Решение № 7484 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2020 г.

Решение № 7484 от 22.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10077/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 7 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "ГДК 2008" ЕООД, ЕИК: [ЕИК], с адрес: гр. София, [улица][жилищен адрес] представлявано от Д. Петрова–управител, чрез адв. Сибинов, срещу решение № 3062 от 18.06.2020 г. постановено по адм. д. № 2985 по описа на Административен съд – София-град (АССГ) за 2019 г. С атакуваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22221017008533-091-001/23.05.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 1989/20.12.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, в частта, в която на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от Закона за данък върху добавената стойност не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 272 000, 00 лв., за данъчен период м. 07. 2017 г., ведно с начислената лихва за забава в размер на 21 442, 82 лв. В жалбата се сочи касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 АПК, съставляващо неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение. Сочи се, че е като е интерпретирал по погрешен начин фактите и обстоятелствата по делото първостепенният съд е достигнал до погрешни изводи. По делото пред АССГ е била допусната и изслушана съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), която по категоричен начин опровергава заключенията на органите по приходите. На вещото лице са предоставени протоколи за доставка на оборудването. Остатъкът за плащането по процесната фактура е в размер на 147 544. 58 лв. Поддържат оплакванията, направени пред АССГ, че органите по приходите са допуснали нарушения на принципите на служебното начало и обективност. На последно място счита, че в разглеждания случай е възникнало данъчно събитие, тъй като е доказано наличието на оборудването в патримониума на "ГДК 2008" ЕООД. Въз основа на горното се иска да бъде отменено оспореното решение. В случай, че се установи наличието на процесуални нарушения, моли да се върне делото на първоинстанционния съд за разглеждане от друг състав. Ответникът-Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София при ЦУ на НАП, чрез своя процесуален представител, оспорва касационната жалба. По същество намира, че същата е неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 250 лв. Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор намира, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество изразява становище за неоснователност на същата. Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол пред АССГ е бил Ревизионен акт № Р-22221017008533-091-001/23.05.2018 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) София, потвърден с Решение № 1989/20.12.2018 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) – София, в частта, в която на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 6 от Закона за данък върху добавената стойност не е признато правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 272 000, 00 лв., за данъчен период м. 07. 2017 г., ведно с начислената лихва за забава в размер на 21 442, 82 лв. по фактура, издадена от "ТДМ Груп" ЕООД. При издаването на ревизионния акт, съдът не е констатирал допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за неговата отмяна. Съдът е стигнал до извод, че РА е издаден от компетентен орган. Въз основа на извършена преценка на представените писмени доказателства и констатациите на приетата съдебно-счетоводна експертиза, решаващият състав приема, че с оспорения ревизионен акт законосъобразно е отказано право на данъчен кредит по процесната фактура, тъй като по делото няма категорични и безспорни данни, че стойността по процесната фактура с данъчна основа 1 360 000, 00 лв. и ДДС в размер на 272 000, 00 лв. е заплатена от "ГДК 2008" ЕООД на сочения като доставчик издател на фактурата "ТДМ Груп" ЕООД. В мотивите си съдът е приел също така, че в разглеждания случай не е налице възникнало данъчно събитие, тъй като не е доказано наличието на оборудването, предмет на договора, във връзка с който е издадена фактура № 0....... 3/31.07.2017 г. в патримониума на "ГДК 2008" ЕООД. Решението е неправилно. Основателно касаторът поддържа, че при постановяването му са допуснати нарушения на процесуалните правила, които обосновават връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. За да отхвърли жалбата на "ГДК 2008" ЕООД, решаващият състав е приел, че не са налице безспорни доказателства за плащане по процесната фактура и не е доказано наличието на оборудването у ревизираното дружество. По отношение на плащането, е посочено, че макар да има превод не е установено, че той е относим към процесната фактура. Изложените мотиви не се споделят от настоящия касационен състав. Според трайно установената практика на ВАС, липсата на годни доказателства за плащане по фактурата не може да обоснове отказ на правото на данъчен кредит. В този смисъл са решение решение № 12033 от 12.11.2015 г. постановено по адм. д. № 13365/2014 г.; решение № 13361 от 28.10.2020 г. постановено по адм. д. № 7579/2020 г.; решение № 1437 от 3.02.2021 г. постановено по адм. д. № 9652/2020 г. и др. Разпоредбата на чл. 68, ал. 2 ЗДДС обуславя възникването на субективното публично право на приспадане на данъчен кредит на данъчно задълженото лице от кумулативното осъществяване на елементите от регламентирания в същия закон сложен фактически състав. Този състав предвижда наред с притежаването на данъчен документ по чл. 71, т. 1 ЗДДС, установяването на реалното получаване на стоките или извършването на услугите по облагаемата доставка – арг. от чл. 6, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗДДС, както и използването на предмета на доставката в независимата икономическа дейност на получателя, които представляват материално-правни изисквания по същество за признаване на претендираното право. При тази законова регламентация, за да бъде ползвано право на данъчен кредит е необходимо да бъде установена реалност на доставката. При постановяване на атакуваното решение съдът не е изяснил част от спорните между страните факти, относими към предаването на стоката и нейното местонахождение. В обясненията на ревизираното лице пред органите по приходите, както и пред съда е поддържано твърдението, че след констатирани технически проблеми с доставената стока - колесен каналокопател DITCH WITCH, модел RT-125 Q, с плуг за полагане на тръби VP-120 Q и стойка за макара DITCH WITCH модел RC, както и челен колесен товарач, марка ВОЛВО модел L350 F, година на произвоство - 2014; 50 000-56 000 кг. работно тегло, статичен товар на преобръщане 34 780 кг.; 6, 2 -12, 7 куб. м. обем на кофата, същата е върната за отремонтиране. На страните с определението за насрочване на делото от 25.03.2019 г. са дадени общи указания относно доказателствената тежест, които с протоколно определение от проведено открито съдебно заседание на 12.06.2019 г. са конкретизирани. В нито едно от указанията на съда не е посочено, че дружеството не сочи доказателства за относимите към спора факти, свързани с наличието на оборудването и необходимостта от ремонт на същото поради технически несъответствия. Твърденията на ревизираното лице, че фактическата власт върху оборудването не е у него поради това, че доставчикът се е ангажирал да отстрани установените технически проблеми не са обсъдени и не е указано на жалбоподателя, че не представя доказателства за тези си твърдения. Обстоятелството, че машината е върната за отремонтиране от жалбоподателя и по тази причина не се намира при него е съществено за спорните по делото въпроси. С оглед така изложените съображения настоящият състав на касационна инстанция намира, че обжалваното решение следва да бъде отменено на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК вр. чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия първоинстанционен съд. При новото разглеждане съдът следва да изясни дали фактурираното оборудване е предадено за ремонт, кога, от кого и има ли последващи действия от връщането. Да разпредели доказателствената тежест в процеса в изпълнение задължението си по чл. 170, ал. 3 от АПК, съответно това по чл. 171, ал. 5 от АПК, като укаже на страните, за кои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства - относно местонахожданието на оборудването, както и относно обстоятелството, че същото е върнато поради наличие на технически проблеми на доставчика, като бъде установено как е осъществено това връщане, да представи доказателства за предприети в последствие действия във връзка с процесната доставка. По исканията на страните за разноски, включително и във връзка с водене на делото пред ВАС, следва да се произнесе първоинстанционният съд, съобразно правилото на чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение