Решение № 7278 от 3.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2596/2025 г.

Производството e по чл.237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане на В. В. К., чрез процесуалния му представител адв. Е. Йорданов, за отмяна на Решение 6533 от 29.05.2024 г. по адм. дело 3461/2024 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила Решение 1050 от 16.02.2024 г. по адм. дело 7196/2023 г. на Административен съд София - град. Искането за отмяна на съдебното решение е на основание чл. 239, т.1 и т.3 АПК. Искателят твърди, че е налице "ново обстоятелство", което е от съществено значение за делото и при решаването му не е обсъждано, а именно Постановление за спиране на наказателно производство от 05.12.2024 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура по ДП 91/2023 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 3626/2023 г. Ответникът ВПД Директор на ГД Жандармерия , специални операции и борба с тероризма - МВР, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрк. Хаджиева, изразява становище за неоснователност на искането по съображения, изложени в писмено възражение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното: С Решение 6533 от 29.05.2024 г., постановено по адм. дело 3461/2024 г. на Върховния административен съд, чиято отмяна се претендира, тричленен състав на ВАС, в производство по чл. 208 и сл. от АПК, е оставил в сила Решение 1050 от 16.02.2024 г., постановено по адм. дело 7196/2023 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата на В. В. К. срещу Заповед 484з -2572/07.07.2023 г. на ВПД Директор на ГД"Жандармерия, специални операции и борба с тероризма" - МВР, с която за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи т. т. 15, 19 и 20 на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 197, ал. 1, т. 6 от Закона за министерството на вътрешните работи на К. е наложено дисциплинарно наказание уволнение и е прекратено служебното правоотношение. За да постанови решението си, тричленният състав на ВАС е приел за законосъобразен изводът на първоинстанционния съд, че К. е имал поведение, което не само е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, а е и противоправно, т.е. налице е дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 1, т. 4 от ЗМВР уронен е престижът на службата, което от своя страна представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарното наказание уволнение . Приел е, че по несъмнен начин по делото е установено, че К. е извършил описаните в оспорената заповед действия, които съставляват тежко нарушение на служебната дисциплина, като са налице и двете кумулативни предпоставки за ангажиране на дисциплинарна отговорност по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР. С Постановление от 05.12.2024 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. пр. 3626/2023 г., с което искателят обосновава искането си за отмяна, е спряно наказателното производство по досъдебно производство 91/2023 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 3626/2023 г. по описа на СРП, спрямо В. К. досежно повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 325 ал.1 НК. Производството е спряно на основание чл.244 ал.1 т.1 вр. чл.25 ал.1 т.6 НПК и в случай, че Д. П. В. не подаде тъжба по чл. 81 НПК за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, извършено от В. В. К. на 28.02.2023 г. в гр. София, до първоинстанционния съд в шестмесечен срок от получаване на уведомлението по чл. 50 НПК, наказателното производство ще бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, намира искането за отмяна за процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 240, ал. 1, т. 1 АПК от надлежна страна и срещу съдебен акт, който може да бъде предмет на искане за отмяна, предвид чл. 237, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, но не поради грешка на съда или на страните, а поради обективно възникнали други обстоятелства, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се е позовал молителят в искането си, актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тези новооткрити обстоятелства или новооткритите писмени доказателства трябва да са съществували преди постановяване на решението и към този момент да не са могли да станат известни на страните. Новите обстоятелства, кумулирани в нови писмени доказателства, трябва да са новооткрити, а именно да са съществували към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, но страните да не са знаели за тях и то при полагане на дължимата грижа при водене на делото. Допустимо е новосъздадени документи да отразяват факти, които са съществували към релевантния момент - разглеждане на делото пред инстанционния съд, но не е допустимо новосъздаден документ с новонастъпил факт да служи за отмяна на влязло в сила съдебно решение. Другото кумулативно изискване, дадено в разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, е тези нови обстоятелства да са от съществено значение за решаване на делото. В настоящия случай подателят на искането за отмяна се позовава на Постановление от 05.12.2024 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. пр. 3626/2023 г., с което е спряно наказателното производство по ДП 91/2023 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 3626/2023 г. по описа на СРП спрямо искателя. Производството е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл. 25, ал. 1, т. 6 НПК и в случай, че Д. П. В. не подаде тъжба по чл. 81 НПК за престъплението по чл. 130, ал. 1 НК, извършено от В. В. К. на 28.02.2023 г. в гр. София, до първоинстанционния съд в шестмесечен срок от получаване на уведомлението по чл. 50 НПК, наказателното производство ще бъде прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 6, вр. ал. 5, т. 1 НПК. С това постановление обаче, при съобразяване на даденото тълкуване на чл. 239, т. 1 АПК, не се установява непълнота на фактическия или доказателствен материал при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, а именно Решение 6533 от 29.05.2024 г. постановено по адм. дело 3461/2024 г. на Върховния административен съд. Това е така, тъй като не са налице нови обстоятелства факти от действителността, които да са от значение за спорното правоотношение, които макар и да са възникнали до приключване на устните състезания, не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, която иска отмяната, до приключване на устните състезания в последната съдебна инстанция. Представеното към искането Постановление от 05.12.2024 г. на прокурор при Софийска районна прокуратура по пр. пр. 3626/2023 г. е новосъздадено писмено доказателство, което не може да служи като основание за отмяна на постановеното съдебно решение, доколкото обстоятелството, което установява, а именно спиране на наказателното производство по ДП 91/2023 г. по описа на СО СГП, пр. пр. 3626/2023 г. по описа на СРП спрямо искателя по повдигнато и предявено обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1 НК, от една страна не е съществувало към момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество, а от друга страна не доказва релевантен факт от значение за ангажираната дисциплинарна отговорност на искателя. В тази връзка следва да се има предвид също така, че резултатът от досъдебното производство няма значение за резултата от дисциплинарното производство, доколкото липсва тъждественост между дисциплинарното обвинение и обвинението по наказателното производство. Производството по налагане на дисциплинарно наказание и това за реализиране на наказателната отговорност са различни, възникват при различни предпоставки и не са взаимно обусловени. В случая дисциплинарната отговорност на служителя не е ангажирана за извършване на умишлено престъпление от общ характер /чл. 203, ал. 1, т. 1 от ЗМВР/, а за извършено деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с коeто се уронва престижа на службата - т. 15, т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР / чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР/. Дисциплинарната отговорност на искателя е ангажирана за поведение, което е в разрез с правилата за етично поведение и е довело до уронване престижа на МВР. В съдебно административното производство са установени относимите юридически факти към дисциплинарното нарушение с предвидените процесуални способи. В този случай спирането на наказателното производство не съставлява непълнота на доказателствения материал в хипотезата на чл. 239, т. 1 АПК. С постановлението на прокурора не се установяват нови обстоятелства, свързани с нарушението на етичните правила, които не са могли да се докажат в съдебно - административното производство, но са от съществено значение за законосъобразността на оспорения административен акт. Реализирането на наказателна отговорност за осъществен състав на престъпление изисква осъществяването на различни юридически факти от релевантните за дисциплинарното нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, ето защо прекратяването му не рефлектира върху правните изводи в съдебните решения относно законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на К.. Със спирането на наказателното производство не се установява различно фактическо и правно положение относно реализираната дисциплинарна отговорност още повече, че съгласно чл. 194, ал. 3 и ал. 4 държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност, като дисциплинарната отговорност е лична. Поради това не е налице соченото от искателя основание по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на обсъжданите решения. Не е налице и соченото отменително основание по чл. 239, т. 3 АПК, предвиждащ отмяната на влязъл в сила съдебен акт, когато същият се основава на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В конкретния случай няма документ или акт на съд или друго учреждение, касаещ дисциплинарното производство, който по надлежния ред да е бил признат за подправен или да е бил отменен. Представеното по делото постановление за спиране на наказателното производство също не притежава тези белези, като то и никога не е било част от доказателствения материал и не касае последния във връзка с ангажиране на дисциплинарната отговорност и налагането на дисциплинарно наказание "уволнение" за неизпълнение на разпоредби на ЗМВР и неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. По изложените съображения настоящият състав намира, че не са налице предпоставките по чл. 239, т. 1 и т. 3 АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение. Искането като неоснователно следва да бъде отхвърлено. Предвид изхода на спора, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на съдебни разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение е основателна, с оглед на което същата следва да бъде уважена. В. В. К. следва бъде осъден да заплати на МВР сума в размер на 100 лева, определена на основание чл. 143, ал. 3 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, пр. първо АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия,