Решение № 1123 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2015 г.

Решение № 1123 от 3.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2015 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, образувано по касационна жалба на "Хидроекострой" АД, представлявано от адв. В. Хайк, надлежно упълномощена от изп. директор на дружеството Станко Статулов Михов, против решение № 575/25.03.2015 г. по адм. д. № 818/2014 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Бургас не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от страна, за която първоинстанционното решение е неблагоприятно в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касатора "Хидроекострой" АД срещу ревизионен акт № 021002179/31.05.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Бургас, потвърден с решение № 354/17.09.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" -Бургас при ЦУ на НАП в частта на определените на дружеството данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди през 2005 г, 2006 г, 2007 г, 2008 г. и 2009 г. в размер общо на 145703,52 лв. и лихва в размер общо на 68627,69 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че по конкретни фактури, издадени през ревизирания период от "Ауто Металс" ЕООД, "Вега - 13 Овчаров и сие" СД, "Метълс" ЕООД, "Алкомерс" ЕООД, "Соткаимпекс" ЕООД, "Булмедикс" ЕООД и "Строй снаб 09" ЕООД липсва доказана реалност на доставките по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, която липса определя ползването на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС неправомерно по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. Решението е постановено в изпълнение задължителните указания в решение № 4786/8.04.2014 г. по адм. д. 9366/2013 г. по описа на Върховния административен съд за отмяна на решение № 1017/8.05.2013 г. по адм. д. № 2161/2012 г. по описа на Административен съд Бургас, постановено при първоначалното разглеждане на спора. Обсъдени в съвкупност с доводите на страните са доказателствата, събрани в хода на ревизионното производство, както и тези, приобщени в съдебната фаза, вкл. основно и допълнително заключение на съдебно-счетоводната експертиза. В мотивите съдът е разгледал процесните фактури, издадени от всяко от посочените дружества, по отделно при анализ на относимите доказателства с конкретни доводи по приложението на материалния закон. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с претенция за отмяната му като неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК е неоснователна. Сочените от касатора административнопроизводствени нарушения при издаване на обжалвания ревизионен акт, определени в касационната жалба като съществени, са били предмет на вниманието и на касационния състав, постановил цитираното отменително решение, в което са дадени указания за необходимостта от нови установявания по съществото на спора. Доводите в твърдяната и с настоящата касационна жалба насока не са приети като основание за отмяна на ревизионния акт. Ето защо в настоящето производство при повторното им заявяване, касационната инстанция не е задължена да излага свои съображения, още повече, че евентуалното издаването на ревизионния акт след срока на ревизията не е основание за извод относно незаконосъобразността на фактическите констатации и правните изводи на ревизиращия орган. При новото разглеждане на делото касаторът е имал възможност да ангажира всички доказателства, които според него са от значение за изясняването на спора от фактическа страна като представи всички писмени доказателства, с които разполага. За съда не е било налице процесуално задължение да указва представянето на конкретни писмени доказателства, тъй като възможност за това на дружеството е предоставяна нееднократно в ревизионното производство, както и при първото гледане на делото. Тук следва да се има предвид, че писмените доказателства за доказване реалност на конкретна доставка следва да се намират в счетоводството на дружество като неразделна част от съставената за всяка доставка фактура, предвид което не биха били обясними причините за непредставянето на такива доказателства в случай, че ревизираното лице разполага с тях. Нещо повече, подлежат на съмнение относно добросъвестността на страната действията й за снабдяване с такива доказателства едва при новото разглеждане на делото, от което следва пълна несъстоятелност на претенцията решаващият съд и на този етап от развитието на производството да дава конкретни указания. Противно на становището на касатора съдът е обсъдил подробно писмените доказателства за реалност на доставката по всяка конкретна фактура, посочил е несъотвествия в дати по издадени фактури и писмени данни за реално извършване на доставката, липсата на подписи и дати по приемателни протоколи, нечетливи касови бонове и пр. Прокурорът не е страна по административни дела, а участието му в касационната инстанция е на основание чл. 217, ал. 2 АПК, в която дава заключение по основателността на касационната жалба, респ. правилността на обжалваното решение, което съдът не е длъжен да обсъжда подробно, още по-малко това заключение подлежи на задължително обсъждане от първоинстанционния съд в производството по чл. 226 АПК. В мотивите на обжалваното решение писменото заключение на съдебно-счетоводната експертиза е обсъдено заедно с другите доказателства по делото. Съдебната практика по сходни казуси е безпротиворечива в становището, че редовно воденото счетоводство само по себе си не доказва реалност на доставките, която подлежи на установяване посредством други съпътстващи фактурата документи - складови разписки, пътни листове, кантарни бележки и пр. при доставките на стоки, материална и техническа обезпеченост и пр. на изпълнителя в случая на фактурирани услуги. По всяка конкретна фактура мотивите на обжалваното решение съдържат подробни данни относно доставчик, вида на доставката, доказателствата за реалност на доставката. Ползването на данъчен кретид е правомерно тогава, когато са налице убедителни доказателства относно релевантните факти - реалност на доставката, настъпване на данъчно събитие, възникване право на данъчен кредит. При доказване на тези факти следва да се дава превес на писмените доказателства пред гласните такива, още повече, както е в случая, когато допуснатите свидели са длъжностни лица било при проверяването лице или негов контрагент. При конкретната преценка за основателност на касационната жалба следва да се обърне внимание на фактурите, издадени от "Вега -13-Овчаров и сие" СД за фактурирани течни горива. Собствеността върху последните като родово определени вещи съгласно чл. 24, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ се прехвърля с предаването им. Реализацията на пазара на течни горива е регулирана от специална правна уредба, създаваща възможност за проследяване движението им по документи. Стоката е акцизна и от датата на освобождаването й за потребление възниква задължение за заплащане на акциз /чл. 20, ал. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ начисляван с акцизен данъчен документ по образец приложение № 14 към чл. 80, ал. 1 ППЗАДС, в който се отразява информация относно дата и място на издаване, превозвач, рег. номер на транспортно средство, данни за получателя, място на доставка и разтоварване, идентификационен номер на обекта-бензиностанция, резервоар. Наредбата за изискванията за качеството на течните горива, условията, реда и начина на техния контрол /ДВ, бр. 66/2003 г./ с разпоредбите на чл. 4, ал. 2, чл. 10 и чл. 12, ал. 2 и ал. 2 вменява на лицата, които пускат течни горива на пазара съставянето на декларация за съответствие с изискванията за качество на всяка партида, а на лицата които разпространяват такива горива - да предоставят заверено копие от декларацията за съответствие като задължително вписват количеството и лицето, на което горивото се предоставя за последващо разпространение, съхранение, използване, датата на документа за експедиция, като отразяват номера и датата на която акцизната стока е освободена за потребление и отразяване на всички последващи промени при реализацията на горивото. Декларацията за съответствие представлява документ с основно доказателствено значение при проследяване движението на стоката - течно гориво, чиято индивидуализация настъпва с предаване на договорените количества. Предаването именно на горивото, описано в декларацията за съответствие с изискванията за качество има доказателствена стойност за прехвърляне собствеността върху стоката /течно гориво/ и е от съществено значение при решаване спора относно реалността на доставката по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС. По делото липсват декларации за съответствие на горивата, както и последващо отразяване фактите във връзка с последващото им разпространение до крайния получател - дружеството касационен жалбоподател. Тази липса препятства индивидуализирането на полученото гориво, респ. прехвърлянето от издателя на фактурата правото на собственост върху него и оттук реалност на доставката и възможността получателя да се разпорежда с това гориво като своя собственост. Във връзка с останалите доставчици, както бе посочено по-горе се констатира пълнота на мотивите на съдебния акт, при което изводите за недоказаност реалността на всяка доставка и оттук за неправомерно ползван и подлежащ на връщане данъчен кредит се споделят изцяло. Предвид изложеното настоящият касационен състав намира решението правилно - постановено в унисон с материалния закон и съдопроизводствените правила, при правни изводи изведени въз основа доказателствата по делото. Следва това решение да бъде оставено в сила, при който резултат на касатора не се дължат съдебни разноски. Мотивиран така, на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение