Решение № 103 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 43/2009 г.

Решение № 103 от 18.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 43/2009 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Здравка Първанова Производството е по чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на Я. К. М., гр. С., за отмяна на влязло в сила решение № 538 от 13.05.2008 г. по гр. д. № 1736/2007 г. на Варненския окръжен съд и решение № 1707 от 02.06.2007 г. по гр. д. № 6827/2006 г. на Варненския районен съд. Ответниците по молбата Т. Т. Г., Д. Н. Г., Г. И. Г. и В. И. З., не изразяват становище по молбата. Молбата за отмяна е подадена в рамките на законовия срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК и е процесуално допустима. Молителят иска отмяна на влязлото в сила решение на Варненския окръжен съд като сочи основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Твърди, че е било нарушено правото му на защита, тъй като вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила е бил конституиран в процеса след подаване на първоначалната искова молба, насочена срещу починало преди завеждането и лице - П. Х. Г. Производството по делото е започнало по недопустима искова молба, тъй като посоченият първоначален ответник е бил неправосубектен. Молителят бил конституиран без да е налице надлежно постановено определение на първоинстанционния съд. Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК отмяна на влязло в сила решение страната може да иска на няколко основания, а именно когато установи, че вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото, или не е била надлежно представлявана, или не е могла да се яви поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. В разглеждания случай, молителят се позовава на недопустимост на проведеното производство, поради липса на правосубектност на първоначалния ответник и незаконосъобразното конституиране на молителя в качеството му на ответник по делото. Развитите доводи не сочат на някоя от хипотезите на чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Посочените от молителя пороци, вкл. конституирането му като ответник в процеса на мястото на неправосубектна страна, могат да се разглеждат като съществени нарушения на съдопроизводствените правила, но само по реда на инстанционния контрол, какъвто не е настоящото производство по отмяна на влязло в сила съдебно решение. Ето защо и развитите оплаквания за недопустимост и неправилност на атакуваното решение е следвало да се релевират в производството по инстанционния контрол. За да се допусне отмяна на решението на посоченото от молителя основание - чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, трябва да се установи, че поради нарушение на процесуалните правила по разглеждане на делото, той е бил лишен от възможността да участва в процеса. Такива твърдения в молбата няма, а и данните по делото сочат, че молителят е участвал в процеса, вкл. като е подал въззивна, а после и касационна жалба. След като не са налице основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, то молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.