Решение № 7512 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2010 г.

Решение № 7512 от 7.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2148/2010 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската собственост (ЗОбС). Образувано е по касационна жалба, подадена от Божидар Ганчев Цонев от гр. Варна, против решение № 2055 от 1.12.2009 г., постановено по адм. дело № 1714 от 2009 г. по описа на Административен съд - Варна. В касационната жалба се твърди, че решението следва да се отмени като неправилно, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - кметът на район "Приморски"-община Варна, изразява становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура намира касационната жалба за неоснователна по изложени в пледоарията му съображения. Върховният административен съд - III отделение, като прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, намира че е подадена от надлежна страна (за която решението е неблагоприятно) в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения. Варненският административен съд, в производство по чл. 46, ал. 5 от ЗОС, образувано по жалба на Божидар Цонев, е упражнил контрол за законосъобразност на заповед № 384 от 03.06.2009 г. на кмета на район "Приморски" - община Варна. С оспорената заповед е прекратено наемното правоотношение с жалбоподателя за жилище - частна общинска собственост, намиращо се в гр. Варна, ул. "Арх. П. Момилов", № 49, ет. 1. Преценявайки законосъобразността на обжалваната административна заповед на основанията за отмяна, поддържани от оспорващия, и въз основа на представените от страните доказателства, съдът е приел, че заповедта е законосъобразна на основанията по чл. 146 от АПК, и жалбата е отхвърлена като неоснователна. Обжалваното решение е правилно, като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон - ЗОбС и Наредбата за условията и реда за установяване на жилищни нужди на гражданите, настаняване и продажба на общински жилища (наричана нататък за краткост Наредбата). От доказателствата по делото се установява, че наемното правоотношение с жалбоподателя е прекратено на основание 46, ал. 1, т. 7 ЗОС, във връзка с чл. 21, ал. 1, т. 7 и т. 9 от Наредбата. След като безспорно е установено, че наемателят е притежател на идеална част от жилищен имот, намиращ се в гр. Варна, придобит по наследство от майка си Марийка Тодорова Цонева, б. ж. на гр. Варна, починала на 31.01.1995 г., то изводът на съда, че той не отговаря на изискванията на по чл. 4, ал. 1, т. 1 Наредбата, е напълно законосъобразен. Фактът, че полученото в наследство жилище е било в режим на семейно-имуществена общност, а по отношение делът на бащата, жалбоподателят е направил отказ от наследство, не променя извода за липса на предпоставките за настаняване в общинското жилище. На следващо място, обстоятелството, че Цонев е укрил правото си на собственост върху идеални части от горепосочения наследствен имот, правилно е преценено като посочване на неверни данни в подаваните годишни декларации. Това е самостоятелно основание за прекратяване на наемния договор съгласно чл. 21, ал. 1, т. 9 от Наредбата, както правилно е приел първоинстанционният съд. Изложените мотиви за наличие на условията и законовите предпоставки за издаване на процесната административна заповед се споделят напълно от настоящия състав на Върховния административен съд. В конкретния случай, предвид наличието на тези условия, правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Основният довод в жалбата, че още към момента на издаване на настанителната заповед по отношение на Цонев, не са били налице предпоставките за неговото настаняване в общинско жилище, е без правно значение и не може да бъде противопоставен на посочените по-горе текстове от Наредбата, още повече недобросъвестното поведение на жалбоподателя да се тълкува в негова полза. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, предл. първо, Върховният административен съд - III отделение,