Решение № 6324 от 27.6.2022 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 216, ал. 1 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "КРАСИ СТИЛ 8" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, с управител К. Борисов, подадена чрез упълномощен адв. Л. Андреева, против решение 297 от 21.04.2022 г., постановено от Комисията за защита на конкуренцията/КЗК, Комисията/ по преписка КЗК-127/2022 г. В касационната жалба, в съдебно заседание чрез адв. Андреева и с писмено становище се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на оспорения акт на КЗК, като издаден в нарушение на процесуални правила и в противоречие с приложимия материален закон. Касационният жалбоподател оспорва извода на Комисията за законосъобразност на процесното решение на възложителя и развива подробни аргументи за липса на законово уредените условия в чл. 110, ал. 5 ЗОП за отмяна на влязлото в сила решение за определяне на изпълнител по Рамково споразумение 5785р-13257/02.06.2020 г. и за прекратяване на възлагателната процедура на посоченото от възложителя правно основание. Прави искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ по реда на чл.234, б. б от Договора за функциониране на Европейския съюз /ДФЕС/. Претендира отмяна на обжалваното решение на КЗК и заявява искане за присъждане на направените разноски по обжалването с представен списък за тях. Ответникът - директорът на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности при Министерство на вътрешните работи /ДУССД-МВР/, оспорва касационната жалба чрез упълномощен гл. юрисконсулт Цанова, която с писмен отговор и в съдебно заседание пледира за оставяне в сила обжалваното решение, като валидно и правилно с всички произтичащи от това последици. Прави искане за присъждане на сторените по делото разноски и възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на касатора. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото КЗК не е установила нарушения в производството по издаване на процесния акт на директора на ДУССД-МВР и е потвърдила решението на възложителя като законосъобразно, тъй като е стигнала до заключение относно наличието на предпоставките по чл.110, ал.5, вр.с чл.110, ал.1 т.8 ЗОП. По ДОПУСТИМОСТТА: Като прецени данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на "КРАСИ СТИЛ 8" ЕООД за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена против неблагоприятен акт, от надлежна страна, в преклузивния срок, визиран в нормата на чл. 216, ал. 1 ЗОП. По ОСНОВАТЕЛНОСТТА: Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. Това е така, защото с обжалваното решение 297 от 21.04.2022 г. е оставена без уважение жалба с вх. ВХР-328/07.03.2022 г., подадена от "КРАСИ СТИЛ 8" ЕООД срещу решение 5785 опр-6 от 23.02.2022 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности - МВР за отмяна на влязло в сила решение 5785 опр-158 от 03.11.2021 г. за определяне на изпълнител по Рамково споразумение 5785р-13257 от 02.06.2020 г. с предмет "Доставка на шапки летни камуфлирани" и за прекратяване на процедурата; възложено е на "КРАСИ СТИЛ 8" ЕООД, с [ЕИК] да заплати на Министерство на вътрешните работи направените по производството разноски в размер на 240 лв.; оставено е без уважение направеното от "КРАСИ СТИЛ 8" ЕООД искане за възлагане на разноски. За да достигне до този резултат КЗК се е позовала на чл. 215, ал. 2, т. 1 ЗОП и чл. 217, ал. 1 ЗОП и е приела, че при издаване на процесния акт от възложитеиля не са осъществени нарушения, съставляващи противоречия с относимите разпоредби на чл. 110 ЗОП, тъй като правилно е тълкувана и приложена нормата на чл. 110, ал. 5 ЗОП. Горепосоченото решение на Комисията е подписано с особено мнение от заместник- председателя на КЗК, който е и докладчик и наблюдаващ проучването по преписката. В мотивите на атакуваното решение е констатирано, че с решение 5785опр-114 от 01.08.2019 г. директорът на дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР е открил процедура за сключване на рамково споразумение посредством открита по вид процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет: Доставка на полицейски униформи - костюми и шапки камуфлирани зимни и летни, с което решение са одобрени обявлението за оповестяване на откриването на процедурата и документацията за обществената поръчка. Не е било спорно обстоятелството, че по процедурата са сключени четири броя рамкови споразумения, а именно: 5785р-2731 от 28.01.2020 г. с предмет: Доставка на костюм зимен камуфлиран; 5785р-2733 от 28.01.2020 г. с предмет: Доставка на шапки зимни камуфлирани; 5785р-13236 от 02.06.2020 г. с предмет: Доставка на костюм летен камуфлиран; 5785р-13257 от 02.06.2020 г. с предмет: Доставка на шапки летни камуфлирани. На 03.11.2021 г. възложителят е издал решение 5785 опр-158 от 03.11.2021 г. , с което на основание чл. 82, ал. 4, т. 5 и чл. 108, т. 1 ЗОП във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 6 ЗОП и отразени резултати в доклад рег. 5785р-28934/29.10.2021 г., е определен за изпълнител на доставка за 5050 броя шапки летни камуфлирани "КРАСИ СТИЛ 8" ЕООД. По цитираното Рамково споразумение с предмет: Доставка на шапки летни камуфлирани е сключен и изпълнен Договор УРИ 5785 опд-120/30.10.2020 г., с изпълнител "КРАСИ СТИЛ 8" ЕООД. С този договор е извършена доставка на летни камуфлирани шапки - с обем 600 бройки, което обстоятелство се потвърждава от представените писмени доказателства - фактура и приемо-предавателни протоколи. Установено е, че в представената от възложителя преписка се съдържа докладна записка с рег. 5785р-3645/28.01.2022 г. на началника на отдел "Материално-техническо осигуряване" относно прекратяване на процедура по сключване на договор след проведена обществена поръчка по реда на чл. 82, ал. 3 и ал. 4 ЗОП - извършен вътрешен конкурентен избор за определяне на изпълнител за сключване на договор въз основа на рамково споразумение 5785р-13257 от 02.06.2020 г. с предмет: "Доставка на шапки летни камуфлирани" (уникален номер на поръчката в АОП: 02851-2019-0027), и писма с рег. 3282р-27011/26.11.2021 г. на директора на ГД "ГП" и с рег. 5364р-23752/26.11.2021 г. на директора на ДМ /дирекция "Миграция"/ и др. На 23.02.2022 г. възложителят е издал ново решение 5785 опр-6, с което на основание чл. 110, ал. 5 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 8, предложение първо ЗОП във връзка с чл. 22, ал. 1, т. 8 ЗОП, както и положена утвърдителна резолюция на възложителя върху докладна записка рег. 5785р-3645/28.01.2022 г. на началника на отдел "Материално-техническо осигуряване" и писма рег. 3282р-27011/26.11.2021 г. на директора на ГДГП и рег. 5364р-23752/26.11.2021 г. на директора на ДМ /дирекция "Миграция"/ относно прекратяване на процедура по сключване на договор след проведена обществена поръчка по реда на чл. 82, ал. 3 и ал. 4 ЗОП - извършен вътрешен конкурентен избор за определяне на изпълнител за сключване на договор въз основа на (уникален номер на поръчката в АОП: 02851-2019-0027), открита с решение 5785 опр-114/01.08.2019 г., изм. с решение за одобряване на обявление за изменение или допълнителна информация 5785 опр-165/07.11.2019 г., обявление за поръчка с ID 925741, публикувано в Регистъра на обществени поръчки на 05.08.2019 г. и чрез вътрешен конкурентен избор и са взети следните решения: Приемат се констатациите и мотивите, отразени в докладна записка рег. 5785р-3645/28.01.2022 г. на началника отдел "Материално-техническо осигуряване" и на основание чл. 110, ал. 5 ЗОП се отменя влязлото в сила решение рег. 5785 oпр-158/03.11.2021 г. за определяне на изпълнител и се прекратява процедурата на основание чл. 110, ал. 5 във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, поради това, че преди сключването на договора е възникнало обстоятелство по чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, а именно- отпаднала е необходимостта от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. В мотивите на процесното решение на възложителя е отразено, че след издаване на решението за определяне на изпълнител по горецитираната процедура, в ДУССД МВР са постъпили гореописаените писма, с които възложителят бил информиран за отпаднала необходимост от заявените и вече доставени количества камуфлирани облекла - ЛЕТНИ ШАПКИ, защото те не удовлетворявали в достатъчна степен изискванията на служителите на структурите- заявители за осигуряване на надеждна защита от вредните въздействия на факторите на околната среда влага, студ, вятър. Шапките били необходими за служителите, участващи в специализирани полицейски операции за противодействие