Решение № 6564 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2009 г.

Решение № 6564 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13657/2009 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК. Образувано е по искане на Ангел Димитров Тодев от гр. Пловдив, за отмяна на влязло в сила решение от 05.04.2005 г., постановено по адм. дело № 231/2004 г. на Окръжен съд гр. Монтана, с което е оставено в сила решение № А-48/0054/19.09.2002 г. на началника на Митница гр. Лом, потвърдено с решение № У-44-10-0261/27.11.2002 г. на директора на РМД гр. Русе. Излага доводи за наличието на посочените от него отменителни основания по чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, като се позовава на образувано през 2008 г. дознание № 527/2008 г. по описа на РПУ гр. Лом по което е била назначена графологична експертиза от която ставало ясно, че подписите положени в Митническия манифест № 4200/92/05.01.2001 г. и в митническа декларация № 4200/4-80/05.01.2001 г. въз основа на които е постановено решението на началника на Митница гр. Лом не са подписани от него и към настоящия момент дознанието е спряно като образувано срещу неизвестен извършител. Счита, че се касае до ново писмено доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, като счита също така, че попада и в хипотезата на чл. 239, т. 3 АПК, тъй като се касае до подправен документ и моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Окръжен съд гр. Монтана и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда по жалбата му срещу постановеното решение на началника на Митница гр. Лом. Ответната страна оспорва искането за отмяна. Върховният административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с изложеното в молбата искане за отмяна приема за установено следното: С решението чиято отмяна се иска, Окръжен съд гр. Монтана е отхвърлил като неоснователна жалбата на Ангел Тодев от гр. София, против решение № А-48/0054/19.09.2002 г. на началника на Митница гр. Лом, за определено допълнително митническо задължение потвърдено с решение № У-44-10-0261/27.11.2002 г. на директора на РМД гр. Русе. това решение не е било обжалвано и е влязло в сила. Искането, с което е сезирана настоящата инстанция на ВАС е за отмяна на решението. Първото основание на което се позовава молителя за отмяна е това по чл. 239, т. 1 от АПК. Като ново писмено доказателство се сочи, заключение на вещо лице графолог дадено пред орган на дознанието по дело № 527/2008 г. по описа на РПУ Лом, видно от което подписът в графа А-6 на Митнически манифест № 4200/92/05.01.2001 г. и подписът в графа 54 на Митническа декларация 4200/4-80/05.01.2001 г. /въз основа на които е определено допълнителното митническо задължение/ не е положен от лицето Ангел Тодев. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не означава, че лицето не е отговорно за определените му митнически задължения. Освен това доказателството на което се позовава искателя не е ново доказателство по смисъла на чл. 239, т. 1 от АПК, а е новосъздадено, обстоятелство което не дава основание за прилагането на цитираната правна норма от АПК за отмяна на влялото в сила решение на ВАС. Страната е имала възможността да поиска такава експертиза както в административното така и в съдебното производство, но това не е направено. Молителят в тези производства никъде не е твърдял, че той не е подписвал тези документи. Освен това следва да се има предвид, че производството по чл. 239, т. 1 АПК представлява извънинстанционен способ за отмяна на влязло в сила решение при изброените в тази разпоредба хипотези - нови писмени доказателства или нови обстоятелства от съществено значение за делото, които при решаването му не са били известни на страните. За да се проведе успешно производството по чл. 239, т. 1 АПК, следва страната, участвала в процеса, да не е проявила небрежност или процесуално бездействие, което означава въпреки нейната процесуална активност новото доказателство или новото обстоятелство да не е могло да й бъде известно, а в процесния случай не се касае за нито една от двете хипотези, визирани в чл. 239, т. 1 АПК, тъй като това обстоятелство е било известно на страната. От искателя не са представени и доказателства във връзка с искането по чл. 239, т. 3 от АПК, установяващи обстоятелството, че акта се основава на документ, който по надлежен съдебен ред е признат за подправен, поради което не е налице и тази законова хипотеза. Заключението на графологичната експертиза дадено по дознателното производство не е надлежен съдебен ред, нито пък акт на друг орган отменящ по съответния ред акта въз основа на който е постановено влязлото в сила решение. По изложените съображения, Върховният административен съд - първо отделение приема, че искането за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд гр. Монтана на основание чл. 239, т. 1 и т. 3 от АПК, следва да се отхвърли като неоснователно. Воден от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК.