Решение № 13077 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9617/2019 г.

Решение № 13077 от 21.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9617/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор при Окръжна прокуратура, гр. София и по подадени касационни жалби от Национална агенция за приходите (НАП), подадена чрез юрк. Раева и юрк. Милкотев и от ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова", подадена чрез адв. Златева и адв. Менков срещу решение № 3105 от 09.05.2019 г. по адм. дело № 6549/2018 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е осъдена НАП да заплати на ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова", ЕИК 040279369, представляван от Е. Николова, с адрес на управление: град София, Столична община, район "Витоша", ул. "Цар Борис 3-ти" № 455 обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 6 242 829, 40 лв., представляващо неустойка по договор от 05.01.2006 г. за покупко - продажба на стоки, сключен между ЕТ "Елпин трейд - Е. Николова" и "Аликорн" - Франция, присъдена с решение от 07.09.2016 г. на Арбитражен съд - София, по арбитражно дело ad hoc, от 02.08.2016 г" заедно със законните лихви от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата; исковата молба е отхвърлена като неоснователна и недоказана в частта: относно искането за обезщетяване на пропуснати ползи от неосъществени приходи, в размер на 2 334 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (25.11.2014 г.), както и 1 072 654, 55 лв. лихви за забава върху главницата, от датата на настъпване на имуществените вреди - 04.06.2010 г., до датата на подаване на исковата молба и в частта, относно претърпяна загуба, в размер на 28 953, 46 лв., от датата на издаване на ревизионен акт № 200908344/04.06.2010 г., до датата на исковата молба - 25.11.2014 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 63 000 лв., запорирана по банкова сметка на търговеца. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на ЕТ съразмерно на уважената част от исковата молба разноските за водене на делата и възнагражденията за адвокат, в общ размер на 116 670 лв. В касационния протест са изложени доводи за недопустимост на решението в осъдителната му част. Твърди се, че решението е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че са налице всички изискуеми се кумулативни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), а именно за ангажиране отговорността на НАП да плаща неустойките по договор от 05.01.2006 г. за покупко-продажба на стоки, сключен между трети лица - ищеца ЕТ "Елпина Трейд - Е. Николова" и негов съконтрахент - "Аликорн" - Франция, вместо ищеца ЕТ "Елпина Трейд - Е. Николова", който е бил осъден с решение от 07. 09, 2016 г. на Арбитражен съд - София, по арбитражно дело ad hoc от 02.08.2016 г. Не става ясно как точно с какви действия, бездействия или с издаването на кой точно акт, който да е отменен по предвидения от закона ред се е достигнало до имуществени вреди за ищеца, като фактически с предявената от ищеца молба от 18.09.2018 г. не е поправена исковата молба с Вх. № 29741 от 25.11.2014 г. в съответствие с указанията на ВАС, като наред с това ищецът е формулирал нова различна претенция /петитум/ в т. 3 от молбата от 18.09.2018 г., която не кореспондира с фактическите положения изложени в първоначалната искова молба с вх. № 29741 от 25.11.2014 г. Твърди, че иск за обезщетение за имуществени вреди, представляващ неустойки по договор от 05.01.2006 г. за покупко-продажба на стоки въобще не е бил предявен с първоначалната искова молба с вх. № 29741 от 25.11.2014 г. по описа на АССГ, поради което грубо е нарушено правото на защита на НАП. Иска се решението в протестираната му част да се обезсили, като недопустимо или алтернативно да се отмени и постанови друго с което да се уважи касационния протест, като се отхвърлят субективно предявените искове за имуществени вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против НАП, предявени от ищеца, респективно исковете за лихви и разноските по делото и съответно да се потвърди протестираното решение в отхвърлителните му части, като правилно и законосъобразно. По касационния протест е постъпил отговор от ЕТ "Елпина Трейд - Е. Николова", в който се изразява становище за неговата неоснователност и се моли същият да не се уважи. По касационния протест е постъпил отговор от НАП, в който се изразява становище за неговата основателност. Редовно призован за съдебно заседание подателят на протеста, не се явява. Касационният жалбоподател НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Милкотев, обжалва съдебното решение в частта, в която НАП е осъдена да заплати сумата от 6 242 829, 40 лв., представляващо неустойка по договор от 05.01.2006 г. за покупко-продажба на стоки, сключен между ЕТ "Елпин трейд - Е. Николова" и "Аликорн" - Франция, присъдена с решение от 07.09.2016 г. на Арбитражен съд - София, по арбитражно дело ad hoc, от 02.08.2016 г. заедно със законните лихви от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и в частта в която НАП е осъдена да заплати на търговеца разноски по делото. Изложени са доводи за недопустимост на решението в обжалваната му част, алтернативно за неговата неправилност, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че решението в обжалваната част е недопустимо, защото при повторното разглеждане на делото пред АССГ, с молба от 18.09.2018 г. и уточнителна молба от 25.02.2019 г., подадени от ищеца, се добавя за първи път и нова искова претенция, относно твърдяна претърпяна загуба в размер на 6 242 829, 40 лв., произтичаща от неустойка по договор за покупко-продажба от 05.01.2006 г., сключен между ЕТ "Елпин трейд - Е. Николова" и френската фирма "Аликорн". Допуснатата от решаващият съд нова искова претенция съставлява съществено процесуално нарушение и е недопустима при разглеждане и решаване на претенция, която е извън обхвата и предмета на производството. Счита, че представените документи, на които ищецът основава своите претенции, са частни документи и са съставени с оглед съдебното производство. Решението на арбитражен съд ad hoc също се явява частен документ без достоверна дата. Излага съображения, че в случая не е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищецът по делото не е доказал наличието на всички елементи от състава на чл. 1 от ЗОДОВ. Моли решението в тази част да бъде обезсилено или отменено, като вместо него в този случай да се постанови друго по съществото на спора, с което искът да бъде отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. По касационната жалба на НАП е постъпил отговор от ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова", чрез процесуалния му представител, в който изразява становище за нейната неоснователност. Касационният жалбоподател ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова", чрез процесуалния си представител адв. Зарева, обжалва решението в частта, в която предявените искове, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са отхвърлени, а именно: относно искането за обезщетяване на пропуснати ползи от неосъществени приходи, в размер на 2 334 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба - 25.11.2014 г., както и 1 072 654, 55 лв. лихви за забава върху главницата, от датата на настъпване на имуществените вреди - 04.06.2010 г., до датата на подаване на исковата молба, както и относно претърпяна загуба, в размер на 28 953, 46 лв., от датата на издаване на Ревизионен акт № 200908344/04.06.2010 г. до датата на исковата молба - 25.11.2014 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 63 000 лв., запорирана по банкова сметка на търговеца. Счита, че решението в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че в следствие на незаконосъобразния акт на държавната администрация, ищецът е претърпял имуществени вреди - загуби и пропуснати ползи, които подлежат на обезщетяване по установения в ЗОДОВ ред. Моли решението в обжалваната част да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен в пълния претендиран размер от 2 319 031, 04 лв. Претендира се заплащане на адвокатско възнаграждение и разноски по делото пред всички съдебни инстанции. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационният протест и касационната жалба на НАП са основателни, а касационната жалба на ЕТ е неоснователна. Иска решението да се отмени в осъдителната му част и да се потвърди в останалата му част. Върховният административен съд, състав на трето отделение, счита, че касационният протест и касационните жалби са подадени от надлежни лица, т. е. имащи правен интерес от оспорване на съдебното решение, в срок, поради което са процесуално допустими, а по същество на спора съобрази следното: Производството пред административния съд е образувано след като с решение № 8380 от 20.06.2018 г. по адм. дело № 3547/2017 г. на Върховния административен съд, трето отделение е отменено решение № 660 от 02.02.2017 г. по адм. дело № 11535/2014 г. по описа на Административен съд – София-град и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. Първоначално предявената от ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова" искова молба против НАП е за обезщетяване на имуществени вреди, в общ размер на 7 000 000 лв. (главница); 6 043 973 лв. лихви за забава; 5 000 лв. лихви за забава, върху 63 000 лв. - сума по банкова сметка, върху която е бил наложен запор от публичен изпълнител. Претенциите първоначално са свързани с прогласени от съда за нищожни общо четири ревизионни акта (РА): РА № ЦУ-49/15.05.2007 г.; РА № 2000800841/29.04.2008 г.; РА № 10/15.05.2007 г.; РА № 200908344/04.06.2010 г. Според ищеца вредите, в размер на 7 000 000 лв. са резултат от нереализирани приходи за периода от 2007 г. до 2013 г. При разглеждане делото за втори път, административният съд е приел, че исковите претенции за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, произтичащи само от обявения за нищожен РА № 200908344/04.06.2010 г. и от издадени от органи по приходите постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки, са за следните имуществени вреди: пропуснати ползи от неосъществени приходи, в размер на 2 334 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (25.11.2014 г.), както и 1 072 654, 55 лв. лихви за забава върху главницата, от датата на настъпване на имуществените вреди - 04.06.2010 г. (датата на издаване на РА № 200908344/04.06.2010 г.), до датата на подаване на исковата молба; претърпяна загуба, в размер на 28 953, 46 лв., от датата на издаване на ревизионния акт - 04.06.2010 г., до датата на исковата молба - 25.11.2014 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 63 000 лв., запорирана по банкова сметка на търговеца; претърпяна загуба, в размер на 6 242 829, 40 лв. (равностойност на 3 191 908 евро), представляваща неустойка по договор за покупко - продажба на стоки, сключен между ЕТ и френската фирма "Аликорн", заедно със законните лихви. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт, съдът е осъдил НАП да заплати на ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова" обезщетение за претърпени имуществени вреди, в размер на 6 242 829, 40 лв., представляващо неустойка по договор от 05.01.2006 г. за покупко-продажба на стоки, сключен между ЕТ "Елпин трейд – Е. Николова" и "Аликорн" - Франция, присъдена с решение от 07.09.2016 г. на Арбитражен съд - София, по арбитражно дело ad hoc от 02.08.2016 г., заедно със законните лихви от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Исковата молба е отхвърлена като неоснователна и недоказана в частта относно искането за обезщетяване на пропуснати ползи от неосъществени приходи в размер на 2 334 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (25.11.2014 г.), както и в часта относно 1 072 654, 55 лв. лихви за забава върху главницата, от датата на настъпване на имуществените вреди - 04.06.2010 г., до датата на подаване на исковата молба и в частта, относно претърпяна загуба, в размер на 28 953, 46 лв. от датата на издаване на ревизионен акт № 200908344/04.06.2010 г., до датата на исковата молба - 25.11.2014 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 63 000 лв., запорирана по банкова сметка на търговеца. С обжалваното решение НАП е осъдена да заплати на ЕТ съразмерно на уважената част от исковата молба разноските за водене на делата и възнагражденията за адвокат, в общ размер на 116 670 лв. За да постанови решението си съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и заключенията на вещите лица по назначените експертизи и въз основа на тях е приел, че по отношение на твърдението на ищеца за претърпяна загуба, в размер на 6 242 829, 40 лева (равностойност на 3 191 908 евро), представляваща неустойка по договор от 05.01.2006 г. за покупко-продажба на стоки, сключен между ЕТ "Елпин трейд – Е. Николова" и френската фирма "Аликорн" са доказани всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което е приел за основателен иска в тази част. Съдът е посочил, че провеждането на ревизионно производство се отразява неблагоприятно върху всяко данъчно задължено лице, предвид осъществяваните от органите по приходите процесуални действия, свързани с налагане на предварителни обезпечителни мерки, като запори върху наличните и постъпващи по банкови сметки суми. Изложени са съображения, че запорирането на банкови сметки, независимо от размера на наличните в тях към определен момент парични средства води до затрудняване на оперативната дейност, понеже е логично проверяваният субект да се стреми да ограничи (предотврати) постъпленията по тези сметки, тъй като няма да може да се разпорежда по своя воля с постъпващите суми, а невъзможността да управлява свободно и безпрепятствено банковите сметки е свързано с невъзможност за разплащане със съответните контрагенти. Съдът е направил извод, че това е довело до неизпълнение на договорни задължения по отношение на договора от 05.01.2006 г. между ЕТ "Елпин трейд - Е. Николова" и "Аликорн" - Франция. Съдът се е позовал на заключението на вещото лице където е посочено, че Постановление изх. № 187700495#1/25.10.2010 г. е за обезпечаване на предстоящо за установяване публично вземане, в размер на 641 404, 63 лв., което е във връзка с процесния ревизионен акт, а в допълнителното си заключение вещото лице, е изброило общо осем постановления за наложени обезпечителни мерки, с период на издаване на постановленията от 22.05.2007 г. до 25.10.2010 г., налични в адм. дело № 11535/2014 г., както и постановени от публични изпълнители откази за отмяна на обезпечителните мерки. Съдът е обсъдил подробно и приложеното решение от 07.09.2016 г. на Арбитражен съд ad hoc - София, което съдът е кредитирал изцяло и е приел, че от него и представените доказателства се установява, че за изпълнение на ангажиментите си към "Аликорн" - Франция ищецът е разчитал да получава стоки от производител (преработвател), но тези ангажименти не са бил изпълнени заради ревизионното производство и като краен резултат изцяло е преустановено изпълнението на задълженията по договора. По изложените съображения административният съд е приел горепосочената имуществена претенция за основателна и доказана и е осъдил НАП да я заплати. Останалите имуществени претенции на ЕТ "Елпин трейд - Е. Николова" са приети за неоснователни и недоказани. Административният съд е анализирал събраните по делото писмени доказателства и е приел, че твърдението за пропуснати ползи се свързва с процесния РА № 200908344/04.06.2010 г., но не е подкрепено с конкретни, неоспорими доказателства. Съдът е посочил, че твърдението се основава само на декларираните по надлежния ред с годишните финансови отчети нетни приходи от продажби, както и на заключенията на съдебно-счетоводните експертизи, които не са кредитирани от съда, защото