Решение № 169 от 21.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 802/2017 г.

Решение № 169 от 21.05.2018 г. на ВКС по гр. д. № 802/2017 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Геновева Николаева Производството е по реда на чл. 247 ГПК. Постъпила е молба от С. А. Б. с вх. № 2673 от 13. 03. 2018 г. и с правно основание чл. 247 ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 163 от 19. 12. 2017 г. по гр. дело № 802/2017 г. по описа на ВКС, Трето гражданско отделение в частта досежно разноските. Молителят излага доводи, че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като в мотивите си съдът е изразил волята си, че в полза на ищеца по делото следва да се присъди сумата 500 лв. - съдебно - деловодни разноски, сторени пред ВКС, както и сумата 411 лв. - хонорар за един адвокат, платен пред първата и втората съдебна инстанции, извън присъдения с първоинстанционното и въззивно решения, докато с диспозитива на решението е осъден ответникът да заплати сумата от общо 911 лв. разноски за трите съдебни инстанции без уточнението, че тази сума е дължима извън присъдените с предходните съдебни решения разноски за адвокатски хонорар. Моли ВКС да поправи очевидната фактическа грешка, допусната по отношение на съдебните разноски в решението си. В преклузивния срок по чл. 247, ал. 2 ГПК ответникът по молбата - [фирма] депозира становище, в което поддържа, че сборът от присъдените в полза на ищцата с решенията, постановени от трите съдебни инстанции по настоящото дело, суми за съдебно-деловодни разноски в размер на общо 1 323 лв. е всичко, което ответникът дължи на ищцата. Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение обсъди доводите на страните, след което намира молбата с правно основание чл. 247 ГПК за допустима, но неоснователна. Очевидна фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно обективиране в писмения текст на съдебното решение /погрешно посочване на наименованието на страните, погрешни пресмятания на суми и др./. Не представляват явна фактическа грешка несъответствията и грешките на съда, допуснати при формиране на неговото вътрешно убеждение, материализирани в решението. С решение № 163 от 19. 12. 2017 г. по настоящото дело е отменено решение № 1522 от 23.11.2016 г. по в. гр. дело № 2524/2016 г. на Пловдивски окръжен съд, гражданска колегия - осми граждански състав, в частта му, с която е потвърдено решение № 2103/20.06.2016 г. по гр. д. № 296/2016 г. на Районен съд - Пловдив, I гр. състав, в частта му, с която е отхвърлен искът на С. А. Б. с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като вместо него е постановено друго, с което искът е уважен и ответникът [фирма] е осъден да заплати на ищцата сумата 3 642.78 лв. /три хиляди шестстотин четиридесет и два лева и седемдесет и осем стотинки/, съставляваща обезщетение за оставане без работа поради признато за незаконно уволнение, за периода: 13.11.2015 г. - 13.05.2016 г., ведно със законната лихва от 12.01.2016 г. до окончателното изплащане. Въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която са уважени исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата С. А. Б. и за възстановяването й на заеманата преди уволнението работа на длъжност "чистач" в [фирма], не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. Производството е образувано по три обективно съединени искове с правни основания чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, при което общо платеният хонорар, при липса на посочване изрично на нещо друго, подлежи на разделяне на три равни части. Въззивният и първоинстанционният съд с решенията си са съобразили изхода на спора по уважените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и са осъдили ответника да заплати разноски в полза на ищцата в размер на 2/3 от заплатения от нея адвокатски хонорар. С касационното решение е уважен и искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от общо 911 лв. разноски, от които 500 лв. - съдебно - деловодни разноски, сторени пред ВКС, както и сумата 411 лв. - хонорар за един адвокат за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, платен пред първата и втората съдебна инстанция, извън присъдения с първоинстанционното и въззивно решения и представляващ 1/3 от общо заплатения за производството по трите иска. В частта за разноските, присъдени с оглед уважаване на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, първоинстанционното и въззивно решения са влезли в сила и касационният съд не се е произнасял по тях. Гореизложеното е отразено коректно в мотивите на касационното решение по чл. 290 ГПК, а диспозитивът му отразява съвсем точно формираната воля на съда досежно разноските, поради което не са налице предпоставките на чл. 247 ГПК. Подадената от С. А. Б. молба за поправка на очевидна фактическа грешка следва да бъде оставена без уважение като неоснователна. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,