Решение № 12377 от 3.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8285/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Н. Х., чрез адв. П. Христов, против решение 2382/10.06.2025 г., постановено по адм. дело 1075/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта, в която е отхвърлен искът му против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора за сумата над 800 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, до пълния претендиран размер от 5000 лв. Излагат се доводи за неправилност на обжалваната част от решението поради неправилност, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Счита, че съдът неправилно е приложил чл.52 ЗЗД и чл.1 ЗОДОВ и не се е обосновал относно критериите, на база на които е определил размера на дължимото обезщетение. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и присъждане на обезщетение в пълния му размер, заявен в исковата молба. Ответната страна Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора /ОДМВР Стара Загора/, чрез юрк. Р. Митева, с писмен отговор оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне. Претендира юрисконсултско възнаграждение. По делото е подадена и частна жалба от страна на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора, чрез юрк. М. Алексиев, против определение 2949/15.07.2025 г., постановено по адм. дело 1075/2024 г. по описа на Административен съд Стара Загора, с което е допълнено решението по делото, като в полза на Х. са присъдени разноски в размер на 300 лева. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното определение, поради и което е поискана отмяната му. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете жалби. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваната част от решението на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната и частната жалби са подадени в срок от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество, касационната жалба е частично основателна, а частната жалба неоснователна. Със съдебното решение ОДМВР Стара Загора е осъдена да заплати на Д. Н. Х. обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 800 лева, вследствие на отменената като незаконосъобразна с влязло в сила съдебно решение Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1228-000-303/02.05.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора, ведно със лихва върху главницата, считано от 16.12.2024 г. /датата на подаване на исковата молба/ до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до 5000 лева искът е отхвърлен. Решението се обжалва само в отхвърлителната част, като в осъдителната не е обжалвано и е влязло в законна сила. От фактическа страна съдът е установил, че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1228-000-303/ 02.05.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора, по отношение на Д. Н. Х., на основание чл. 171, т.1, б. а от ЗДвП, е приложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца , считано от 02.05.2022 г., поради това, че след извършена проверка при управление на МПС е установена употреба на наркотични вещества отчетен положителен резултат за бензодиазепини. Заповедта е връчена на Х. на 02.05.2022 г., като на същата дата му е иззето и СУМПС. Горепосочената заповед е оспорена от Х., в следствие на което е отменена с решение 42/15.02.2023 г., постановено по адм.дело 443/2022 г. по описа на Административен съд Стара Загора. За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани както писмени доказателства, така и гласни такива от двама свидетели, които дали данни относно психическото и емоционално състояние на Х., породило се в следствие на издадената заповед. По делото на АС Стара Загора по искане на Х. е допусната и изпълнена съдебно-психологична експертиза, съгласно заключението на която отнемането на свидетелството за управление на МПС в значителна степен нарушило обичайния житейски ритъм на Д. Х.. Същият изпитал негативни емоции на раздразнение, безпомощност, обида и гняв от несправедливото обвинение. Бил много напрегнат, изпитал чувство на тревога и безпокойство, имал проблеми със съня. Тези негативни емоционални преживявания са настъпили по психогенен път т.е. по пътя на психотравмата, като в основата е продължителна фрустрация, на която Х. е бил подложен. Посочено е, че съгласно експертизата продължителността на наложените административни мерки подсилвало интензитета на негативните му емоционални преживявания. Всичко това довело до промяна на обичайния стил на живот и затруднило пълноценното му личностово, трудово и социално функциониране. Установено е още, че СУМПС [номер] е върнато на Х. въз основа на Постановление за прекратяване на наказателно производство 4570/2022г от 10.01.2023г. на РП Стара Загора. Въз основа на така установеното, от правна страна административният съд приел, че искът е частично основателен. Прието е, че е налице първата предпоставка за основателност на иска по чл. 1, ал 1 ЗОДОВ незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1228-000-303/ 02.05.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора, отменена по съответния ред. За доказани са приети и наличието на претърпени от Х. негативни изживявания и психоемоционален дискомфорт, съответно и на подлежащо на обезщетяване засягане на неимуществените му блага. Въз основа на свидетелските показания и заключението на приетата съдебно-психологична експертиза съдът приел, че Х. е бил много напрегнат, имал проблеми със съня, не искал да излиза, защото хората говорели, че е наркоман. Това състояние продължило около 8-9 месеца, а и все още изпитвал притеснение, когато полицаи го спрат за проверка. Като цяло Х. изпитвал негативни емоции - раздразнение, безпомощност, обида и гняв от несправедливо обвинение. В резултат на незаконосъобразния административен акт съответно е бил нарушен обичайния му житейски ритъм, настъпили са и личностни промени в поведението му нежелание да общува, защото се чувствал неудобно пред съседите и приятелите. Административният съд приел, че горепосочените негативни изживявания представляват неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с отменената заповед. След подробно обсъждане на понятието за справедливост при определяне размера на неимуществените вреди по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както и, изхождайки от обективните критерии за характера и степента на увреждане, посочвайки че негативни емоционални преживявания не са нанесли трайни поражения върху психическото и физическото здраве на Х., тъй като след отмяната на ПАМ са отзвучали и той се е върнал към обичайния си стил на живот, АС Стара Загора стигнал до извода, че справедливият размер на обезщетението в конкретния случай възлиза на 800 лв., поради което уважил иска до този размери и отхвърлил същия за разликата над 800 лв. до пълния претендиран размер от 5000 лв. След постановяване на решението по делото, с молба от страна на процесуалния представител на Д. Х. е направено искане за допълване в частта за разноските на решението, като в негова полза се присъдят разноски за изготвяне на експертиза в размер на 640,90 лв. С оспорената с частната жалба част от определение 2949/15.07.2025 г. съдът приел, че молбата е основателна, но само за сумата от 300 лева, представляващи депозит за изготвяне на експертизата, поради и което осъдил ОДМВР Стара Загора да заплати на Д. Н. Х. сторените разноски в горепосочения размер. С останалата, неоспорена част от определението, съдът отхвърлил молбата за допълване на решението в частта за разноските над сумата от 300 лева до сумата от 640,90 лева. Решението е валидно и допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на закона и необоснованост при отчитане вида и интензитета на претърпените увреждания и определяне справедливото за тях обезщетение. