Решение № 5166 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14804/2010 г.

Решение № 5166 от 12.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 14804/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ - АИППИМП (Мобилмед) - д-р Илко Маринов" ЕООД гр. Русе, представлявано от управителя д-р Илко Маринов, действащ чрез пълномощника адв. Анна Василева, срещу решение № 31 от 15.10.2010 г., постановено по административно дело № 336 по описа за 2010 г. на Административен съд - Русе, с което е: 1) отхвърлена жалбата на лечебното заведение срещу писмена покана № 29-05-1726/2.06.2010 г. на директора на РЗОК - Русе; 2) осъдено дружеството-жалбоподател да заплати на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Русе сумата от 150 лева за юрисконсултско възнаграждение. Касаторът навежда доводи, че решението е произнесено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, поради което моли то да бъде отменено като неправилно и да бъде постановен съдебен акт по съществото на спора, като се отмени оспорвания индивидуален административен акт, а в условията на евентуалност, делото се върне за разглеждане от друг състав на първостепенния съд. Обосновава теза за незаконосъобразност на писмената покана по смисъла на чл. 146, т. 1, 3 и 4 от АПК - липса на компетентност, съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Претендира и присъждане на извършените разноски. Ответникът по касация - директора на РЗОК - Русе, в писмен отговор чрез процесуалния си представител юрк. Петко Тотев оспорва касационната жалба като неоснователна и навежда доводи за правилност на атакуваното с нея съдебно решение, което моли да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред тази инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на атакувания съдебен акт и неоснователност на оспорилата го касационна жалба, поради което предлага нейното отхвърляне. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения преклузивен 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Русе по реда на чл. 145 и сл. от АПК е оспорената от "Амбулатория за индивидуална практика за първична извънболнична медицинска помощ - АИППИМП (Мобилмед) - д-р Илко Маринов" ЕООД гр. Русе, писмена покана № 29-05-1726 от 2.06.2010 г. на директора на РЗОК - Русе за възстановяване на неоснователно получени суми в резултат на нарушен регулативен стандарт (РС) за четвъртото тримесечие на 2009 г., в размери 1624.00 лв. и 830.18 лв. Решението на Русенския административен съд, с което жалбата до него не е уважена, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Аргументите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Правилно на база събраните доказателства в мотивите на проверяваното решение е прието, че обжалваният пред първоинстанционния съд административен акт е валиден, издаден от компетентен орган, съдържа фактически и правни основания, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и е материално законосъобразен. Развитите в касационната жалба съображения се припокриват с релевираните доводи за незаконосъобразност на процесната писмена покана пред Русенския административен съд, на които последният е дал убедителен отрицателен отговор в мотивите на проверяваното решение, който отговор настоящия съдебен състав напълно споделя и не следва дословно да преповтаря. Все пак за пълнота на изложението трябва да се отбележи, че обжалваната писмена покана не е издадена при изчерпана материална компетентност на административния орган, защото те ся изчерпва едва с издаването на индивидуален административен акт, какъвто е поканата. Протоколът за неоснователно получени суми не е такъв и не може да изчерпи материалната компетентност на административния орган. Визираните в касационната жалба съдебни решения на ВАС, VI-то отделение, касаят различни хипотези от тази по процесния казус, а цитатите от техните мотиви са извадени от действителният им контекст. Извън горното, при издаване на процесната писмена покана е спазена процедурата, противно на твърдяното в касационната жалба, където е допуснато правно-техническо смешение. В процесният казус не става въпрос за получени суми в резултат на извършено нарушение от изпълнителя на медицинска помощ и за налагане на санкции поради това - т. е. не е налице хипотезата на чл. 233, ал. 2 от НРД-2006, в който случай наистина би била приложима нормата на чл. 235, ал. 2 от НРД-2006, а се касае за случай, когато изпълнителят на медицинска помощ е получил от НЗОК суми без правно основание и това е установено от длъжностни лица на РЗОК, поради което изпълнителят е длъжен да възстанови сумите - хипотезата, предвидена в чл. 233, ал. 1 от НРД-2006, което на свой ред води до неприложимост на чл. 235, ал. 2 от НРД-2006. Именно по силата на чл. 233, ал. 1 от НРД-2006 и на основание чл. 37, ал. 3 от индивидуалния договор между страните е отправена оспорената пред административния съд писмена покана за възстановяване на суми, представляващи превишение на определените регулативни стандарти за СДД за IV-то тримесечие на 2009 г. От редакцията и тълкуването на нормата на чл. 233 от НРД-2006 следва, че в нея са уредени 2 различни хипотези на получаване от изпълнителя на медицинска помощ на суми без правно основание, а именно, когато това не се дължи на нарушение на НРД - ал. 1, и когато сумите по ал. 1 са получени в резултат на извършено нарушение по НРД. Различни са последиците, които се свързват с тях - в първия случай изпълнителят е длъжен да възстанови получените суми, а във втория, те се удържат от директора на РЗОК, който при това прилага предвидената в договора санкция. Съгласно чл. 234 и сл. от НРД-2006, различна е и процедурата по издаване на съответния административния акт - в хипотезата на чл. 233, ал. 1 възражението се подава до директора на РЗОК, който сам прави съответната преценка, а по ал. 2 то се разглежда от Арбитражната комисия и административният акт се издава съобразно чл. 235, чл. 241 и сл. и чл. 252 и сл. Нормата на чл. 235, ал. 2 от НРД-2006, с нарушаването на която се е мотивирал касатора, е неотносима към хипотезата на чл. 233, ал. 1, каквато е налице в случая. Обоснована въз основа на надлежно приобщения към делото доказателствен материал, е и преценката на съда за материална законосъобразност на оспорената писмена покана на директора на РЗОК - Русе за възстановяване на неоснователно получени суми в посочения в нея размер вследствие на нарушени регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г. В хода на съдебно-административното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспореният акт на администрацията и обуславящите го такива) не е опровергана формалната доказателствена сила на констатациите във финансовия протокол. На жалбоподателя като изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ съгласно договор № 180276 от 5.03.2009 г. с НЗОК, са определени с протокол № 4/2.11.2009 г. към индивидуалния договор конкретен брой регулативни стандарти за четвъртото тримесечие на 2009 г., които касатора е превишил, като стойността на заплатените от НЗОК суми, които е получил неоснователно, е в размер, който е установен от контролните органи при извършената финансова проверка, приключила с финансов протокол и протокол за неоснователно получени суми. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. Става въпрос за съблюдаване на финансовите параметри, определени със Закона за бюджета на НЗОК за 2009 г., за заплащане на специализираните медицински дейности и на медико-диагностичните дейности, както и за спазване на установените с индивидуалния договор между лечебното заведение и НЗОК правила и рамки, в които изпълнителят на медицинска помощ може да назначава СМД и МДД за сметка на бюджета на НЗОК. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК, и изпълнителите на медицинска помощ, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протоколите за възлагане на регулативните стандарти. Излизането извън рамките на определените регулативни стандарти трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава обема на медицинските дейности, които НЗОК е приела да финансира. В процесният казус в нарушение на чл. 36 и чл. 37 на индивидуалния договор, сключен между жалбоподателя и НЗОК, където са установени правилата и рамките, в които лечебното заведение може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности за сметка на бюджета на НЗОК, изпълнителят на медицинска помощ е назначил съответните дейности с бланки на НЗОК над определения му с регулативните стандарти брой и над разрешените надвишения (което не се оспорва и от жалбоподателя), и следва да възстанови заплатените за това средства в бюджета на НЗОК. Налице е щета за НЗОК, доколкото е извършено плащане от бюджета й над определените средства, поради което получените неоснователно суми от жалбоподателя подлежат на връщане, съгласно чл. 37, ал. 3 от договора. Предвид изложеното тезата, която се силаеше да докаже касаторът, за неправилност на първоинстанционното решение и незаконосъобразност на потвърдената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Като е отхвърлил подадената до него жалба като неоснователна и е присъдил разноски в полза на ответника, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Предвид установената по-горе неоснователност на главните искания в касационната жалба, неоснователна се явява и акцесорната им претенция за присъждане в полза на касатора на сторените от него деловодни разноски. При този изход на спора искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника по касация за производството пред тази инстанция е основателно и трябва да бъде уважено в размер на 150 лв. (дължими от касатора), определен съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,