Решение № 7826 от 25.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11777/2023 г.

Производството е по чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от С. Н. Н. чрез адв. Раднев срещу Решение 358 от 01.11.2023г., постановено по адм. дело 268/2023г. по описа на Административен съд Сливен. Конкретни касационни оплаквания не се съдържат в касационната жалба. Излагат се доводи, че липсва влязъл в сила административен акт по подаденото заявление от жалбоподателя във връзка с одобрени схеми за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ за животни за кампания 2021г. С уведомително писмо изх. 02-200-6500/3587 от 18.01.2023г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗемеделие жалбоподателя е уведомен, че по подаденото заявление за подпомагане във връзка с одобрени схеми за обвързано с производството подпомагане за животни и преходна национална помощ за животни за кампания 2021 е оторизирана сума в размер на 0 лева. Този административен акт е обжалван,, образувано е дело, което е насрочено за 14.11.2023г.. В случая не е налице влязъл в сила административен акт по преюдициалното производство относно подаденото заявление по схемата за обвързано подпомагане за овце майки и /или кози майки по селекционен контрол за кампания 2021г.. Твърди се, че първоинстанционният съд се е произнесъл извън рамките на настоящото производство. Прави се искане за отмяна на решението и присъждане на разноски за двете инстанции. В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено становище от адв. Раднев за даване ход на делото, поддържа се касационната жалба. Моли да се отмени решението на АС-Сливен и преписката да се върне на органа. Алтернативно , делото да се върне на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Претендират се разноски пред двете съдебни инстанции. Ответникът-изпълнителния директор на ДФЗемеделие чрез процесуален представител в писмено становище моли да се даде ход на делото, оспорва касационната жалба като неоснователна, не сочи нови доказателства. Моли да се остави в сила решението на АС-Сливен, претендира разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на подадената касационна жалба, предлага да се потвърди решението. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в рамките на преклузивния срок по чл.211 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност в производството пред АС-Сливен е уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/ с изх.02-200-6500/3258#25 от 07.07.2023г., обективиращо отказ за изплащане на финансова помощ на С. Н. Н. по схема за държавна помощDe minimis, съгласно Регламент/ЕС/1408/2013, изменен с Регламент/ЕС/2019/316, на регистрираните по Наредба 3 от 1999г. земеделски стопани, отглеждащи крави и /или юници, и/или биволи, овце- майки и/или кози-майки за 2022г.. Със съдебното решение е отхвърлена жалбата на С. Н.. За да постанови този резултат съдът е приел, че постановения отказ е издаден от компетентен орган, отговаря на изискванията за форма, изложени са мотиви, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, актът е постановен при изяснена фактическа обстановка. Спазен е и материалния закон. Съдебното решение е постановено от законен състав в рамките на правораздавателната му власт и затова е валидно. Съдебното решение е постановено при надлежно упражняване правото на жалба от С. Н. Н. срещу Уведомително писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие/ДФЗ/ с изх.02-200-6500/3258#25 от 07.07.2023г., обективиращо отказ за изплащане на финансова помощ на С. Н. Н. по схема за държавна помощDe minimis, съгласно Регламент/ЕС/1408/2013, изменен с Регламент/ЕС/2019/316, на регистрираните по Наредба 3 от 1999г. земеделски стопани, отглеждащи крави и /или юници, и/или биволи, овце- майки и/или кози-майки за 2022г.. Постановеното решение е правилно. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че първоинстанционния съд се е произнесъл извън рамките на настоящото производство. Напротив, административният съд е определил правилно предмета на делото и основния спорен въпрос. Споделят се мотивите на първоинстанционния съд за правилно приложение на материалния закон при издаване на оспореното писмо. Правилно решаващият съд е приел, че кандидатът не отговаря на критериите за допустимост, съгласно т.3.1.1 във вр. с т.3.1.2, т.3.1.3 и т.4.4 от Указанията за подпомагане по схема за държавна помощDe minimis, съгласно Регламент/ЕС/1408/2013, изменен с Регламент/ЕС/2019/316, на регистрираните по Наредба 3 от 1999г. земеделски стопани, отглеждащи крави и /или юници, и/или биволи, овце- майки и/или кози-майки за 2022г.. От доказателствата по делото се установява, че Н. не е подал валидно заявление за кампания 2021г., съдържащо изискуемата документация и в нормативно установения срок, както и не е доказал наличието на форсмажорни обстоятелства, препятствали спазването на срока по Наредба 3/17.02.2015г..В хода на административното и съдебното производство не са представени доказателства за временна нетрудоспособност в резултат на заболяване от Ковид 19, за да е налице задължение за административния орган да приложи Инструкцията за прием на декларации за реализирана продукция по схемите за обвързано с производството подпомагане в случаите на временна нетрудоспособност, възникнала във връзка с Ковид-19 по време на приема на съответната декларация за реализирана продукция. Оплакванията в касационната жалба са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, а постановеното съдебно решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора е основателна претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, размерът на което на основание чл.78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл.36 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде определено на 150 лв. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение