Решение № 2741 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2008 г.

Решение № 2741 от 27.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9769/2008 г., III о., докладчик съдията Емануил Митев Производството е по реда на чл. 209 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Йордан Николов Йончев от град Пловдив, срещу Решение № 579/09.06.2008 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 3/2008 г. Твърди се, че решението е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон; при съществено нарушение на съдопроизводствените правила - необсъждане на всички събрани в процеса доказателства. Желае отмяна на решението и постановяване на решение по същество, с което отказа на кмета на Община - "Родопи" - Пловдив, бъде отменен и желаното удостоверение- издадено. Ответникът по касационната жалба - кметът на Община - "Родопи" - Пловдив, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт Топов, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Стоянка Георгиева Куцалова, Светлозар Георгиев Куцалов и Недялка Василева Куцалова, всички от град Пловдив, редовно призовани, не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира същата за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството пред Пловдивския административен съд е образувано по жалба на Йордан Йончев, против решение № 33, по точка 33 от Протокол № 16/19.11.2007 г. на Експертен съвет по устройство на територията (ЕСУТ) - при ответната община, с което е отказано издаването на удостоверения по чл. 52 от Закона за кадастъра и имотния регистър. За да постанови решението си, съдът е възприел следната фактическа обстановка: Началото на производството пред административния орган е поставено с искането на Йончев, Христоско Христосков, Кръстьо Кръстев и Олга Андонова, собственици на урегулирани поземлени имоти (УПИ), находящи се в Първа вилна зона на с. Храбрино- за издаване на удостоверения по чл. 116 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) и чл. 52 ЗКИР. Въз основа на представени по делото доказателства и съдебно-техническа експертиза, съдът извежда изводът си, че след констатирано несъответствие между действащ към момента регулационен план от 1969 година и извършено на място трасиране, при което е допуснато отклонение от улична и дворищна регулация- налице е спор между страните, касаещ допусната или не грешка в кадастралната основа на плана, и в какво се изразява- ако такава грешка е налице. И доколкото, в производството по издаване на удостоверението по чл. 52, ал. 5 ЗКИР - общинската администрация действа в условията на обвързана компетентност и в това производство нито могат да бъдат установявани грешки, нито същите да бъдат коригирани - заключението на първоинстанционния съд е, че жалбата е неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения на процесуални норми, правилно е приложен материалния закон. Несъстоятелно е твърдението на касатора, че съдът не е обсъдил всички относими към спора доказателства- съдът е извел изводите си, базиран именно на сочените от Йончев писмени доказателства, приложени към административната преписка; назначена е и е изслушана съдебно-техническа експертиза. Решението на съда - невъзможно е издаване на удостоверение по чл. 52 ЗКИР за имотът на Йончев, преди отстраняване на несъответствието - липса на идентичност между трасирания на място имот и този по регулационния план, несъответствие базирано на ново геодезично заснемане на част от квартал 6 на соченото по-горе селище - е законосъобразно. Ирелевантно за спора е на какво се дължи несъответствието- до надлежното му отстраняване - администрацията не следва да издава на собствениците на засегнатите имоти удостоверения по чл. 52 ЗКИР. Други касационни основания не се сочат и не се поддържат, поради което и по изложените съображения, доколкото съдът е постановил валидно, допустимо и в съответствие с материалния закон решение, то същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение.