Решение № 8574 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2010 г.

Решение № 8574 от 24.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 5734/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на юрисконсулт Вяра Станкова, в качеството й на процесуален представител на Никола Казаков, председател на държавната агенция за бежанците при МС, срещу Решение № 4167 от 30.03.2010 г. по адм. дело № 14103 по описа за 2009 г. на Върховния административен съд, трето отделение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна по касационната жалба Ахмед Иса Ахмед - лично и със съгласието на Кажал Рахим, чрез процесуалния представител адв. Илияна Савова оспорват същата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени наведеното касационно отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна по чл. 210 от АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Върховният административен съд, трето отделение е бил сезиран с жалба от Ахмед Иса Ахмед, лично и със съгласието на майка си Кажал Тауфик Рахим срещу Решение № 468 от 7.10.2009 г. на председателя на ДАБ при МС, с което с оглед на изискванията в чл. 9 от ЗУБ и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне хуманитарен статут на лицето, родено на 12.11.1991 г., гражданин на Ирак, народност - арабин, вероизповедание: мюсюлманин - сунит, семейно положение - неженен, с установени лични данни въз основа на декларация по чл. 30, т. 3 от ЗУБ, а впоследствие по представени копия от лична карта и свидетелство за иракско гражданство. Това решение е постановено в изпълнение на Решение № 13487 от 9.12.2008 г. по адм. дело № 7880 от 2008 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отменено Решение № 193 от 30.04.2008 г. на същия административен орган в частта, с която на Ахмед Иса Ахмед е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В мотивите на сега обжалваното решение е прието, че при новото решаване компетентният административен орган не е изпълнил задължителните указания на Върховния административен съд по прилагането на материалноправната разпоредба на чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, която урежда основанията за предоставянето на хуманитарен статут. До противоречието с материалноправната разпоредба се е стигнало след нарушение на изискването по чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, вменяващо задължение на административния орган да обсъди всички факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход. Според решаващия съд молителят не прави изявления за наличието на реална опасност от тежки посегателства, като тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Прието е, че за лицето са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Високото вътрешно напрежение в Ирак, съпътствувано от тежко икономическо и социално положение в условията на значително чуждестранно военно присъствие и общата ситуация на несигурност, на която държавата не може ефективно на противодейства, са довели до възможността кандидатът да бъде изложен на реална опасност. В качеството му на гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт, молителят и семейството му са били обект на тежки посегателства върху личността им. Информацията за обстановката в Ирак на продължаващо противопоставяне между арабите сунити и шиити, за въоръжените нападения и други насилствени действия, кореспондира със заявените от молителя причини за напускане и оставане извън държавата му на произход. Непълнолетният Ахмед Иса Ахмед, заедно със своите майка, вуйчо, брат, сестра и съпруг на сестра му, е напуснал и е останал извън Ирак, понеже там е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен въоръжен конфликт. Освен това първоинстанционният съд се е позовал и на Решение № 459 от 2.10.2009 г. на председателя на държавната агенция за бежанците при МС на РБългария, с което на брат му Шиван Иса Ахмед, роден на 19.05.1989 г. в гр. Багдад, е предоставен хуманитарен статут, на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно. Основното касационно възражение е насочено към необсъждане на фактите и обстоятелствата от административната преписка, поради което е формиран неправилен извод за наличие на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на лицето Ахмед Иса Ахмед. Конкретно то се свежда до неправилно позоваване на решението на председателя на ДАБ при МС, с което се предоставя такъв статут на пълнолетния брат на лицето Шиван Иса Ахмед, което е станало преди постановяване на процесния административен акт. При това последният е постановен поради констатирани противоречия в представената бежанска история от Ахмед Иса Ахмед, каквито противоречия не са установени при брат му Шиван Иса Ахмед. Според касатора неправилно не е обсъден фактът на отвличането на баща им, който след това е бил освободен поради дадения за него откуп, както и този, че лицето е непълнолетно и че неговата майка е кюрдка по народност, родена в Сюлеймания. Лицето е живяло определен период в Северен Кюрдистан и няма причини, поради които да не може да се върне там. Следва да се отбележи, че по принцип някои от доводите в касационната жалба могат да бъдат споделени, но не и тези относно различното третиране на една и съща бежанска история спрямо членове на едно и също семейство, в случая двама братя. При по-големия брат, пълнолетен, тя е преценявана в негова полза, а при по-малкия брат, непълнолетен, според касатора следва да се направи преценка за нейната противоречивост и недостоверност. Изложеното, както и установената съдебна практика с оглед положението в Ирак и конкретно в столицата на тази държава, обосновават извода за правилност на съдебния акт. Само по тези съображения съдът счита, че не следва да се обсъждат в случая доводите на касатора относно преценяване на молбата на лично основание, каквато теза подробно и аргументирано е изложена в мотивите на друг съдебен акт на настоящия съдебен състав (решение по адм. дело № 15635 по описа за 2009 г. на ВАС, I колегия, петчленен състав). Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила, понеже е правилна преценката на първоинстанционния съд относно незаконосъобразността на административния акт. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав