Решение № 11881 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16672/2013 г.

Решение № 11881 от 8.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16672/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Топлофикация - Перник" АД срещу решение № 5929 от 30.09.2013 г. по адм. д. № 3050 по описа за 2013 г. на Административен съд София град /АССГ/, 15 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № Т47-0633 от 23.10.2012 г. на началника на Митница Столична за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител, потвърдено с решение № 56 от 05.02.2013 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния и процесуалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът поддържа, че административният съд неправилно е възприел фактическата обстановка по делото като се е доверил на удостоверение на ТД на НАП "ГДО" София, съгласно което дружеството има публични задължения в размер на 1 719 299.89 лв., без да обсъди в цялост събраните по делото доказателства. Посочва, че няма задължения към митническите органи, както и за задължителни осигурителни вноски и не е преустановил плащанията си към НАП. Поддържа несъразмерност на оспорения административен акт с вредите, които би претърпял от неиздаване на удостоверението за освободен от акциз краен потребител (УОАКП). Касаторът претендира съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на АССГ и по същество на спора да отмени решение № Т47-0633 от 23.10.2012 г. на началника на Митница Столична. Ответната страна по касационната жалба началник на Митница Столична чрез юрк. Димитрова оспорва жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е било решение № Т47-0633 от 23.10.2012 г. на началника на Митница Столична, с което на "Топлофикация-Перник" АД е отказано издаване на УОАКП на основание чл. 24а, ал. 3, т. 4 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) - поради наличие на ликвидни и изискуеми данъчни задължения на лицето. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, в установената форма, при спазване на процесуалните изисквания на специалния закон по чл. 24б, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗАДС и чл. 115 от ППЗАДС и правилно приложение на императивните материално правни разпоредби на чл. чл. 24а, ал. 3, т. 4 и ал. 6, т. 5 ЗАДС. Така постановеното решение е правилно. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по делото, по която няма спор и правната страна по него, което съставлява основният спорен момент и конкретно, дали касаторът отговаря на изискването по чл. 24а, ал. 3, т. 4 ЗАДС, което се удостоверява съобразно чл. 24а, ал. 6, т. 5 ЗАДС - с удостоверение за липса на данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски. Дружество не е приложило към искането си вх. № Т47-0633 от 04.09.2012 г. удостоверение по чл. 24а, ал. 6, т. 5 ЗАДС, което е мотивирало административният орган да изиска такова с писмо изх. № Т-047-0633 от 25.09.2012 г. Представено е писмо изх. № 26-Т-13748 от 26.09.2012 г. на директора на ТД на НАП "ГДО" София, че по отношение на дружеството е образувано изпълнително дело № 235/2010 г., което включва задължения за данъци по РА № 290900276 от 27.11.2009 г. и др. Посочено е в писмото на приходната администрация, че дружеството няма задължения за задължителни осигурителни вноски и погасява текущите си задължения, като ежемесечно му се издава разпореждане за временно разрешение за неотложни плащания по чл. 229 ДОПК. При съвкупна преценка на всички писмени доказателства от административната преписка и правилно установена фактическа обстановка, решаващият съд е направил законосъобразен извод, че касаторът не отговаря на изискването на чл. 24а, ал. 6, т. 5 ЗАДС, който извод се споделя от касационния състав. Изискванията на закона са императивни и кумулативни, поради което административният орган при условията на обвързана компетентност е следвало да откаже издаването на УОАКП. Обстоятелството, че "Топлофикация Перник" АД няма задължения към митническите органи и за задължителни осигурителни вноски, регулярно погасява данъчните си задължения, като й е разрешено да извършва неотложни плащания по реда на чл. 229 ДОПК, не може да бъде разглеждано като заместващо изпълнение на условието по чл. 24а, ал. 3 от ЗАДС. Преценката относно съразмерността и необходимостта от изпълнение на това условие спрямо всички лица, които искат да им бъде предоставен статут на освободен от акциз краен потребител, е осъществена от законодателя при въвеждането му като нормативно изискване, поради което не е налице твърдяното от касатора нарушение на нормата на чл. 6, ал. 2 АПК с издаването на оспорения отказ. Поставените от законодателя императивни изисквания за издаване на УОАКП, включително по чл. 24а, ал. 3, т. 4 ЗАДС, не могат да бъдат преодолени чрез преценката по чл. 6, ал. 2 АПК за твърдените вреди и затруднения на дейността на касатора предвид непрекъснатия производствен процес с голяма обществена значимост. Целесъобразността на императивните изисквания и съпоставянето на баланса на интересите на фиска и частноправния субект с оглед начина на формулиране на правната норма не могат да бъдат разглеждани като основания за отмяна на обжалваното съдебно решение. Наличието на данъчни задължения, установено с удостоверение изх. № 290201300044241 от 11.02.2013 г. на ТД на НАП "ГДО" София, е пречка за издаване на УОАКП. Обстоятелството, че заявителят вече е притежавал УОАКП и подаденото искане е за издаване на ново УОАКП не променя нормативните изисквания към лицата, на които да бъде признат такъв статут. Неоснователни са касационните оплаквания, че образуваното изпълнително дело касае изпълнителни действия, а не ликвидни и изискуеми задължения. Тези доводи са обсъдени от решаващия съд, споделят се от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав намира, че оспореното съдебно решение като правилно, обосновано и законосъобразно, постановено без допуснати процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора ответникът по касационната жалба има право на сторените в производството разноски, включително юрисконсултско възнаграждение, но същият не е направил искане за присъждане на разноски. По изложените съображения Върховният административен съд, първо отделение