Решение № 987 от 30.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на Р. Запрев от гр. Петрич, чрез адв. Стефанов, срещу решение 801/09.05.2022 г., постановено по адм. дело 582/2021 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлено оспорването му срещу Разрешение за строеж 63/28.05.2021 г. на главния архитект на гр. Петрич. С доводи за незаконосъобразност на решението, поради несъобразяване допуснатото в административното производство съществено нарушение по чл.26 АПК и чл.59, ал.1, т.4 АПК, се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесното РС, ведно със законните последици. Ответникът главен архитект на Община Петрич,в писмен отговор по касационната жалба и писмено становище, чрез ст.юрк. Здравкова, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на решението като законосъобразно. Претендира разноски за настоящата инстанция юрк. възнаграждение. Ответницата В. Попова, чрез адв. Йовчев, ангажира становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на обжалваното решение и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага да се потвърди решението изцяло. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима. След извършена проверка на правилността на обжалваното решение, настоящият състав счита, че касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор срещу Разрешение за строеж 63/28.05.2021 г. на главния архитект на гр. Петрич, издадено на В. Попова, съгласно одобрените проекти на 12.05.2021г. за строеж жилищна сграда с височина до 10м в съсобствения между Попова и жалбоподателя Запрев УПИ VIII-2713,кв.151 по плана на гр.Петрич, при условията на чл.183, ал.4 от ЗУТ. Прието е, че от събраните по делото доказателства, вкл. заключението на СТЕ, се установява по безспорен начин съответствието на разрешеното застрояване с действащия ПУП-ПЗ, като в УПИ е предвидено изграждане на три сгради, като оспорващият Запрев е реализират строежа на първата сграда по силата на РС 103/30.03.1990 г. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура по издаване на процесното РС и наличие на хипотезата на чл.183, ал.4 от ЗУТ, която изрично е вписана в разрешението. По отношение възражението за немотивираност на РС, административният съд е приел,че мотиви за приложимост на изключителната хипотеза на ал.4,чл.183 ЗУТ се съдържат в съпътстващата издаването на РС документация, което сочи на липса на нарушение по чл.59, ал.1, т.4 АПК с оглед ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано, като мотивите му се споделят изцяло от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Касационната жалба съдържа доводи единствено за немотивираност на оспорения по съдебен ред административен акт и неучастие на жалбоподателя Запрев в административното производство , които не покриват изискванията за касационни основания за отмяна на обжалваното решение, а са такива по същество, обсъдени от административният съд. Обосновано и правилно е прието,че РС с оглед спецификата си се мотивира с посочване на съответното правно основание за издаването му, в случая чл.142,ал.1,чл.148, ал.2 и чл.183, ал.4 от ЗУТ, а мотивите от фактическа страна се съдържат в техническата документация и обяснителната записка. В този смисъл е обосновано позоваването и на ТР 16 от 31.03.1975 г. на ВС, ОСГК. В допълнение следва да се визира специалната норма на чл.148, ал.8 ЗУТ, съгласно която Одобреният инвестиционен проект, когато такъв се изисква, е неразделна част от разрешението за строеж . Тази разпоредба отчита неразривната връзка на проектите с РС, именно поради спецификата на РС, в което не се преповтарят условията и параметрите на разрешеното застрояване, отразени в проектната документация. Неоснователно е позоваването и на допуснато нарушение по чл.26 АПК, тъй като адресат на РС е единствено заявителката за одобряване на строителните книжа Попова и то в хипотезата на чл.183, ал.4 ЗУТ, а издаденото РС е надлежно съобщено на съсобственика , който е реализирал правото си на възражение чрез оспорване на РС по съдебен ред,т.е. не е налице нарушение на административната процедура и то от категорията на съществените, което до води до отмяна на РС на това основание. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Предвид изхода на спора и надлежно и своевремено заявените претенции за разноски от ответниците, касаторът дължи разноските за настоящата инстанция,както следва: 1.в полза на Община Петрич - юрк. възнаграждение в минимален размер от 100 лв, определен по реда на чл. 78 ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, и 2. в полза на В. Попова адв.възнаграждение в размер на 900лв по приложения Договор за правна защита и съдействие от 22.07.2022г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,