Решение № 11870 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2009 г.

Решение № 11870 от 13.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7458/2009 г., III о., докладчик председателят Николай Урумов Производството е образувано по жалба на Ваня Иванова Матеева срещу Решение № 285 на Министерския съвет от 23.04.2009 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-55 Велико Търново-Гурково" в участъка от км 11+170 до км 31+561" на територията на община Велико Търново, област Велико Търново, обнародвано в ДВ, бр. 35 от 12.05.2009 г., в частта, с която е било определено обезщетение в размер на 450 лв. за отчужденият й имот с площ 0, 653 дка и кад. № 148039 по КВС за землището на село Въглевци, с ЕКАТТЕ 12396, община Велико Търново. В жалбата се излагат съображения за допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по жалбата - Министерският съвет на Република България, и заинтересованите страни - Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Национална агенция "Пътна инфраструктура" и Министерството на финансите, конституирани като такива на основание чл. 38, ал. 4 от ЗДС, оспорват същата, молят за нейното отхвърляне, а по доказателствата - молят съдът да не кредитира заключението на вещото лице по приетата съдебно-оценителна експертиза. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е подадена в срока по чл. 38 от ЗДС от надлежна страна - адресат на обжалвания индивидуален административен акт с пряк и личен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е и основателна. С оспорения акт на Министерския съвет на Република България е бил отчужден описаният подробно по-горе процесен имот - собственост на Ваня Матеева. Оценката на имота е била извършена от фирма "Устрем 2005" ООД - София, на базата на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделски земи, издадена на основание чл. 36, ал. 2 ЗСПЗЗ. Възприетият от административния орган принцип на оценяване противоречи на изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България. Настоящият съдебен състав многократно се е произнасял в рамките на отчуждителните производства, във фазата на съдебно обжалване, че дълбокото и трайно засягане на имущественото право на собственост чрез отчуждаване, чиято неприкосновеност е регламентирана от Конституцията на Република България, е изключение от правилото и има действие само ако държавната нужда не може да бъде удовлетворена по друг възмезден начин и след предварително и равностойно обезщетяване. Равностойността като принцип в Конституцията означава определяне на стойността, която собственикът би получил, в случай че по свободна воля и желание отчужди по възмезден начин имота си. В нормата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС този принцип е развит чрез посочване на пазарната цена на имота, съпоставена с други имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания. Никъде - нито в Конституцията, нито в ЗДС, като начин на определяне на предварителното и равностойно обезщетение не се сочи нормативно определена цена, без значение от кой нормативен акт. По тази причина самият подход на оценяващия, приет в обжалваното решение от административния орган - Министерския съвет на Република България, е принципно погрешен, поради което приложен, като краен резултат не би могъл да доведе до верни изводи, т. е. до пазарни цени на имотите. Подробната регламентация на методиката на оценяване в § 1а от ДР на ЗДС изключва прилагането по аналогия на каквито и да било други норми, още повече когато са от нормативен акт, по-нисш по степен и по юридическа сила. По изложените съображения решението в обжалвана част относно оценката на частта от отчуждения имот като постановено в противоречие със закона е незаконосъобразно. В хода на съдебното обжалване е назначена съдебно-оценителна експертиза, вещото лице по която е извършило оценяване на имота по методиката, посочена в § 1а от ДР на ЗДС, като е дало пазарна по см. на чл. 32, ал. 2 от ЗДС цена на имота. Заключението му е оспорено от процесуалните представители на ответника и от заинтересованите страни. Оспорването е направено само като възражение заключението да не бъде кредитирано. В подкрепа на възражението си обаче нито ответникът, нито заинтересованите страни са ангажирали доказателства, поради което съдът следва да възприеме заключението на вещото лице по приетата съдебна експертиза като необорено и компетентно дадено в съответствие със ЗДС. От заключението се установява, че оценката на имотите следва да се увеличи общо на 856, 41 лева. В тази насока следва да се измени решението на Министерския съвет в обжалваната част. Мотивиран от изложеното, Върховният административен съд - трето отделение,