посочените от вещото лице прогнозни приходи за времето след 04.06.2010 г. са абстрактни и не се основават на каквито и да било обективни данни. Съдът е посочил, че не са представени доказателства, че именно в резултат на нищожния ревизионен акт, постоянни клиенти на ЕТ са преустановили търговските си отношения с едноличния търговец, или че неизпълнени са останали други договорни задължения. Съдът е приел за недоказан искът и по отношение на твърдението за причинена вреда в размер на 28 953, 46 лв., считано от датата на издаване на ревизионния акт – 04.06.2010 г. до датата на исковата молба - 25.11.2014 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 63 000 лв., запорирана по банкова сметка на търговеца, защото ищецът не е конкретизирал постановлението на публичен изпълнител, с което е бил наложен запор върху банкова сметка с налични в нея 63 000 лв., както и самата банкова сметка, за да е възможно съдът да прецени, дали обезпечителната мярка е във връзка с процесния ревизионен акт. АССГ е обосновал извод, че и заключението на вещото лице по въпрос № 3 (л. 74 и л. 80) не дава отговор на тези въпроси. Настоящата съдебна инстанция намира касационния протест и касационните жалби за неоснователни и счита, че решението на административния съд е правилно и обосновано. За квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е дейността на органа - негов издател. РА се издава от административен орган, в изпълнение на нормативно възложени задължения, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. Определящо за квалификацията на иска за вреди е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, в резултат на административна дейност, поради което представлява властнически акт и е резултат от санкционираща административна дейност. Настоящият съдебен състав смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност първоинстанционният съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационния протест и касационните жалби. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК, гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административните органи и длъжностни лица, като тежестта на доказване е оставена на ищеца. Основателността на такъв иск предполага предварителното установяване на точно определени от законодателя кумулативно налични предпоставки: незаконосъобразен административен акт, незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; този акт, действие или бездействие да е при и по повод изпълнение на пряка административна дейност; да е отменен по съответния ред; да е настъпила вреда от такъв административен акт, действие или бездействие; да е налице пряка и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата или общините по посочения в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ ред. Практиката на административните съдилища в това отношение е постоянна и последователна. Важно е да се посочи, че този сложен фактически състав не се презюмира, а подлежи на установяване от ищеца с необходимите за това доказателства. Неоснователни са твърденията в касационния протест и касационната жалба на НАП, че в случая се касае за нова искова претенция в размер на 6 242 829, 40 лева. След отстраняване на указаните с решение № 8380 от 20.06.2018 г. по адм. д. № 3547/2017 г. по описа на Върховния административен съд нередовности на исковата молба, като "първо заседание за разглеждане на делото" следва да се счита първото заседание по адм. дело № 6549/2018 г. по описа на АССГ. В предходното съдебно производство ЕТ "Елпин трейд - Е. Николова" също се е позовал на прогласения за нищожен РА № 200908344/04.06.2010 г., но (както е приел и касационният съд) ищецът не е разграничил претенциите си по отношение отделните ревизионни актове и не са дадени такива указания от страна на съда. В конкретния случай са посочени нови факти, които имат значение за спорното право и произтичат от прогласена нищожност на ревизионен акт № 200908344/04.06.2010 г. С приетата и неоспорена в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза е установено, че във връзка с РА № 200908344/04.06.2010 г. на търговеца са наложени запори на банковите сметки в Обединена българска банка АД, Уникредит Булбанк АД, ПИБ АД и Инвестбанк АД в размер на 641 404, 63 лева, в т. ч. главница в размер на 241 855, 90 лева и лихва в размер на 399 548, 73 лева. От приетите по делото писмени доказателства се установява, че ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова" е осъден от френската фирма "Аликорн" да заплати неустойка по договор за покупко-продажба от 05.01.2006 г., поради поети и неизпълнени задължения по същия, както и че същата е заплатена на 31.10.2018 г. Правилно съдът е обосновал извод, че сключеният договор е валиден и страните са започнали да изпълняват своите задължения по него. Изпълнени са две доставки и поради неизпълнение на поети задължения търговецът е заплатил неустойка в размер на 6 242 829, 40 лева по силата на решение от 07.09.2016 г. по арбитражно дело ad hoc. Запорирането на банкови сметки, независимо от размера на наличните в тях към определен момент парични средства води до затрудняване на оперативната дейност, понеже е логично проверяваният субект да се стреми да ограничи (предотврати) постъпленията по