Решение № 14928 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2011 г.

Решение № 14928 от 16.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9446/2011 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Делото е образувано по касационна жалба, подадена от адвокатите М. Екимджиев и Г. Черничерска в качеството им на процесуални представители на Иван Георгиев Иванов, Славка Ангелова Иванова, Стоянка Кодинова Йолтикенова и Георги Иванов Йолтикенов, всичките от Пловдив, срещу решение № 859 от 18.05.2011 г., постановено по адм. дело № 1614/2010 г. по описа на Административния съд - Пловдив. В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановеното решение и се иска неговата отмяна. Ответникът по касационната жалба - Община Пловдив, не взема отношение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди оплакванията в жалбата, констатира, че тя е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил предявения иск от касаторите срещу Община Пловдив за сумата 40 400 лв., представляваща претърпени имуществени и неимуществени вреди като последица от незаконосъобразно бездействие на общината при изпълнение на нейната административна дейност. Анализирайки подробно доказателствата по делото, съдът приел, че искът не е доказан, тъй като по делото не било установено наличие на неоснователно бездействие на орган или длъжностно лице при осъществяването на административната дейност. Направен е извод, че поради това не била налице причинно-следствена връзка между твърдените претърпени имуществени и неимуществени вреди от противоправно поведение на ответника, изразяващо се в бездействие по приключване на процедура по обезщетяване на собственици на отчуждени имоти, през които следвало да премине улица, осигуряваща достъп до имота на ищците. На второ място съдът е приел, че не са били доказани имуществени и неимуществени вреди за ищците, доколкото назначената счетоводно-икономическа експертиза по делото е посочила предполагаемия размер на месечната наемна цена на недвижимите имоти, но не било доказано, че за тези имоти действително е било налице намерение от страна на собствениците за отдаването им под наем. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Същото е обосновано, тъй като съдът е обсъдил всички събрани доказателства и е направил единствено възможните правилни изводи с оглед установената по делото фактическа обстановка. Настоящият тричленен състав напълно споделя направените изводи за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на административния орган по смисъла на чл. 203, ал. 1 АПК, което да има за последица претендираните имуществени и неимуществени вреди, настъпили в патримониума на ищците. Съдът е обсъдил всички относими към предмета на спора доказателства и доводи, като правилно е приел, че не са налице два от елементите от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, визирана в чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Ищците по делото не са се справили с доказателствената тежест, с която разполагат по закон. На първо място, те не са установили наличието на незаконосъобразно бездействие на административния орган, изразяващо се в приключване на процедура по обезщетяване на собствениците на терена, през който следвало да премине улица, осигуряваща достъп до имотите им. На второ място е останала недоказана и причинно-следствената връзка между поведението на ответника и настъпването на претърпени имуществени и неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства е установено, че ищците не са направили искане по реда на чл. 190 ЗУТ за прокарване на временен път до имота им, което би било основание да се изиска действие от страна на общината. Следователно твърдението, че ответникът е бездействал, като не бил довършил обезщетяването на собствениците на терен, през който следвало да премине улица, обслужваща имота на ищците, е необосновано. Това е така, защото бездействието в конкретния случай би било налице при положение, че вследствие на направено искане по реда на чл. 190 ЗУТ Община Пловдив не е предприела действия, изискуеми от сочения текст. При тази фактическа обстановка крайният извод на първоинстанционния съд, че не било доказано незаконосъобразно бездействие на административния орган, е законосъобразен. Липсата на противоправно бездействие на ответника като едно от кумулативните изисквания на чл. 1 ЗОДОВ е достатъчно основание за отхвърляне на иска, предявен на това правно основание, поради което изследването за наличие на останалите основания е без правно значение. По тези съображения обжалваното решение е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,