Решение № 7707 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14223/2013 г.

Решение № 7707 от 5.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14223/2013 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Роуз валей груп - инженеринг" ООД, със седалище и адрес: град Карлово, чрез пълномощника си адв. А. Одварков, срещу решение № 1765/05.08.2013 г., постановено по адм. д. № 514/2013 г. по описа на Административен съд гр. Пловдив /АС/. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението с присъждане на направените разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата-Директор Дирекция "ОУИ"-Пловдив при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за частично основателна. Предмет на обжалване пред АС е бил ревизионен акт /РА/ № 261202787 от 17.10.2012 г., издаден от Борислав Георгиев Чапразов, главен инспектор по приходите при ТД Пловдив на НАП, потвърден с решение № 26 от 10.01.2013 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на "Роуз валей груп - инженеринг" ООД е отказано право на данъчен кредит в размер на 31 669,27 лева ведно с лихви в размер на 3 404,11 лева и допълнително установен корпоративен данък за 2011 г. в размер на 15 834,63 лева ведно с лихви в размер на 884,15 лева. За да отхвърли жалбата на първо място съдът е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По същество на спора за установено съдът е приел, че в хода на ревизията на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 31 669,27 лева по осем фактури, издадени от "Автомакс" ЕООД и от "Радиантрейд" ООД, с предмет на доставките - рекламни материали и услуги. На доставчиците са извършени насрещни проверки, като от представените доказателства и извършените справки в информационния масив на НАП, органите по приходите са установили, че "Автомакс" ЕООД няма назначени работници или наети по извънтрудови правоотношения лица, които биха могли да осъществят доставките на рекламни материали. Установено е, че дейността, която осъществява "Автомакс" ЕООД е свързана с търговия на хранителни продукти, дружеството има деклариран обект магазин за хранителни стоки, поради което е направен извод, че не е налице извършена доставка на рекламни материали - химикали, тефтери, календари, запалки, и е отказано правото на приспадане на данъчен кредит. По отношение на доставчика "Радиантрейд" ООД, съдът е възприел установеното от органа по приходите, че представените договори за многократно превозване на товари с товарен автомобил и за многократно използване на багер не доказват извършване на услуги, тъй като липсват документи - пътни листи, трудови договори за шофьори, свидетелства за регистрация на МПС, документи за горивни и смазочни материали и за поддръжка на МПС, които да доказват действителното извършване на услугите. Предходните на жалбоподателя доставчици не са отразили фактурите в дневниците за продажби. Доставчика "Радиантрейд" ООД не е наемало работници по трудово или извънтрудови правоотношения. От жалбоподателя също не са представени документи, удостоверяващи извършването на процесните доставки. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури. Този извод на съда не е променен от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, тъй като от нея е установен факта на осчетоводяване на процесните фактури, който не е бил спорен в хода на ревизията. Представените в хода на съдебното производство писмени доказателства, съдът е приел, че са частни писмени документи, които са без достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила, поради което непредставянето им в хода на ревизията поставя под съмнение тяхното съставяне с оглед защитната теза на дружеството-жалбоподател, че доставките с предмета, посочен в процесиите фактури, действително са осъществени. Съдът е обсъдил възраженията на жалбоподателя и е приел, че непредставянето на доказателства в хода на насрещните проверки не е основание за отказ да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, но в случая доказателства за реалността на процесните доставки не са представени и от дружеството-жалбоподател. Позовал се е на практиката на ВАС и Съдът на ЕС, съгласно която задължително и необходимо условие за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит наличието на реално осъществена облагаема доставка Решението от 21.06.2012 г. по присъединени дела С-80/11 и С-142/11 на Съда на ЕС, е прието за неотносимо към настоящия случай, тъй като липсва идентичност на казусите. В частта относно увеличение на финансовия резултат на дружеството за 2011 г. със сумата от 158 346,34 лева -непризнати разходи за данъчни цели по процесните фактури, съдът е приел за законосъобразно. Предвид установеното, че фактурите не доказват реално извършен разход и не отразяват вярно стопанската операция, то законосъобразно е прието, че е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, а съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон, защото представените фактури не доказват реално извършен разход и не могат да се кредитират като носители на вярна информация. Решението е правилно, в частта относно отказано право на данъчен кредит по доставки от "Автомакс" ЕООД и съответно увеличен финансов резултат със сумата по процесната фактура и неправилно, като постановено при съществени процесуални нарушения в останалата му част. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, в частта досежно доставки от "Автомакс" ЕООД. Предмет на процесната фактура са рекламни материали - химикали, тефтери, календари, запалки, като от една страна не е оборена констатацията в РА, че дружеството има деклариран обект магазин за хранителни стоки и от друга страна не са представени други доказателства освен процесната фактури, за предаване на рекламните материали. Не се установява, какъв е бил рекламния им характер и по какъв начин са изработени и предадени на касатора, предвид родово определения им характер. В тази насока е несонователен довода в жалбата, че факта на осчетоводяване на фактурата и плащане на доставката е достатъчен за признаване правото на данъчен кредит. Неоснователна е в тази част и жалбата досежно увеличен финансов резултат на дружеството със сумата от 5838, лева и определения въз основа на това увеличение корпоративен данък. Фактурата не доказва реално извършен разход и не отразяват вярно стопанската операция, поради което е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1 ЗКПО, а съгласно чл. 26, т. 2 ЗКПО не се признават за данъчни цели счетоводни разходи, които не са документално обосновани по смисъла на този закон. В останалата част обжалваното решение е постановено, без обсъждане на всички приети по делото доказателства. В съдебно заседание от 26.06.2013 г. са приети доказателства по опис представени от жалбоподателя и е дадена възможност на ответната страна да вземе становище по тях. В съдебно заседание от 10.07.2013 г. проц. представител на ответника е възразил относно достоверността на датата на всичики представени протоколи за извършени работи, които подлежат на заплащане. Въпреки, че е заявил, че ще се ползва от доказателствата, пълномощника на жалбоподателя не е поискал допълнителни доказателства. Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от ГПК, приложима субсидиарно съгласно препращащата разпоредба на § 2 от ДР на ДОПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Датата и мястото на съставяне на частния документ не се ползва с обвързваща доказателствена сила за разлика от официалните документи. В конкретния случай именно тази доказателствена сила на представените в хода на съдебното обжалване Акт. обр. 19 и количествено стойностни сметки е била оспорена от ответната страна, поради което в тежест на представилия ги е да докаже с всички доказателствени средства тяхната дата на съставяне, но и задължение на съда е да ги обсъди в съвкупност с всички останали доказателства по делото. С оглед на изложеното е основателен довода на касатора за липса на доводи изложени от съда досежно представените в хода на съдебното обжалване доказателства. На практика в мотивите на съдебния акт са изложени фактическите констатации на органа по приходите, като липсват мотиви досежно установената от съда фактическа обстановка. Така от доставчика "Радиантрейд" ООД са издадени седем броя фактури с различен предмет-стоки и услуги, като същите не са обсъдени от съда, ведно с останалите доказателства, приети в хода на съдебното обжалване-договори, доказателства за последваща доставка, актове обр. 19, количествено стойностни сметки и др. подробно описани в молба на жалбоподателя и приети от съда. Това процесуално нарушение на съда е съществено, тъй като налага на извода, че при обсъждане на доказателства в съвкупност се създава вероятност, че фактите може да са се осъществили по различен от приетия от съда начин. Предвид обстоятелството, че увеличението на финансовия резултат на дружеството е последица от установената реалност на доставките, респективно наличие на документална обоснованост, то решението и в тази му част следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото следва да се обсъдят всички приети по делото доказателства, както и всяка от фактурите поотделно досежно предмета на доставката и представените доказателства във връзка с тази доставка, като при необходимост от СТЕ, следва да се укаже на жалбоподателя, с оглед доказателствената му тежест. Предвид на изложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,