тези сметки, тъй като няма да може да се разпорежда по своя воля с постъпващите суми. Невъзможността на търговеца да оперира с паричните си средства препятства и разплащането със съответните контрагенти, което от своя страна води като краен резултат до неизпълнение на договорни задължения, както е в процесния случай, по отношение на договора от 05.01.2006 г. между ЕТ "Елпин трейд - Е. Николова" и "Аликорн" - Франция. Правилно АССГ е установил, че ЕТ "Елпин Трейд - Е. Николова" е претърпял имуществени вреди, представляващи стойността на заплатена неустойка по договор за покупко-продажба от 05.01.2006 г., сключен между него и френската фирма "Аликорн" в размер на 6 242 829, 40 лева. Установено е, че претенциите за неустойка по договор за покупко-продажба от 05.01.2006 г. са отразени в счетоводните регистри на едноличния търговец. Съгласно заключението на вещото лице са спазени всички изисквания на Закона за счетоводството, ЗЗД, ЗДДС и ППЗДДС при начисляването, отразяването и разплащането по неустойката. Административния съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска за обезщетяване за пропуснати ползи от неосъществени приходи, в размер на 2 334 000 лв., ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба (25.11.2014 г.), както и 1 072 654, 55 лв. лихви за забава върху главницата, от датата на настъпване на имуществените вреди - 04.06.2010 г., до датата на подаване на исковата молба и иска относно претърпяна загуба, в размер на 28 953, 46 лв., от датата на издаване на РА № 200908344/04.06.2010 г., до датата на исковата молба - 25.11.2014 г., представляваща лихва за забава върху сумата от 63 000 лв., запорирана по банкова сметка на търговеца. В случая правилно е посочено от съда, че от събраните по делото доказателства не се доказват по размер тези две претенции, както и, че същите се във връзка с прогласения за нищожен РА. Доказателствената тежест в исковото производство лежи върху ищеца, който следва да докаже с допустимите, относимите и необходимите доказателствени средства осъществяването на фактите, от които черпи права. След като ищецът не е ангажирал достатъчно доказателства във връзка с твърденията си, то административният съд правилно е приел, че исковите претенции са недоказани и правилно е отхвърлил исковете в посочените части, включително и по отношение на претендираните лихви. Настоящият съдебен състав напълно споделя направените от съда изводи на наличие на всички предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по отношение на присъденото обезщетение на ЕТ за претърпени имуществени вреди, в размер на 6 242 829, 40 лв., представляващо неустойка по договор от 05.01.2006 г. за покупко-продажба на стоки, сключен между ЕТ "Елпин трейд – Е. Николова" и "Аликорн" - Франция, присъдена с решение от 07.09.2016 г. на Арбитражен съд - София, по арбитражно дело ad hoc, от 02.08.2016 г., заедно със законните лихви от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Неоснователни в този смисъл са изложените в касационната жалба на НАП и протеста на прокурора доводи. Съдът е изложил подробни мотиви, както досежно размера на предявената искова претенция, така и за наличието на доказателства, установяващи претърпените от търговеца имуществени вреди, като правилно е уважил предявения иск за горепосочените имуществени вреди. В тази част решението е правилно и по отношение на присъдените лихви. Постановеното решение е правилно и в частта за разноските. Настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд, поради което не следва да ги повтаря. По тези съображения, решението на съда, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Юрисконсултско възнаграждение на касационния жалбоподател НАП не следва да бъде присъждано, тъй като такова по силата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ не се дължи. С оглед изхода на спора и претендираните от ЕТ "Елпин трейд – Е. Николова" разноски съдът преценява, че искането за присъждане на разноските е направено своевременно, като са налице и доказателства за реално направени такива. На основание чл. 78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК съдът намира възражението на НАП за прекомерност на адвокатското възнаграждение за основателно поради факта, че размерът на същото не е съобразен с разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) в редакцията й към датата на сключване на договора за защита и съдействие между търговеца и неговия адвокат. Минималният размер на адвокатското възнаграждение при уважена искова претенция от 6 242 829, 40 лева, изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредбата, е 28 285, 48 лв. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 1 от Наредбата размерът на възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък от определения в наредбата минимален размер за съответния вид помощ. Въз основа на изложеното, настоящата инстанция счита, че с оглед фактическата и правната сложност на делото и съразмерно уважената част на иска, размерът на претендираното адвокатското възнаграждение за сумата от 325 000 лв. следва да се намали, като се присъди в размер на 57 000 лв., както и сумата от 25 лева държавна такса за касационното производство. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение