Решение № 10228 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2015 г.

Решение № 10228 от 3.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9093/2015 г., V о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. М. Б. срещу решение № 110 от 15.06.2015 г., постановено по адм. дело № 566/2014 г. по описа на Административен съд - С. З., с което е отхвърлена жалбата на касатора против заповед с УРИ: [номер] от 21.11.2014 г., издадена от директора на ОДМВР - [населено място] за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на служителя. Иска се отмяна на съдебното решение като незаконосъобразно. Ответникът оспорва жалбата чрез процесуален представител с доводи, изложени в писмения отговор. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че касационното оспорване е процесуално допустимо, а по същество е неоснователно по следните съображения: Фактическата обстановка е подробно изяснена от първоинстанционния съд, а правните му изводи изцяло се споделят. В хода на съдебното производство е било установено, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание. Съдебният състав обосновано е приел, че е спазена предвидената в ЗМВР процедура за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователни са оплакванията на жалбоподателя за допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и липсата на възможност да участва в дисциплинарното производство. Същият е запознат срещу подпис със заповедта за образуването му, разяснени са му правата и му е предоставена възможност да сочи доказателства. Запознат е с обобщената справка и е представил писмени обяснения. Правилно е преценено, че обжалваната заповед, с която на основание чл. 197, ал. 1, т. 6 вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 и с чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на Б., съответства на материалния закон. От доказателствата по делото се установява нарушението, описано в заповедта. След предизвиканото пътно-транспортно произшествие служителят е напуснал местопроизшествието, не е изчакал служителите на реда и се е прибрал у дома. При извършената по-късно проверка за употреба на алкохол е установено, че същият има алкохол в кръвта 2.65 промила. Съдът обосновано не е кредитирал показанията на съпругата на жалбоподателя, предвид на личната връзка помежду им, както и поради противоречията в показанията й с останалите писмени и гласни доказателства. Заключението на фармацевтичната експертиза, възприето от съда, категорично посочва, че отразената от дрегера стойност е достигната при изпиването на определено количество твърд алкохол, а не бира и то преди ПТП, с което се оборват твърденията на жалбоподателя, дадени в хода на дисциплинарното и съдебното производство. С това си деяние жалбоподателят е нарушил правилото по т. 28, б. "б" на Етичния кодекс за поведението на държавните служители в МВР, с което е изпълнил състава на дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, което е основание за реализиране на дисциплинарната му отговорност. Предвид тежестта на извършеното нарушение, уронващо престижа на службата, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, органът е наложил съответното дисциплинарно наказание "уволнение", което съдът правилно е потвърдил. Предвид изложеното не са налице пороци на решението, които да водят до неговата отмяна и същото следва да се остави в сила. При този изход на делото основателно е искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и жалбоподателят следва да се осъди да заплати на ОДМВР - [населено място] сумата 400 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,