Решение № 6649 от 5.7.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от ДОПК във връзка с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Близнаков с адрес: гр. Пазарджик, [улица], чрез адв. Бангеев, срещу решение 101/15.02.2021 г., постановено по адм. дело 166/2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт Р 16001619001758-091-001/14.10.2019 г., издаден от органи на ТД на НАП Пловдив, изменен с Решение 727/27.12.2019 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който са установени задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ за периодите 2012 г., 2013 г., 2014 г. и 2017 г., както и вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и за здравно осигуряване за периодите 2012 г. - 2017 г. в общ размер на 15 929,59 лв. и са начислени лихви за забава в размер на 4 075,05 лв. В жалбата се сочат доводи за неправилност на съдебното решение, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита се, че представените писмени доказателства и събраните свидетелски показания не са обсъдени в пълнота от съда. Оспорва се извода на съда за облагане на сумата от 7890,45 лв., получена по банков път от Ай инвест ЕООД. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Претендират се сторените деловодни разноски за двете инстанции. Ответникът Директор на дирекция ОДОП гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, както и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава подробно заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, неблагоприятно засегната от постановеното съдебно решение, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество е частично основателна. Фактическата обстановка е подробно описана в решението на първоинстанционния съд. По делото е установено, че в хода на ревизията, извършена на В. Близнаков в качеството му на физическо лице за периода от 2012 г. до 2017 г., при съпоставка между имуществото и доходите за всяка година от проверявания период се установява превишаване на разходите. По делото не е било спорно, че ревизираното лице е извършвало дейност като ФЛ в качеството на земеделски производител, като за ревизираните периоди е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ само за 2013 г. с 1300И0033897 от 26.04.2014 г., с която са декларирани доходи общо в размер на 3 932, 00 лв., от които субсидии от ДФЗ в размер на 2 932, 00 лв. и доходи от собствена продукция пипер в размер на 1000 лв. По данни от справките по чл. 73 от ЗДДФЛ, подавани от задължените лица за изплатени доходи на физически лица, получатели на доход, се установява, че на касатора не са изплащани доходи за ревизирания период. В. Близнаков е поддържал в хода на ревизията, че за извършените разходи през ревизираните периоди финансовият му ресурс е от договор за дарение от 23.07.2009 г., съгласно който Й. Белев /дядо по майчина линия/, му дарява сума в размер на 30 000 лв.; от договор за дарение от 10.09.2010 г., съгласно който С. Близнакова / баба по бащина линия/, му дарява сума в размер на 30 000 лв.; както и от представен договор за паричен заем от 21.04.2008 г., с който Гама ринг София холдинг" ООД е предоставил сума в размер на 60 000 лв., като срокът за погасяване на същия е 31.12.2018 г. За да отхвърли жалбата на ревизираното лице срещу РА в обжалваната част, първоинстанционният съд е приел, че се установяват предпоставките за приложението на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Съдът е обсъдил всички събрани по делото гласни и писмени доказателства и въз основа на тях е приел, че не е доказано получаването на дарения от Й. Белев, С. Близнакова и Гама ринг София холдинг" ООД. Изложени са подробни мотиви, че по отношение на физическите лица не се установява същите да са разполагали със сочените суми в общ размер на 60 000 лв., за да ги предоставят на касатора. Относно Гама ринг София холдинг" ООД по делото е безспорно установено, че няма счетоводно отразяване на предоставянето на заема от 60 000 лв., като вещото лице е констатирало, че са налице счетоводни записвания само относно връщането на заема през 2018 г. Въз основа на изложеното, съдът е приел, че не се установява произходът на средствата, възможността на дарителя да ги разпореди в полза на получателя и реалното предаване на сумите, поради което същите не следва да бъдат включени в паричния поток на лицето. Във връзка с обложената сума от 7890,45 лв., получена от Ай инвест ЕООД като временна финансова помощ, върната на 03.05.2013 г. са изложени мотиви, че законосъобразно сумата е обложена, тъй като представлява доход по смисъла на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ. Относно определените задължителни осигурителни вноски за ДОО и ЗО, съдът е приел, че с оглед разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, същите се дължат върху определения годишен осигурителен доход (данъчната основа, образувана от превишението на разходите над доходите) с оглед обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК за извършване на ревизията по особения ред. Решението е частично правилно. Настоящият състав намира, че съдът правилно е счел въз основа на доказателствата по делото, че по безспорен и категоричен начин се установява наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, а именно: Несъответствие между получените доходи и имущественото финансово състояние на лицето. От представените доказателства е видно, че не се установява по категоричен начин получаването на 60 000 лв. от бабата и дядото на касатора и на 60 000 лв. от Гама ринг София холдинг" ООД, тъй като проследявайки доходите на лицата, липсват доказателства същите да са имали възможност да спестят суми в такъв размер, а по отношение на дружеството факта, че сумата от 60 000 лв. не е осчетовяодена в счетоводството му и че последното е представило счетоводни справки с нулеви салда означава, че нито е разполагало с подобна сума, за да я отдаде в заем на касатора, нито е отразило такава в счетоводните си регистри. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че при ревизия, проведена по особения ред в тежест на ревизираното лице е да докаже всички релевантни за спора факти и обстоятелства, като съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК констатациите на ревизионния акт се ползват с презумпция за вярност и задължение на ревизираното лице е да ги обори. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил в пълнота писмените доказателства по делото и свидетелските показания, като е изложено твърдението, че доказването на дарението не изисква доказване на произхода на паричните средства. В тази връзка първоинстанционният съд е обсъдил подробно всички събрани по делото писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е стигнал до правилни и обосновани изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Договорите за дарение, като частен документ не се ползват с материална доказателствена сила, поради което съдът точно и законосъобразно е направил тяхната оценка. Действително обстоятелството, че тези документи са частни, не води автоматично от изключването им като доказателства по делото, но в разглеждания случай същите не са подкрепени от други доказателства. Сумите не са били декларирани съобразно нормата на чл. 50 от ЗДДФЛ, не се доказва, че заемодателите са разполагали с парични средства в сочените размери, поради което и при липсата на други доказателства, процесните договори са недостатъчни, за да докажат твърденията за предоставени дарения. Правилни са и изводите на съда и относно облагането на сумата от 7890,45 лв., получена от Ай инвест ЕООД. По изложените съображения решението, в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу РА по отношение на установения данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2012 година в размер на 379,37 лева и съответните лихви в размер на 248,37 лв.; за 2013 година в размер на 706,93 лева и съответната лихва в размер на 411,05 лв.; за 2014 година в размер на 615,32 лева и съответната лихва в размер на 215,73 лв.; за 2017 година в размер на 2274, 79 лева и съответната лихва в размер на 336,19 лв. (общо главница в размер на 3973,38 и лихви за забава в размер на 1211,70 лв.) е правилно постановено и същото следва да бъде оставено в сила. Незаконосъобразни са обаче изводите на съда в частта относно определените задължения за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ. Следва да се има в предвид, че в Тълкувателно решение 2/02.02.2022 г., постановено по тълкувателно дело 8/2020 г. на ВАС е прието, че не е налице законова презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и представлява осигурителен доход в случаите на определена данъчна основа за облагане по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Приходната администрация не е доказала, че установеният недостиг на средства за всяка една от процесните години представлява укрит доход от трудова дейност, който е осигурителен доход. По отношение на тези парични средства с неустановен произход, които са били необходими на ревизираното лице да покрие направените от него разходи, не е налице законова презумпция, че са с източник трудова дейност и представляват осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на основание чл. 124а от ДОПК. Това е така, защото презумпцията по чл. 123, ал. 1 от ДОПК е само относно облагаемият доход като данъчна основа за определяне на данъчни задължения. В този смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите от Върховния административен съд Тълкувателно решение 2 от 02.02.2022 г. по тълкувателно дело 8/2020 г., което следва да бъде приложено в настоящия случай. С оглед изложеното в тази обжалвана част съдебното решение на първостепенния съд е неправилно и подлежи на отмяна, а на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да се постанови в тази част друго решение по съществото, с което жалбата на В. Близнаков против РА в частта за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за 2012 г., 2013 г., 2014 г. 2015 г. и 2017 г. е основателна, а РА като незаконосъобразен в тази му част следва да бъде отменен. На отмяна подлежи решението и в частта, с която ревизираното лице е осъдено да заплати разноски за сумата 1151 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение. С оглед изхода на спора на касационния жалбоподател се дължат разноски съгласно уважената част от жалбата за двете инстанции в общ размер на 982,19 лв. (за първата съдебна инстанция се дължат разноски в размер на 859,33 лв., а за касационна инстанция в размер на 122,86 лв.). На ответника се следват разноски за юрисконсултско възнаграждение спрямо отхвърлената част от жалбата за двете инстанция в общ размер на 1178,50 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,