Решение № 23 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1918/2005 г.

Решение № 23 от 26.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1918/2005 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба на Н. е. к. Е. гр. С., "М" против въззивното решение на С. градски съд от 18.02.2005 г. по гр. д. № 3596/2003 г., с което е оставено в сила решение от 16.05.2003 г. по гр. д. № 11357/2001 г. на С. районен съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ, като е отменена заповед № 455 от 7.12.2001 г. на управителя на ПМВН - Н. Е. за наложено на Й. Й. К. дисциплинарно наказание "уволнение", същият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност "началник" Електропреносен район (ЕПР) С. област при ПМВН - Н. Е. и на основание чл. 225, ал. 1 КТ дружеството е осъдено да му заплати обезщетение за оставането му без работа за периода 7.12.2001 г. - 7.06.2001 г. в размер на 2092,31 лв. със законните последици. Наведени са доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост с искане за неговата отмяна. Ответникът Й. Й. К. оспорва касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа жалбата и провери решението, чиято отмяна се иска, с оглед на изложените отменителни основания и съобразно изискванията на чл. 218ж ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да уважи исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 КТ и отмени като незаконосъобразна заповедта, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание "уволнение", съдът е посочил по първото изложено в заповедта за уволнението нарушение - не упражнен контрол за спазване на правилата за оформяне и отчет на документацията за движение на служебните автомобили е било възложено за изпълнение на заместник-началника на района, поради което ищецът, като ръководил на целия ЕПР - С. област е имал задължението да осъществява само общ контрол и при подадени сигнали за извършени нарушения да не бездейства. Твърдения за такива нарушения в мотивите на заповедта за уволнение няма, поради което съдът е приел, че това нарушение не е доказано. По второто посочено в заповедта нарушение - в периода 27.08.2001 г. - 17.09.2001 г. служебен автомобил рег. № С* ползван от ищеца, не е бил в гаража на предприятието, а се е намирал на платен паркинг, съдът е посочил, че това е било предприето с оглед извършена кражба на ключовете на автомобила от бюрото на механика и с цел до подмяната им автомобила да се опази от кражба. Съдът е приел, че за тези действия ищецът не би следвало да бъде наказан. Относно третото посочено в заповедта нарушение - през периода 27.08.2001 г. - 17.09.2001 г. ищецът е работил и ползвал служебния автомобил, въпреки че е бил в платен годишен отпуск, без да прекрати отпуската си по съответния ред, съдът е приел, че ищецът е ползвал два пъти служебния автомобил във връзка изпълнение на служебни задължение (обстоятелства установени от разпитани по делото свидетели), като с изрично пълномощно работодателят е натоварил ищеца да ползвала служебния автомобил за изпълняването на такива задължения. Посочено е още, че прекъсване ползването на платен отпуск е възможност и право на работника, а не негово задължение. При тези съображения, съдът е приел, че нарушенията, за които на ищеца е било наложено най -тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" не са установени и доколкото са констатирани, като нарушения на трудовата дисциплина те не са значими. Решението е правилно. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните по делото доказателства съдът е достигнал до правилни фактически и правно - обосновани изводи досежно основателността на предявените искове. Обосновани са изводите на съда, че посочените в заповедта за уволнението на ищеца нарушения, разгледани пунктоално и обсъдени поотделно във връзка със събраните по делото доказателства, не са установени от работодателя. Част от констатираните "нарушения", правилно са обсъдени от съда, като предприети от ищеца в интерес на предприятието, при което не би следвало да се квалифицират, като значими по своя характер неизпълнения на служебни задължения. Законосъобразно е виждането на съда, че по т. 1 от заповедта за уволнението, ищецът, като ръководител на целия ЕПР С. област е изпълнил задължението си да упражнява общ надзор за точното оформяне и отчитане на документацията за движение на служебните автомобили, като с нарочна заповед е възложил на заместник началника на района прякото осъществяване на този контрол. Доказателства ищецът да е бездействал при получен сигнал за нарушения от такъв характер по делото не са представени, а и в самата заповед подобни твърдения липсват. Изложеното дава основание да се приеме, че решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон към установените по делото факти, обсъдени от въззивния съд в съответствие с изискванията на чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.), поради което обжалваното решение следва да се остави в сила с присъждане на разноски в тежест на касатора. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.