Решение № 5069 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2014 г.

Решение № 5069 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2014 г., VIII о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - гр. Варна при ЦУ на НАП срещу Решение № 1102 от 13.05.2014 г., постановено по адм. дело № 589/2014 г. по описа на Административен съд - гр. Варна, с коeто е отменен ревизионен акт (РА) № 031303392/28.10.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 842/20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на "Деник-11" ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие отказано право на данъчен кредит в размер на 3274.67 лв. и е осъдена приходната администрация да заплати на дружеството сумата 450 лв. Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът неправилно е приел, че процесният автомобил е предназначен за превоз на товари, тъй като той притежава всички характеристики на лек автомобил, по отношение на който по аргумент от чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 4 от ЗДДС не е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора, ирелевантни са възприетите от съда доводи на жалбоподателя, че процесният автомобил е използван за нуждите на икономическата дейност на дружеството, след като не са налице всички законови предпоставки, регламентирани в ЗДДС за правото на приспадане на данъчен кредит. Поддържа, че е налице хипотезата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, поради което, макар да са налице формалните предпоставки за признаване правото на данъчен кредит, то не следва да се признава, след като безспорно е установено, че съобразно техническите характеристики на автомобила той не е товарен, както е по документи, а лек, съобразно легалната дефиниция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. В тези насоки излага подробни аргументи в жалбата, като моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Деник-11" ООД, представлявано от управителя Милена Йорданова, чрез пълномощника адв. Бенев, оспорва жалбата с доводи, развити в писмен отговор, и моли съда да остави в сила първоинстанционното решение. Допълнително се аргументира в съдебно заседание чрез пълномощника си. Претендира присъждане на разноските, направени пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Осмо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и предявените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок и от надлежна страна по делото, а разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031303392/28.10.2013 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с Решение № 842/20.01.2014 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна, с който на "Деник-11" ООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС вследствие отказано право на данъчен кредит в размер на 3274.67 лв. по фактури № № 60362 и 60363 от 30.06.12 г., издадени от "Лизингова къща София лизинг" ЕАД. В мотивите на съдебното решение е възпроизведена установената фактическа обстановка, по която между страните няма спор. С процесния ревизионен акт е отказано за ревизирания период м. 06.2012 г., на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит на "Деник-11" ООД, в общ размер на 3274.67 лв. по процесните фактури, като органът по приходите е установил, че закупеният автомобил марка Пежо 207, рег. № СА 2978 ТА, не отговаря на тарифна позиция 8704. За да откажат правото на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите са приели, че процесният автомобил представлява "лек автомобил" по § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС и "Комбинираната номенклатура" на ЕС, отговаряща на изискванията на Общата митническа номенклатура, на статистиката на външната търговия на Общността и на други политики на Общността във връзка с вноса или износа на стоки. Необосновано е твърдението на касатора, че при решаване на спора съдът се е позовал единствено на определената по документи категория на автомобила N1, игнорирайки законовата разпоредба на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС. Първоинстанционният съд е съобразил, че в § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС е дадено легално определение на понятието "лек автомобил", и това е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Съгласно изр. второ на цитираната разпоредба, не е лек автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице. С оглед посочената дефиниция, съдът правилно е ценил представеното в хода на ревизионното производство Свидетелство за регистрация на автомобила от 13.05.2011 г., издадено от МВР - КАТ и представляващо официален документ по см. на чл. 179, ал. 1 ГПК, в което превозното средство е записано като товарен автомобил, категория N1. Посоченото доказателство е обсъдено в съвкупността му и с другите събрани по делото доказателства - Европейско удостоверение за съответствие от 27.09.11 г., в което изрично е посочено, че автомобилът е категория N1. В тази връзка и предвид легалната дефиниция на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, настоящият състав на касационната инстанция приема, че административният съд е направил обоснован извод, че процесният автомобил не е лек автомобил, а попада в първото от двете изключения, визирани в изречение второ на посочената разпоредба - легална дефиниция. Основателно ответникът по касация поддържа, че при наличие на посочените по-горе официални удостоверителни документи, в тежест на приходната администрация е било да опровергае същите с всички допустими по ДОПК доказателствени средства, но това не е направено, като по същество тези доказателства не са оспорени в хода на съдебното производство. Ето защо, правилна е преценката на първостепенния съд, че констатациите в ревизионния акт за това, че процесният автомобил е лек, са изцяло необосновани. Съдът правилно е съобразил и разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата, според която процесният автомобил спада към категория N1 - моторни превозни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса не повече от 3,5 t. С оглед на така направените изводи законосъобразено и обосновано съдът е приел, че процесният автомобил марка "Пежо" 207, с идентификационен номер VF3WCKFT0CT040406 е предназначен за превоз на товари според § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, хипотеза първа от изр. второ. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че органите по приходите неправилно са се позовали на Комбинираната номенклатура на ЕС, отговаряща на Общата митническа номенклатура. Законосъобразни са и релевираните в съдебния акт мотиви в тази насока, в подкрепа на които е и актуалната съдебна практика на ВАС (Решение № 15784/11.12.2012 г. по адм. дело № 6595/2012 г., I отд., Решение № 6717/16.05.2013 г. по адм. дело № 10838/2012 г., VIII отд., Решение № 7162/27.05.2013 г. по адм. дело № 14960/2012 г., VIII отд., Решение № 9016/19.06.2013 г. по адм. дело № 15276/2012 г., I отд., Решение № 10439/10.07.2013 г. по адм. дело № 389/2013 г., VIII отд., а също и Решение № 14 315/31.10.2013 г. по адм. д. № 2770/2013 г.), в които изрично се приема, че Комбинираната номенклатура в ЕО и утвърдените с нея кодове за тарифно класиране на преминаващите през митниците на страните - членки стоки се използват за митнически цели и се отнасят за вносни или износни стоки, но не и за такива, които се търгуват в рамките на Европейския съюз. Правилно първоинстанционният съд се е позовал и на решение по дело С-118/11 на СЕС в Люксембург, тъй като е установено по делото, че процесният автомобил е заприходен в счетоводството на едноличния търговец като ДМА и това според цитираното решение е достатъчно да се установи, че активът изцяло е включен в имуществото на предприятието и той се използва и за икономическата му дейност, и за лични цели на собственика, то тогава се приема от съда, че ДДС подлежи изцяло и незабавно на приспадане при придобиването на актива. Гореизложеното мотивира настоящия състав да приеме, че при постановяване на атакувания съдебен акт административният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения и правилно е приложил материалния закон, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация е заявил претенция за присъждане на разноските, сторени пред настоящата инстанция, които следва да му бъдат присъдени в доказания размер от 400 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение