Решение № 4542 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8545/2017 г.

Решение № 4542 от 10.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8545/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на образованието и науката срещу решение № 6689/30.05.2017 г., постановено по адм. дело № 2938/2016 г. по описа на Върховен административен съд, Пето отделение, с което по жалба на М. М. Ж. е отменена негова заповед № РД10-70/01.02.2016 г., с която на служителят, на основание чл. 90, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител/ЗДСл/ - е наложено дисциплинарно наказание- "Порицание". Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно на основанията по чл. 209, т. 3 от АПК. М. М. Ж., чрез своя процесуален представител адв. Д. оспорва жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Решаващият съд е изяснил подробно фактическата обстановка по спора, като е изследвал и обсъдил всички релевантни факти и обстоятелства. При правилно тълкуване и приложение на относимите за конкретния случай правни норми, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи, които се споделят от касационния състав и не се оборват от изложеното в жалбата. С оспорената пред съда заповед, на сочените в нея основания служителят М. М. Ж., заемаща длъжността "главен експерт" в отдел "Национални научни инициативи/ННИ/, в дирекция"Наука"- е санкционирана с налагане на дисциплинарно наказание "порицание", поради не изпълнение на служебните си задължения, както следва: на първо място -категорични откази и бездействия по възложени й от директора на дирекцията задачи; на второ място- на два пъти е осуетявала и забавяла преместването си от една стая в друга, с което възпрепятствала изпълнението на служебни ангажименти на свои колеги, както и на трето място, че в периода от 01.10.2015 до 23.11.2015 г.-не е спазвала работното време- редовно е закъснявала за работа, респективно е напускала по рано работното си място, без уважителни причини. Правилно тричленният състав на ВАС приема, че при провеждане на дисциплинарното производство са допуснати съществени нарушения- дисциплинарното производство е проведено формално, както и, че не са установени всички обстоятелства включени в обстоятелствената част на административния акт, което мотивирало съда да отмени оспорената заповед. Действително, неправилно първоинстанционния съд е приел, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 94 ЗДСл -извън двумесечният срок от откриване на нарушението. Правилно, съдът приема, че за откриване на описаните нарушения следва да се приеме датата 23.11.2015 г. Неправилно обаче съдът е приел, че по делото липсват доказателства, в периода от откриване на нарушението до налагане на дисциплинарното наказание/08.02.2016 г., а не както сочи първоинстанционния съд -18.02.2016 г./- в този период Ж. да е ползвала законоустановен отпуск. От приложената и приета от съда административна преписка е видно, че в периода от 18.12.2015 до 30.12.2015 г. Ж. се е намирала в надлежно разрешен платен годишен отпуск/разрешен със Заповед № 4372/12.12-2015 г./лист 159 от първоинстанционното производство/, както и болничен лист № Е 20153563057, удостоверяващ заболяването на служителят и отпуск поради временна нетрудоспособност за периода от 25.01.2016 до 05.02.2016 г./лит 160 от първоинстанционното производство/. Ако бе анализирал тези доказателства несъмнено първоинстанционния съд би стигнал до извода, че връчената на 08.02.2016 г. заповед на Ж. е в срока по чл. 94 ЗДСл. Правилни и обосновани обаче са изводите на първоинстанционния съд, споделени изцяло от настоящата съдебна инстанция, за останалите нарушения на дисциплинарното производство, които с оглед тяхната същественост обуславят извода за незаконосъобразност на наложеното наказание. От събраният доказателствен материал не е възможно да се установи по несъмнен начин, че всички описани в оспорената заповед обстоятелства са осъществени виновно от служителят/особено твърдените отказ да бъдат изпълнени конкретно възложени задачи, респективно бездейства при изпълнението на поставени задачи/. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че описанието на тези нарушения е в разрез с императивното изискване на закона- чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 ЗДСл. Ето защо обоснован и законосъобразен е извода на съда, че оспорената заповед е незаконосъобразна, поради констатирани нарушения на изискванията за форма и съдържание. Предвид изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на решението и то следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на пълномощника на М. Ж.. за присъждане на направените в настоящето производство разноски в размер на 320 лева за адвокатско възнаграждение, коята сума не е прекомерна и следва да се заплати от Министерството на образованието и науката. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора колегия,