Решение № 12843 от 11.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11126/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 8487/07.10.2025 г. по адм. дело 483/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отменен Ревизионен акт Р-16001624002926-091-001/07.01.2025г., издаден от А. Дончева Началник на сектор, възложил ревизията и П. Даскалова гл. инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 52/18.02.2025 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив, с който на Н. А. Д., на основание чл.19 ал.1 и ал.2 ДОПК е установена отговорност за задължения на Орфеус Фарма ЕООД : данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения за периода 01.06.2021г. 31.03.2023г. в размер на 2 577,40лв. и лихви 787,05лв.; вноски за здравно осигуряване /ЗО/ за осигурители, период 01.06.2021г. 28.02.2023г. в размер на 3 260,33лв. и лихви 998,04лв.; корпоративен данък /КД/ за периода 01.01.2021г. 31.12.2022г. в размер на 424,74лв. и лихви 178,27лв.; универсален пенсионен фонд /УПФ/ за осигурители, период 01.06.2021г. 28.02.2023г. в размер на 1 606,69лв. и лихви 473,06лв.; вноски за държавно обществено осигуряване /ДОО/ за осигурители, период 01.06.2021г. 28.02.2023г. в размер на 8 430,86лв. и лихви 2 601,33лв.; ДДС за периода 01.01.2022г. 31.03.2023г. в размер на 47 421,99лв. и лихви 11 941,09лв.; окончателен данък на местни и чуждестранни ФЛ по чл. 37 и чл.38 ал.5 и ал.11 ЗДДФЛ за периода 01.10.2022г. 31.12.2022г. в размер на 112,50лв. и лихви 28,86лв. или общо в размер на 63 834, 51лв. главница и 17 007,70лв. лихви. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е незаконосъобразен. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата против ревизионния акт. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Н. А. Д., взема становище за нейната неоснователност. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е основателна. Върховният административен съд състав на осмо отделение намира обжалваното решение за валидно и допустимо, но неправилно. Същото е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания административен акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана в съответствие с очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. При постановяване на процесния съдебен акт не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдебното решение обаче се основава на неправилна преценка на събраните доказателства, като е постановено в противоречие с приложимите за казуса материалноправни норми. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е била законосъобразността на Ревизионен акт Р-16001624002926-091-001 / 07.01.2025г., издаден от А. Дончева Началник на сектор, възложил ревизията и П. Даскалова гл. инспектор, ръководител на ревизията, потвърден с Решение 52 / 18.02.2025г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив. За да отмени оспорения административен акт, Административен съд - Пловдив е приел, че липсва недобросъвестност за установените задължения, което е основание да се приеме, че не е налице една от кумулативните предпоставки за прилагането на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а последното е основание за отмяна на оспорения РА в тази му част. Така постановеното решение е неправилно. В чл. 19 ал. 1 и 2 ДОПК е уреден особен случай на лична имуществена отговорност на трети лица за публични задължения на задължени юридически лица по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК. Отговорността възниква по силата на закона, прилага се по отношение на изчерпателно определен кръг от субекти за задължения на задължено юридическо лице по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК и при кумулативното наличие на предвидените в закона предпоставки. Третото лице по чл. 19 ал. 1 и 2 ДОПК е задължено лице по чл. 14 т. 3 ДОПК - лице, което отговаря за задълженията на юридически лица по чл. 14т. 1 и 2 ДОПК. Фактическият състав на чл. 19 ДОПК включва кумулативно следните елементи: 1. лицето да има качеството на орган на управление или на управител на задължено лице по чл. 14 т. 1 и т. 2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения; 2. да е налице недобросъвестно поведение на лицето, изразяващо се в действие или бездействие, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло 3. причинно- следствена връзка между поведението на лицето и невъзможността за събиране на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, вследствие недобросъвестност и 4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски. В хипотезата на ал. 2 на чл. 19 ДОПК, фактическият състав, който поражда отговорността, включва едно от следните недобросъвестни действия на третото лице: 1) извърши плащания в натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14 т. 1 или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или 2) отчужди имущество, на задълженото лице безвъзмездно или по цени значително по-ниски от пазарните; намаление на имуществото на задълженото лице и причинно- следствена връзка между недобросъвестното действие, намалението на имуществото и непогасяването на задълженията за данъци и/или осигурителни вноски на задълженото юридическо лице. Съобразно презумпцията на чл. 19 ал. 10 ДОПК, налице е недобросъвестност по смисъла на ал. 2 и 3, когато действието е извършено след деклариране и/или установяване на задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. Първоинстанционният съд е подходил едностранчиво към изводите на органите по приходите и не е обсъдил всички приложени и коментирани в РА доказателства, касаещи наличието на хипотезата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК. В хода на ревизионното производство органите по приходите са установили, че са налице обстоятелства за прилагане на нормата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК за ангажиране на отговорност на Н. Д., в качеството му на управител и собственик на Орфеус Фарма ЕООД в посочените от данъчният орган размери, възникнали на основание подадени декларации обр. 1 и обр. 6, справки-декларации по ЗКПО, ЗДДС, ЗДДФЛ, КСО и 330. Няма спор за качеството на жалбоподателя като управител за периода от 05.12.2018г. до 31.03.2023г. Задълженото лице е знаело за наличие на декларираните публични задължения за данъци и осигуровки на Орфеус Фарма ЕООД за посочения период, тъй като същите са декларирани в ГФО, макар и необявено. При наличието на касови наличности Д. е следвало да предприеме действия за погасяване на декларираните задължения на представляваното от него дружество. Не са налице предприети действия от ревизираното лице в качеството на управител на дружеството за погасяване на натрупаните задължения към НАП, като това поведение е съзнателно и целящо невнасяне на задълженията. Налице са умишлени и съзнателни действия от управителя Д., които са в причинно-следствена връзка с невъзможността на събиране на установените задължения. В случая несъбираемостта на установените задължения на Орфеус Фарма ЕООД се явява резултат от това, че физическото лице Д. е възпрепятствал със своето поведение събирането на тези задължения. Действително ГФО към 31.12.2022 г. и счетоводния баланс са подадени по електронен път в НСИ. Предвид посоченото, от дружеството е изискана декларация за съгласие по см. на чл. 27 ал. 5 от Закона за статистиката /ЗСт./, но новият управител на Орфеус Фарма ЕООД не е открит на адреса в гр. Видин. На същият е изпратено съобщение с указание в 7 дневен срок да посочи изразява ли съгласие по см. на чл. 27 ал.5 ЗСт. с представяне на декларация във връзка с подробно описани данни, но не е открит на двата адреса от справка НБД. В отговор от 03.07.2025г. НСИ, ТСБ - Юг повторно е уведомило съда, че изисканите данни могат да бъдат предоставени, само ако субектът, за когото се отнасят, даде писмено съгласие, в което се посочват точно целите, за които се дава разрешението, на основание чл. 27 ал.5 ЗСт. Не се споделя и изводът на съда, че при недоказана истинност на заявените обстоятелства за обявяване от Агенция по вписванията или липса на заявител по изискванията на ЗТРРЮЛНЦ се приема, че необявеният ГФО за 2022г. дава невярна представа за активите, пасивите, финансовото състояние и резултатите от дейността на предприятието. В решението си съдът е посочил, че е спорен въпросът дали извършените от ревизираното лице действия съставляват предвидения в нормите на чл. 19 ал.1 и чл. 19 ал. 2 ДОПК фактически състав и ако е така - налице ли е причинно-следствена връзка между действията на управителя и невъзможността публичните задължения да бъдат събрани, респективно погасени от основния длъжник - дружеството. Следва да се посочи, че именно декларирането на едни данни в оповестен ГФО и представяне на други данни на приходните органи, като и двата документа изхождат от дружеството и са представени от РЛ - управител към съответния момент, се явява преднамерено и умишлено, с цел да се укрие действителното фактическо положение и разпореждането с паричните средства на дружеството от РЛ. На по-силно основание, по делото не се установиха и доказателства за предаване на налични пари от касата на дружеството от стария към новия собственик, поради което следва да се приеме, че разпореждане с имуществото е извършено от първия. Същността на особеното производство по чл. 19 ДОПК е установяване предпоставките за наличие на задължение на управителя на дружеството да отговаря за изискуеми и несъбрани задължения на самото дружество. При наличие на изискуемите предпоставки, фактическият състав на чл. 19 ДОПК е изпълнен, както е в конкретният случай. Решението като неправилно следва да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да бъде постановено отхвърляне на жалбата. При този изход на спора и заявена претенция за това на касационния жалбоподател на НАП се следва присъждане на разноски за двете инстанции под формата на юрисконсултско възнаграждение по чл. 8, ал. 3 от НАРЕДБА 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и за държавна такса в общ размер на 14 881, 50 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,