Решение № 9337 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2010 г.

Решение № 9337 от 5.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6066/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по касационна жалба на Женка Русева Иванова и Захари Василев Иванов двамата от гр. Варна, чрез пълномощника адв. Д. Великова против решение № 220 от 5.02.2010 г., постановено по адм. д. № 2815 по описа за 2008 г. на Административен съд-гр. Варна. В касационната жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на процесуалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърдят, че при изготвяне на плана на новообразуваните имоти са им отнети 200 кв. м. от ползваните общо 800 кв. м съгласно предоставено право на ползване на наследодателя им на хавра в местността "Лафоолу" с площ от 800 кв. м. Искат отмяна на решението, включително в частта на присъдените на заинтересованата страна разноски, и отмяна на заповедта на областния управител в частта относно имот № 787.В о. с. з. на ВАС касационните жалбоподатели не се явяват и не изпращат представител. Ответната страна - Областния управител на област Варна не изпраща представител, в писмено становище оспорва касационната жалба. Заинтересованите страни Живка Христова Вълчева, Мариана Иванова Кирова, Донка Иванова Александрова, Коста Илиев Иванов, Тодорка Атанасова Георгиева, Стоянка Иванова Стоянова, Атанас Иванов Стоянов, Златка Недева Балтаджиева, Димитричка Костова Тодорова, Живка Костова Балтаджиева, Илия Калчев Илиев и Димитричка Калчева Илиева не се явяват и не изпращат представител, в писмени бележки чрез упълномощен адв. В. Василев оспорват жалбата, претендират разноски . Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като съдът обосновано преценил че атакувания съдебен акт е изготвен в съответствие с материалния закон. Обосновава становището си с разпоредбата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ - новообразуваният имот № 787 по ПНИ е част от предоставения за ползване имот и разликата над 600 кв. м не може да бъде оставена в имота на ползвателя, тъй като е част от имота на бившите собственици при спазване изискванията на чл. 28, ал. 7 ППЗСПЗЗ. Допълва, че видно от заключението на СТЕ, процесната част е придадена към имот № 4489, записана в регистъра към ПНИ на наследниците на Костадин Карахристов и попада в границите на възстановения имот с решение на ПК Варна № 532/13.07.1998 г., поради което е неприложима хипотезата на § 4з, ал. 2 ПЗР на ЗСПЗЗ. С оглед горните съображения счита, че първоинстанционния съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от активнолегитимирани страни и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение административният съд, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, отхвърлил като неоснователна жалбата на настоящите касатори против Заповед № РД-08-7706-178 от 05.06.2008 г. на областния управител на област с административен център - Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание в местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище Виница, област Варна относно имот № 787. За да постанови решението си съдът е приел за установено, че с удостоверение № 11/04.06.1980 г. на ОНС, по силата на Постановление на МС № 76 и Решение № 7/10 от 14.05.1980 г., на Васил Златев Иванов /наследодател на оспорващите/ е предоставено правото на ползване на хавра в размер на 0,8 дка. в землището на гр. Варна, местността "Лафоолу", като за предоставеното право на ползване е извършена оценка с Оценителен протокол № 161/13.10.2003 г., и цената е заплатена . На основание на оценителния протокол новообразуван имот № 787 е записан в регистъра на имотите към ПНИ на името на ползвателя Васил Златев Иванов с отредена площ на имота 600 кв. м. Съдът посочил, че с Решение 532/13.07.1998 г. на ПК - Варна по заявление № 40408/25.02.1992 г., на наследниците на Константин Х. Карахристов е признато правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на нива от 18,520 дка, находяща се в терен по § 4 на Виница в местността "Борука", който имот включва пл. № 787. Съдът посочил, че имот № 4489, съседен на процесния, е записан в регистъра към ПНИ на наследниците на Константин Карахристов- заинтересованите страни в процеса. Освен с посочените доказателства, съдът обосновал решението си и с неоспореното заключение на вещо лице, че имот № 517.787 по ПНИ, целият с площ 600 кв. м., попада в границите на възстановените с Решение № 532/13.07.1998 г. имоти № № 7072 и 7063. Обсъдил, че на бившия ползвател е отреден имот с площ от 600 кв. м., откъдето обосновал извод, че е изпълнено законовото изискване по § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като разликата над 600 кв. м е придадена за образуване на имот № 4489 за собствениците по реституция съобразно Решение 532/13.07.1998 г. на ПК - Варна. Оттук извел решаващия си извод, че е спазена разпоредбата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ и посочените в него размери- до 600 кв. м по § 4а, ал. 1, какъвто е настоящия случай, поради което приел за неоснователен релевирания довод за незаконосъобразност на оспорената заповед. При постановяване на решението съдът е преценил всички представени по делото доказателства и становищата на страните, като направените от него изводи са съобразени с установената фактическа обстановка и не противоречат на материалния закон, за чието спазване, предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, касационната инстанция следи служебно. Обоснован е извода, че с оглед събраните по делото доказателства заповедта на областния управител в обжалваната част е законосъобразна, предвид следното: Жалбоподателите са обжалвали пред административния съд заповедта на областния управител, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти относно процесния имот по съображения, че въпреки желанието им да закупят остатъка от 200 кв. м до фактически ползваната площ на имота са получили отказ, а с отреждането на имот по ПНИ с площ от 600 кв. м вместо 800 кв. м били накърнени техните интереси. Доводите им правилно не са били приети за основателни, предвид обстоятелството, че жалбоподателите са наследници на ползвател с трансформирано право на ползване в право на собственост по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, на който е отреден новообразувания имот № 787 по ПНИ, с площ от 600 кв. м, колкото са оценени и платени от ползвателя. Съгласно нормата на § 4к ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 се изработват помощен план и план на новообразуваните имоти, а според ал. 2 на посочената норма помощният план по ал. 1 съдържа данни както за имотите, предоставени за ползване, така и за имотите, съществували преди образуването на трудовокооперативните земеделски стопанства и държавните земеделски стопанства. Според § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, планът на новообразуваните имоти се одобрява от областния управител. Жалби срещу одобрения план на новообразуваните имоти могат да се подават пред административния съд в 14-дневен срок от обнародването на заповедта в ДВ. С оглед установеното в заключението на приетата и неоспорена от страните СТЕ /л. 281 от делото/ и от приложената към него комбинирана скица /л. 285 от делото/ обоснован и правилен е извода на съда, че правото на ползване на оспорващите се е трансформирало в право на собственост до размера от 600 кв. м съобразно нормата на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ, и че законосъобразно по ПНИ разликата над 600 кв. м. е придадена за образуване на имот за собствениците по реституция, а именно имот № 4489 записан в регистъра към ПНИ на наследниците на Константин Карахристов, съобразно Решение 532/13.07.1998 г. на ПК - Варна. Разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ определя, че с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, 4б и 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Съобразно нормата на чл. 28, ал. 6 ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. Следващата алинея урежда отношенията, свързани с хипотезата, в която разликата над 600 кв. м, респ. над 1000 кв. м до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м, като всеки нов имот се образува от една или повече съседни разлики, които се възстановяват на един и същ собственик. Изрично е уточнено, че само разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя. Неоснователен е касационния довод за необоснованост на решението, тъй като съдът е изложил подробни мотиви, че при изготвянето на ПНИ, одобрен с обжалваната заповед, са спазени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ относно правата на жалбоподателите. Съдът е извел обоснования извод, че са спазени изискванията на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ по отношение на жалбоподателите-наследници на ползувател, който е трансформирал правото си на ползване в право на собственост за 600 кв. м, в какъвто именно размер му е отреден имот № 787 по ПНИ, одобрен с обжалваната заповед. Спазена е и разпоредбата на ал. 7 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, която освен условията за образуване на нов имот от съседни разлики изрично посочва, че разликите, от които не може да се образува нов имот, остават в имота, определен за ползвателя, но в случая тази хипотеза не намира приложение. От анализа на цитираните разпоредби следва, че обосновано със събраните доказателства и с разпоредбите на § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 6 и 7 от ППЗСПЗЗ административният съд е преценил като неоснователни доводите на жалбоподателите против заповедта, в частта й по отношение имот № 787 по ПНИ. По останалите възражения в жалбата: ВАС намира за неоснователен довода в касационната жалба за нарушение на процесуалния закон, с оплакване за неправилно присъден размер от 500 лева за разноски за адвокат на заинтересованата страна Златка Недева Балтаджиева, предвид доказания им размер от 500 лева /приложеното на л. 234 адв. пълномощно/ и липса на възражение за прекомерност от страна на пълномощника на оспорващата - адв. Д. Великова /молба от 29.10.2010 г. - л. 280 от делото/ по реда на чл. 78 ал 5 ГПК, в който случай съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за възнаграждение за адвокат, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. При липса на своевременно направено /до приключване на устните състезания по делото/ възражение за прекомерност на разноски пред първоинстанционния съд, искането ВАС да редуцира присъдения размер на разноски, не намира опора в закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на Административен съд - Варна е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да се остави в сила . При този изход на спора претенцията за разноски за защита пред ВАС, направена от заинтересованите страни е основателна, но доказана само по отношение на Златка Недева Балтаджиева. Оспорващите следва да бъдат осъдени да й заплатят претендираните разноски в доказания размер на 100 лева съобразно приложеното на л. 11 от делото пълномощно за защита пред ВАС. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,