на високия миграционен натиск, който се извършвал на тежки терени по пограничните зони, до много от които нямало достъп с автомобили и служителите преминавали големи разстояния, изложени продължително време на тежки метеорологични условия в недостъпни и обрасли с растителност терени. Изразено е и становище, че шапките не отговаряли на изискванията за устойчивост на атмосферните условия. Предвид изложените мотиви относно отпаднала необходимост от възлагане на договора, е издадено атакуваното решение за прекратяване на процедурата на основание чл. 110, ал. 5 ЗОП, поради това, че преди сключването на договора е възникнало обстоятелство по смисъла на чл.110, ал. 1, т. 8 ЗОП - настъпила е съществена промяна в обстоятелствата, изразяваща се в наличието на специфичен миграционен натиск, което събитие възложителят не е могъл да предвиди по обективни причини. При така установената фактическа обстановка КЗК е преценила, че възложителят е изложил фактическите и правни основания за постановяването му и законосъобразно е упражнил правото си да прекрати обществената поръчка, при наличието на нормативно-установените предпоставки за това. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно и допустимо постановено, но е неправилно. По силата на чл. 1, ал. 2 ЗОП, обществена поръчка е придобиването от един или няколко възложители посредством договор за обществена поръчка, на строителство, доставки или услуги от избрани от тях изпълнители, предназначени за обществени цели или за нуждите на публични възложители. В конкретната хипотеза при наличието на вече сключен и изпълняван договор с определен изпълнител, възложителят е взел решение за прекратяване на процедурата. Посоченото от възложителя правно основание за отмяна на влязлото в сила решение за определяне на изпълнител, с което жалбоподателят КРАСИ СТИЛ 8 ЕООД е определен за такъв и за прекратяване на мини процедурата по чл. 82, ал. 3 и ал. 4 от ЗОП (вътрешен конкурентен избор), въз основа на съответното сключено Рамково споразумение е чл. 110, ал. 5, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 8, предложение първо ЗОП, е позоваването на описаните по- горе докладна записка и и писма. Следва да се има предвид, че законодателят е регламентирал чрез нормата на чл. 110, ал. 5 ЗОП изключение от общото правило за прекратяване на възлагателни процедури, като е предвидил, че възложителят може да отмени влязлото в сила решение за определяне на изпълнител и да издаде решение за прекратяване на процедурата, когато преди сключването на договора възникне обстоятелство по ал. 1, т. 4, 6 и 8 или ал. 2, т. 4. на същия член. Съобразно чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, възложителят може да прекрати процедурата с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Съдът счита, че отмяната на влязлото в сила решение за избор на изпълнител и прекратяването на обществената поръчка с обжалваното решение на директора на Дирекция Управление на собствеността и социални дейности - МВР е извършено незаконосъобразно, тъй като в случая не е установено наличие на хипотезата на чл. 110, ал. 5, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП. От съдържащите се в административната преписка писмени доказателства е видно, че не е налице отпаднала необходимост от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата, поради причини, които той не е могъл да предвиди. Изложените в обжалваното решение мотиви за прекратяване на поръчката твърдят настъпила съществена промяна в обстоятелствата, която от своя страна не обуславя наличието на отпаднала необходимост от възлагане на договора. Промяната в обстоятелствата, според възложителя, е продиктувана от засиления миграционен натиск по границата на България, което е наложило служителите на МВР, участващи в специализирани полицейски операции да изпълняват специфични дейности в сложни метеорологични условия, предимно в планинско-гориста местност и труднодостъпни терени за неограничен период от време. Касационният съдебен състав намира, че тази миграционна вълна и специфичен миграционен натиск не може да се счете като непредвидено или нововъзникнало обстоятелство, което е могло да бъде предвидено от възложителя към момента на провеждане на процедурите за вътрешен конкурентен избор за доставка на камуфлирано облекло - летни шапки. Република България е била подлагана и преди на миграционен натиск от бежанци от Сирия, Афганистан и др. държави, при който в рамките на няколко миграционни вълни държавната граница е подлагана многократно на многочислен бежански натиск с потоци от бежанци, в резултат на който са изградени множество центрове за настаняване на тези лица. Следователно, отпадането на необходимостта от възлагане на договора в този му вид не се дължи на настъпила съществена промяна в обстоятелствата, различна от тази при откриване на процедурата. Тази фактическа обстановка не се явява новонастъпила за компетентните структури на МВР, които са осъществявали нормативно заложените им функции в условията на миграционни вълни. Изтъкнатите от възложителя мотиви, касаещи тежките атмосферни условия, при които униформените служители на МВР извършват своите дейности, също не могат да бъдат определени като ново или непредвидимо обстоятелство, относимо към изискванията за летни шапки, които да не са били налице при изготвянето на документацията за обществената поръчка и провеждането на процедурата за нейното възлагане, защото няма съществена промяна в атмосферните условия сега и при откриване на настоящата поръчка. Качеството на материята на подлежащите на доставка изделия, с определени изисквания и параметри в тази насока е било вече заложено в техническата спецификация на обществената поръчка, одобрена с влязлото в сила преди 3 години Решение 5785опр-114 от 01.08.2019 год., с което е била открита процедурата. Обществената поръчка е била изпълнена, видно от фактурираните количества доставени камуфлирани изделия - ЛЕТНИ ШАПКИ. При извършения фактически и правен анализ на мотивите на процесното решение, следва обоснованият извод, че атакуваният акт на възложителя не покрива законоустановените изисквания в чл. 110, ал. 1, т. 8, предложение първо ЗОП, по който нормативен текст е взето от възложителя решение за прекратяване на възлагателната процедура, защото в случая не са налице съществени и новонастъпили промени в обстоятелства, касаещи обществената поръчка. Ето защо съдът счита, че възложителят немотивирано и незаконосъобразно на основание чл. 110, ал. 5, във връзка с чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП е прекратил обществената поръчка, поради което оспореното решение на възложителя представлява незаконосъобразен административен акт. Следователно, не е било налице основание за прекратяване на процедурата, още по-малко след издаване на решението за избор на изпълнител. В ЗОП са определени принципите, условията и реда за възлагането на обществените поръчки с цел осигуряване на ефективност при разходването на публичните средства и на средствата, свързани с извършването на определени в закона дейности с обществено значение. Тази цел обосновава изключението от принципа на свободата на договаряне по чл. 9 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, чрез повелителните правни норми на закона относно предмета, страните, срока на договора, в т. ч. и стойността на обществената поръчка, включваща всички плащания към изпълнителя. Нормата на чл. 120 ЗОП препраща към разпоредбите на Търговския закон и ЗЗД за неуредените въпроси във връзка със сключването, изпълнението и прекратяването на договорите за обществени поръчки. Субсидиарното им прилагане следва да съответства на целите и принципите на специалния закон, предвиждащ уредбата на процедурите по възлагане на обществените поръчки с императивни правни норми, изключващи приложението на общия закон. Разпоредбите на чл. 110 ЗОП съдържат две алинеи, определящи два типа поведение на възложителите при прекратяване на възлагателни процедури, като оперативна самостоятелност /в смисъл на право на свободна и автономна преценка/ те имат само в хипотезите по ал. 2. За разлика от тях, в уредените в ал. 1 на чл. 110 ЗОП хипотези, възложителят не може да преценява дали да прекрати или да продължи процедурата. При установяване на материалноправните предпоставки, по който и да е от деветте случая, вкл. и този по т. 8, възложителят е задължен да прекрати процедурата. Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП възложителят прекратява процедурата с мотивирано решение, когато отпадне необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. Законодателят е вменил задължение на възложителя да прекрати процедура за възлагане на обществена поръчка, но само когато: 1./ отпадне необходимостта от провеждане на процедурата или от възлагане на договора в резултат на съществена промяна в обстоятелствата или 2./ при невъзможност да се осигури финансиране за изпълнението на поръчката по причини, които възложителят не е могъл да предвиди. В конкретния случай, противно на приетото от директора на ДУССД-МВР и от органа по преразглеждането, съдът счита, че не са били налице условията, предпоставящи приложимост на чл. 110, ал. 1, т. 8 ЗОП, тъй като не може да се приеме, че е налице засилен бежански натиск и промяна на метеорологичните условия в страната, а оттам и неправилно процедурата е прекратена на посоченото основание. Още повече, че ЗОП е несъмнено приложим в процесния случай с оглед стойността на възлаганите услуги, офертите за изпълнение на които са оценени и класирани в проведената по този закон процедура, и е налице влязло в сила решение за избор на изпълнител, което вече е и изпълнено. Съгласно чл. 16 ЗОП възложителите не могат да се позовават на изключенията по чл. 13- чл.15, когато не са налице предвидените в закона основания. В чл. 13 ЗОП са посочени общите изключения, за които ЗОП не се прилага, а в чл. 14 - тези, приложими за публичните възложители, но случаят не попада в никоя от уредените с тези разпоредби хипотези, нито е такъв на съществена промяна в обстоятелствата, при която да е възникнало задължение за прекратяване на процедурата при условията на чл. 110, ал. 1 ЗОП. По изложените съображения касационният съдебен състав намира, че обжалваното решение на КЗК като неправилно следва да бъде отменено и при решаване спора по същество следва да бъде постановено ново решение, с което да се отмени като незаконосъобразно решение 5785 опр-6 от 23.02.2022 г. на директора на Дирекция "Управление на собствеността и социални дейности - МВР за отмяна на влязло в сила решение 5785 опр-158 от 03.11.2021 г. за определяне на изпълнител по Рамково споразумение 5785р-13257 от 02.06.2020 г. с предмет "Доставка на шапки летни камуфлирани" и за прекратяване на процедурата. По отношение на инвокираното от касационния жалбоподател искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, настоящият съдебен състав счита, че е неоснователно. Правните норми, регулиращи тази материя са в Глава петдесет и девета от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, озаглавена "Преюдициални запитвания" и в чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз /ДФЕС, предишен чл. 234 ДЕО/. Съгласно чл. 628 ГПК, запитване за тълкуване на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз се прави от българския съд само, когато преюдициалното заключение е от значение за правилното решаване на делото. Само тогава българският съд прави запитване до СЕО, сега - Съда на Европейския съюз /СЕС/. Съобразно чл. 267, ал.1 ДФЕС, СЕС е компетентен да се произнася преюдициално относно: а) тълкуване на ДФЕС и б) валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Според чл. 267, ал. 2 ДФЕС, когато такъв въпрос възникне пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от СЕС да се произнесе. Това означава, че за да възникне необходимост Върховният административен съд да отправи преюдициално запитване следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, което е предмет на съдебен контрол. Принципът, че ако решение на национална юрисдикция не подлежи на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира СЕС, е възприет и в чл. 267, трета алинея ДФЕС, но се имат предвид случаите, когато се повдигне въпрос или по тълкуването на ДФЕС или за валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. С решение от 9.09.2015 год. по делото Filipe Ferreira (С-160/14) Съдът на ЕС в Люксембург е приел, че национална юрисдикция, чиито актове не подлежат на обжалване съгласно вътрешното право, е длъжна да отправи преюдициално запитване при наличие на противоречива съдебна практика в други държави членки, свидетелстваща за чести затруднения в тълкуването на дадена норма или понятие на правото на ЕС. В случая жалбоподателят не е предоставил данни за противоречива съдебна практика в други държави членки, за да е задължително да се сезира СЕС с преюдициално запитване. А що се отнася до относимата национална правна норма, тя е напълно ясна и не се нуждае от тълкуване с оглед принципите, залегнали в чл. 2, ал. 1 ЗОП. В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в съдебното производство. За пълнота на изложението следва да се отрази, че преценката дали искането за тълкуване на норми от общностното законодателство е от значение за правилното решаване на спора, принадлежи на съда. За да възникне необходимост, респективно - националната юрисдикция за да бъде длъжна да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който е сезирана, следва да е налице съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правоотношението, обект на съдебен контрол. От разпоредбата на чл. 267 ДФЕС и постоянната практика на СЕС следва недвусмислено, че националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване, когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба. Такова задължение обаче не съществува, а и запитването е недопустимо за разглеждане от СЕС, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана /така в Решение на СЕС от 1963, Da Costa en Schaake, 28-30/62/ или, когато точното прилагане на общностното право е толкова очевидно, че не оставя никакво място за съмнение /теорията на ясния акт - Решение на СЕС от 1982 по делото C.I.L.F.I.T., 283/81/. Както сам отбелязва СЕС в информационната си бележка, обобщен анализ на процедурния регламент на СЕС и практиката на общностната юрисдикция във връзка с производствата по преюдициални запитвания, юрисдикциите, особено в случаи, в които считат, че практиката на Съда дава достатъчно яснота, могат да вземат сами решение за правилното тълкуване на правото на Съюза и за неговото прилагане към установената от тях фактическа обстановка. Горното следва и от факта, че националният съдия е общностен съдия и съюзното право за него е приложимо материално право. От друга страна, съгласно т. 11 от Препоръките на СЕС към националните юрисдикции, във връзка с отправяне на преюдициално запитване, същото следва да е необходимо, за да може националната юрисдикция да разреши спора, с който е сезирана, като искането следва да е свързано с предмета на спора, с който съдът е сезиран. С оглед на това в случая не е налице необходимост, а оттам и предпоставки за сезиране на СЕС, защото по реда на чл. 267 ДФЕС, СЕС има правомощие само да тълкува ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза, а така както са формулирани, въпросите на касатора по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане СЕС да отговори на правни въпроси, съобразно конкретните факти на спора по настоящото дело. Освен това, за да отправи преюдициално запитване във връзка с приложимостта на правото на ЕС по конкретен спор, с който съдът е сезиран, следва да е налице възникнало съмнение относно приложимостта и действието на общностните разпоредби към правотношението, обект на съдебен контрол, а в случая отговорите на поставените въпроси не са необходими за приложение към конкретното правоотношение по настоящото производство, а и СЕС има правомощие само да тълкува /ДФЕС, актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза/, без да може да дава насоки за приложение на националното законодателство, каквото по същество е искането на касатора. Ето защо преюдициалното тълкуване в случая не е необходимо. По РАЗНОСКИТЕ: На основание чл. 143, ал.1 АПК съдът намира за основателно своевременно предявеното от процесуалния представител на касационния жалбоподател искане за присъждане на разноски. По направеното възражение от процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение, настоящият съдебен състав счита, че е основателно. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора ответникът - възложител на процесната обществена поръчка следва да заплати на касатора направените по обжалването разноски, възлизащи общо на 5700 лв., от които 1700 лв. внесена държавна такса за касационното производство и 4 000 лв. договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, установено с приложен договор за правна защита и съдействие, платежно нареждане за банков превод и списък по чл. 80 ГПК. На основание на горното и на чл. 216 ЗОП, във връзка с чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,