Решение № 3687 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2020 г.

Решение № 3687 от 22.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12216/2020 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на РИОСВ – Русе чрез процесуален представител главен юрисконсулт против решение № 26 от 16.09.2020 г. на Административен съд Русе по адм. дело № 407/2020 г. С него се обявява нищожността на писмо изх. № И-2103/10.07.2020 г. на директора на РИОСВ – Русе, с което на "Белтарт" ЕООД с. Голямо Враново, община Сливо поле, е разпоредено в седемдневен срок от получаване на писмото да представи в РИОСВ Русе платежен документ, доказващ плащане на сумата от 2375. 87 лева за реализирани 490. 77 кг. пластмасови опаковки, 705. 60 кг. хартиени и картонени опаковки и 1179, 50 кг. дървени опаковки през 2019 г. по банкова сметка на ПУДОС. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като "незаконосъобразност" не е отменително основание и от съдържанието на жалбата следва да се приеме, че е употребено в смисъла на посочените по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Белтарт ЕООД чрез процесуален представител на представляващия дружеството управител взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на управителя и представляващ дружество "Белтарт " ЕООД срещу писмо изх. № И-2103/10.07.2020 г. на директора на РИОСВ Русе. Същото съдържа мотиви за дължимост на продуктова такса и е определен размерът й, както и задължение за внасяне по сметка на ПУДОС, както и указание, че при не внасянето й се предвижда имуществена санкция. Органът е определил писмото за административен акт който може да се обжалва по реда на АПК. Възраженията са били за незаконосъобразност, впоследствие и за нищожност на акта с искане съдът алтернативно да обяви нищожността или отмени акта като незаконосъобразен. Доводите и възраженията са свързани с компетентността на органа да издаде акта, както и по същество за изпълнение на задълженията по заплащане на дейността на организацията за оползотворяване на отпадъците, в която членува жалбоподателят. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и обявил нищожността на издаденото писмо, съдържащо волеизявление, с което се определя продуктова такса и размерът за плащане. Установено е, че писмото е издадено от директорът на РИОСЗ Русе извън неговата компетентност, съгласно приложимите норми на Закона за управление на отпадъците, Наредбата за опаковките и отпадъците и Наредбата за определяне на реда и размера за заплащане на продуктовата такса. Съдът е анализирал в детайли нормите, относно дейността по оползотворяване на отпадъците, качеството на жалбоподателя като член на "Екобулпак" АД и статутът му във връзка с различните процедури, регламентирани по събирането и оползотворяване на отпадъците. Изведен е правен извод, че само министърът на околната среда и водите е компетентен в случая да определи, кои членове на колективната организация следва да бъдат третирани като самостоятелни субекти по оползотворяване на отпадъците и да дължат продуктова такса, която следва да внесат по сметка на ПУДОС, както и да определя размера на тази такса. Такава компетентност директорът на РИОСВ Русе няма, поради което издаденото писмо е нищожен административен акт, поради което е прогласена с обжалваното решение. Решението е правилно. Настоящият състав напълно споделя мотивите на административния съд на основание чл. 221, ал. 2 пр. последно АПК. В настоящият случай няма спор от фактическа страна на спора, че Белтарт ЕООД е дружество генериращо отпадъци и е сключил договор по силата на който участва в колективна система по чл. 14, ал. 2, т. 2 от ЗУО и по чл. 12, ал. 1, т. 1 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки за 2019 г. и 2020 г. и не представя платежно нареждане за паричен превод по сметка на Предприятието за управление на дейността по опазване на околната среда за платена продуктова такса по чл. 59, ал. 1, т. 1 ЗУО за опаковани стоки. Безспорно е на законово основание, че то дължи продуктова такса, когато не е заплатило на Екобулпак АД дължимите вноски и е дружество по чл. 14, ал. 2, т. 2 ЗУО във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО. В случая със заповед на министъра на околната среда № РД-321 от 22.04.2020 г. дружеството е посочено в списък приложение към заповедта под № 22, че следва да заплати продуктова такса за 2019 г. но размерът не е определен. Спорът не е дали дружеството дължи продуктова такса по силата на заповедта, а кой е компетентния орган да я определи по размер, тъй като е налице заповед на министъра на околната среда, с която се посочва, че такава се дължи и няма данни дали е обжалвана и дали е влязла в сила. Този въпрос е неотносим към настоящия спор, кой е компетентен да определи размера на продуктовата такса. Правилно съдът е извел извод, че само министърът на околната среда е компетентния орган да посочи кой дължи продуктова такса и размерът на тази такса. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че е налице компетентност на директора на РИОСВ в хипотезата на чл. 14, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 59, ал. 1, т. 4 ЗУО. Различни са хипотезите когато дружеството само оползотворява отпадъците и се дължи продуктова такса и когато то дължи продуктова такса поради неплащане на вноски като член на организация за събиране по оползотворяване на отпадъци от опаковки. Двете хипотези са различни и са законово разграничени относно компетентните органи. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 570 лева, съгласно приложен списък. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК ВАС шесто отделение