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразен акт, действие или бездействие на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Основателността на иска е обусловена от кумулативното наличие на няколко предпоставки, а именно незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред и/или незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице на държавата или общината; актът, действието или бездействието, да са извършени при или по повод осъществяване на административна дейност; от същите реално да е настъпила вреда и да е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилата вреда и незаконосъобразния акт/действие/бездействие. Правилен е изводът на административния съд, че е установено наличието на законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за обезщетяване на неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка 22-1228-000-303/02.05.2022 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор Пътна полиция при ОДМВР Стара Загора, отменена по съдебен ред. От събраните по делото доказателства гласни показания на двама свидетели и заключението на съдебно-психологичната експертиза, безспорно се установява, че поради издаването на незаконосъобразната заповед Д. Х. е понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в напрегнатост, проблеми със съня, нежелание за социални контакти, раздразнение, безпомощност, обида и гняв от несправедливо обвинение. Според чл. 4 ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от длъжностното лице. Съгласно § 1 от ДР на ЗОДОВ за неуредените в този закон въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, ето защо при определяне на размера на обезщетението съдът правилно е пристъпил към прилагане на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Според трайната съдебна практика по приложението на чл. 4 ЗОДОВ, както на гражданските съдилища, така и на административните такива, се приема, че справедливото обезщетяване на всички неимуществени вреди, каквото изисква чл. 52 ЗЗД, означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията, на трайните поражения върху физическата цялост и здраве на пострадалото лице във всеки отделен случай конкретно, а не по общи критерии. Определената сума в най-пълна степен следва да компенсира вредите. Тъй като няма утвърдена формула за неговото пресмятане, размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост при съобразяване на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства и практиката на съдилищата. Настоящият състав на трето отделение на ВАС намира, че присъденият размер от 800 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди е занижен и противоречи на материалноправното разбиране за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Предвид характера на вредите, както и на продължителността на търпене на същите - около 8-9 месеца, период, през който е бил нарушен обичайният житейски ритъм на Х., настоящият състав намира, че в случая обезщетение в размер от 1600 лева отговаря в по-голяма степен на изискванията на понятието "по справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД. В този размер искът следва да се смята за доказан, поради което в тази част решението следва да се отмени, като на ищеца бъдат присъдено допълнително обезщетение в размер на 800 лв. В останалата част - за разликата над 1600 до пълния предявен размер от 5000 лв. съдебното решение следва да бъде оставено в сила по съображенията, изложени от административния съд, които настоящата касационна инстанция споделя изцяло. Правилно административният съд с определение 2949/15.07.2025 г. е присъдил разноски в полза на Д. Н. Х.. Както правилно е посочено, с молбата на Х. се иска допълнение, а не изменение на решението в частта за разноски,поради което същата е допустима, независимо, че не е представен списък на разноските. Както е посочено, съгласно разпоредба на чл. 10, ал. 3 ЗОДОВ, явяваща се специална по отношение на нормата на чл. 78, ал. 1 ГПК, при частично уважаване на иска ответникът се осъжда да заплати на ищеца разноските по производството, като съобразно уважената част от иска се присаждат само разноските за възнаграждение за един адвокат или за юрисконсулт, т. е., по аргумент на противното, останалите разноски се присъждат до размера, в който те са направени. По делото е доказано, че Х. е заплатил възнаграждение за вещо лице в размер на 300 лева, поради и което правилно същите са присъдени в негова полза. Поради изложеното, оспореното определение следва да бъде оставено в сила. По отношение на разноските: Административният съд е присъдил в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 160 лева съобразно отхвърлената част от иска. С оглед изхода от настоящото дело, и частичната основателност на касационната жалба, присъдените от първоинстанционният съд разноски следва да се намалят на 70 лева, поради и което решението на първоинстанционния съд следва да се отмени в частта, с която в полза на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора са присъдени разноски за юрисконсулт за сумата над 70 лева до присъдения размер от 160 лева. Пред настоящата инстанция от страна на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Стара Загора е поискано присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Пропорционално на присъдената/отхвърлената част от иска спрямо целия му размер, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, както и на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съгласно изменението на нормата в сила от 01.10.2025 г., във връзка с чл.37 от ЗПП, в полза на ОДМВР Стара Загора следва да се присъдят разноски в размер на 90 лева. От страна на касационния жалбоподател разноски не се претендират, поради и което такива не следва да се присъждат. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение