Решение № 269 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 760/2013 г.

Решение № 269 от 22.05.2013 г. на ВКС по н. д. № 760/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане на задочно осъдения Г. Й. Ф., депозирано на 20.03.13 г., за възобновяване на НОХД № 213/07 по описа на Врачански районен съд, по което е постановена присъда № 6 от 8.04.08 г., влязла в сила на 24.04.2008 г., с която молителят е признат за виновен в това, че за времето от 14.09.2000 г до 26.09.2000 г., в [населено място] и [населено място], при условията на продължавано престъпление, с цел да набави имотна облага за себе си или за другиго, е възбудил и поддържал заблуждение у Е. Г., управител на [фирма], [населено място], и с това е причинил на дружеството имотна вреда, в размер на 20 699,40 лв., големи размери, с оглед на което и на основание чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на три години "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години. Искането е на основание чл. 423 НПК. Изтъква се, че осъденият не е участвал в процеса и желае производството да бъде възобновено с оглед осигуряване на правото му на лично участие. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на искането. Задочно осъденият уточнява, че е узнал за влязлата в сила присъда през месец март 2013 г., когато е направено предложение от прокурора за групиране на наложени му наказания, на основание чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК. Моли делото да бъде възобновено и върнато за ново разглеждане. Прокурорът от ВКП счита, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от легитимна страна при спазване на законоустановения шестмесечен срок, считано от узнаване на влязлата в сила присъда. Разгледано по същество, е основателно. Наказателното производство по настоящето дело е започнало на 28.03.2001 г, когато като първо действие по разследването е проведен разпит на св. Е. г. На 20.04.2001 г задочно осъденият е разпитан в качеството на уличено лице, като е уведомен, че срещу него се води наказателно преследване за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209 НК. Във фазата на досъдебното производство обвинението е изменено по чл. 210, ал. 1, т. 5 вр. чл. 209, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, предявено с постановление на водещия разследването от 26.10.2006 г / в отсъствие на лицето /. По това обвинение на 14.02.2007 г е внесен обвинителен акт във Врачански районен съд, по повод на който е образувано НОХД № 213/07 по описа на същия съд. