. В от жилищен блок 3-71, находящ се в парцел ****, кв. 90, град С., област П., бул. ". март" № 111 със застроена площ от 41.40 кв. м., състоящ се от една стая, кухня, баня и тоалетна, антре и тераса, при съседи: апартамент 3 и апартамент 1, заедно с избено помещение № 2 със застроена площ от 8.50 кв. м. при съседи: изба1 и общо помещение, както и 1.808 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавното място. Въззивният съд е приел, че ищцата е била настанена под наем в процесното жилище след фактическата раздяла между нея и ответника, неин бивш съпруг. След това, преди прекратяването на брака, но по време на фактическата раздяла, жилището е закупено от нея. Ответникът няма какъвто и да било принос, поради което ищцата е изключителен собственик на имота. Правилен е изводът на въззивния съд, че ищцата е собственик на процесния имот, тъй като същият е придобит от нея по време на фактическата раздяла с ответника, без последният да има какъвто и да било принос. Обосновано е прието с оглед събраните по делото доказателства, че към момента на придобиването на имота между бившите съпрузи не са съществували никакви взаимоотношения и не са вложени общи парични средства за заплащане на продажната цена. Същата е платена изцяло от ищцата. Договорът за покупко-продажба от 27.07.2001 г. е сключен само от ищцата. В споразумението по чл. 99, ал. 3 СК (отм.) страните по делото са заявили изрично, че не са придобивали по време на брака недвижими имоти, които да са предмет на делба. Неоснователни са оплакванията за допуснати процесуални нарушения от въззивния съд поради необсъждане на всички доказателства по делото. Право на съда е да кредитира едни, или други гласни доказателства като изложи мотиви за това. Въззивният съд се е обосновал защо кредитира показанията на свидетелите на ищцата. Обжалваното решение е обосновано и е в съответствие с материалния и процесуалния закон, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.