Решение № 16015 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2010 г.

Решение № 16015 от 28.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8895/2010 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 102, ал. 4 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО). Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация Габрово" АД, гр. Габрово (Топлофикация), против решение № 181/11.05.2010 г., постановено по а. д. № 716/2009 г. по описа на Административен съд Велико Търново (АСВТ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВТ е отхвърлил жалбата на Топлофикация против заповед № 410/19.08.2009 г. на директора на Регионалната инспекция по околната среда и водите, гр. Велико Търново (РИОСВ). Недоволна от решението, Топлофикация го обжалва. Счита същото за неправилно, без да излага ясно формулирани и обосновани касационни основания. От текста на жалбата може да се извлече твърдение за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила: АСВТ не е допуснал и изслушал исканата от касатора експертиза. Моли отмяна на решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени обжалваната заповед. Алтернативно се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Ответната страна - директорът на РИОСВ, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът дава становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АСВТ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са изводите на съда. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява неоснователна. Единственият касационен довод за отмяна на решението, изложен в жалбата, е за неуважение от страна на АСВТ на искането на касатора за назначаване на експертиза по делото, която да даде заключение по въпросите: 1. Съответства ли фактическото състояние на депото за неопасни отпадъци на приетия План за привеждане на същото в съответствие с нормативните изисквания и 2. Отговаря ли Плана на нормативната уредба. Доводът е неоснователен. Неуважаването на исканата експертиза не е довело до решаването на делото при неизяснена фактическа обстановка и е в съответствие с нормата на чл. 159, ал. 1 от ГПК, тъй като искането е за събиране на доказателства за факти, които нямат значение за решаването му. АСВТ, обсъждайки искането за назначаване на съдебна експертиза е стигнал до изводи (л. 82, отзад), че поставените въпроси на експерта имат правен характер (№ 2), а по въпрос № 1 касаторът е могъл да сочи други доказателства. ВАС преценя, че така поставен първият въпрос, няма значение за решаването на спора, поради което правилно е отклонен, но не по съображенията, изложени в протоколното определение от 22.02.2010 г., а по посочената причина. В случая АСВТ е установил, че има административен акт - Решение на министъра на околната среда и водите № 00-04-05-01/2006 г. (л. 4), с което е утвърден План за привеждане на съществуващото депо за отпадъци в съответствие с нормативните изисквания от м. март 2005 г. (л. 41 и сл.). Значението на тези необжалвани и влезли в сила административни актове правилно е отчетено от АСВТ, като е съобразено най-важното обстоятелство по спора - определяне на крайна дата за експлоатация на депото 31.12.2007 г. Последната, видно от т. 1.11. на Плана, е определена от самия касатор, а целият План е в съответствие с Наредба № 8/24.08.2004 г. за условията и изискванията за изграждане на депа и други съоръжения и инсталации за оползотворяване и обезвреждане на отпадъци. От своя страна в тази Наредба са транспонирани изискванията на Директива 1999/33/ЕО. Видима е толерантността на органите на РИОСВ, допуснали експлоатацията на депото от 31.12.2007 г. до издаване на обжалваната заповед № 410/19.08.2009 г. Касаторът е имал достатъчно дълъг срок за да разреши проблемите по извозване на отпадъчните от дейността му вещества на ново място, съобразено с изискванията на Наредбата и Директива1999/33/ЕО, както и да защити интересите на обслужваните от него над 6000 абоната. При служебната проверка на решението по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК ВАС установи, че обжалваното решение е валидно, допустимо и съответства на материалните норми, уреждащи спорната материя. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна. Следва на основание чл. 221, ал. 2 от АПК да се остави в сила обжалваното решение, поради което Върховният административен съд, състав на Пето отделение