Решение № 375 от 18.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1863/2011 г.

Решение № 375 от 18.11.2011 г. на ВКС по н. д. № 1863/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на защитника на подсъдимия В. С. П. против решение № 151/21.04.2011 г. по въззивно нохд № 259/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателна колегия, I-ви състав. Поддържа се, че е постановено при нарушение на процесуалните правила, довели до неправилно приложение на закона с осъждането по предявеното обвинение. Прави се искане за отмяна и признаване на подсъдимия за невинен или за връщане на делото за ново разглеждане. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и мотивира искането си да бъде оставено в сила решението с липса на касационни основания от поддържаните. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 259/2011 г. потвърдил присъда № 20/02.02.2011 г. по нохд № 117/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с която признал подсъдимия П. за виновен в това, че на 08.07.2009 г. на гранично контролно- пропускателен пункт на граничен полицейски участък Петрич при РДГП-Смолян, изпълнявайки служебните си задължения, поискал облага - 250 евро, която не му се следва, от св. Ил. Н. и св. Я. Н., за да упражни влияние при вземане на решение от Н. М. в качеството му на длъжностно лице-старши полицай в гранично полицейско отделение гр. Петрич, при изпълнение на служебните си задължения, да извърши нарушения във връзка със службата му на чл. 85, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чл. 93, ал. 3 ППЗМВР, чл. 22, т. 4 от Инструкция № 1119/28.10.2004 г. на МВР, т. И "длъжностни задължения" от Длъжностната характеристика на старши полицай в гранично полицейско управление. На основание чл. 304б, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание на основание чл. 66, ал. 1 НК отложил за срок от 3 години от влизане на присъдата в сила. Осъдил подсъдимия да заплати и направените по делото разноски. Въззивният съд е изпълнил процесуалните си задължения по чл. 314 НПК и е извършил цялостна задълбочена проверка на обжалваната присъда не само с оглед доводите в жалбата на подсъдимия, но и изцяло на правилността й. Изложил е установената фактическа обстановка, за която е приел, че се основава на задълбочената проверка на събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал. По ясен и убедителен начин е заявил съгласието си с фактическите изводи на първоинстанционния съд като е приел подхода да не излага нови подробни съображения, каквито се съдържат в първоинстанционния съдебен акт. Това решение не указва на допуснато нарушение на процесуалните правила, определено в жалбата като липса на мотиви, защото съгласно волята на законодателя, изразена в чл. 339, ал. 3 НПК само в случаите, когато се постановява нова присъда, се прилагат изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК. Доколкото е било необходимо да се отдели специално внимание във връзка с възражението на подсъдимия, че неправилно са направени изводи за виновно поведение въз основа на данни за провеждани от него разговори със свидетеля Н. от телефонен номер, на който не е бил абонат с индивидуален договор, въззивният съд е изложил подробни съображения за неоснователността им. Анализът на събрания доказателствен материал - писмени доказателствени средства от мобилния оператор, показанията на св. Н., заключението на вещите лица, изготвили и подробно обосновали изготвената от тях техническа експертиза, която не е оспорена от страните и е приета от съда, са го мотивирали да приеме като несъмнен извода, че подсъдимият е този, който е ползвал телефонния номер на посочените по обвинението дати. Затова и твърдението, че този извод е резултат само от оперативна информация, не се подкрепя от фактическа страна. Неоснователно се поддържа в жалбата, че оценката на показанията на свидетеля Ил. Н. и Я. Н. не е направена с оглед действителния им смисъл. Съдържанието на приетите като годни да установят обстоятелства от относимите към предмета на доказване показания на двамата свидетели, за които първоинстанционният съд е определил дадените пред съдия, са съпоставени с останалия доказателствен материал. Аргументирано е приел, каквато е и оценката на въззивния съд, че тези показания са логични и непротиворечиви и че по несъмнен начин установяват проведените с подсъдимия разговори във връзка с деня и сумата, която следва да предадат - 250 евро, за да може да излязат от България, независимо от наличието на наложена по предвидения ред забрана за св. Н., както и за възможността това да стане само на изходящо трасе, където е изпълнявал служебните си задължения св. М., предварително уведомен от подсъдимия за св. Н.. Обоснован е отказът при наличието на годен доказателствен материал, чиято оценка е задълбочена и правилна, да се направи различен извод за авторството само въз основа на показанията им, че не познават подсъдимия, че не са го виждали или че не са могли да го посочат при извършеното в нарушение на чл. 171, ал. 4 НПК разпознаване, нито това да е основанието показанията относно другите относими обстоятелства да бъдат отхвърлени като недостоверни. Това решение е обосновано мотивирано от първоинстанционния съд и правилно възприето в обжалваното решение. Поддържа се, че има неизяснени обстоятелства, които биха довели до различно решение на въпросите по чл. 301, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Фактическите положения са правилно установени, не подлежат на касационен контрол и при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствения материал касационната инстанция не може да замени решението по фактите на инстанциите по същество. Законът е приложен правилно като е квалифицирано поведението на подсъдимия по чл. 304б, ал. 1, пр. 1 НК. Изложени са подробни правни съображения, които настоящият състав изцяло споделя и не намира основание да ги повтаря или да мотивира с допълнителни аргументи законосъобразността на решението в тази му част От изложеното следва, че въззивният съд с решението си да потвърди осъдителната присъда по отношение на подсъдимия П. не е допуснал нарушение на процесуалните правила и на закона, които да бъдат определени като касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Затова и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение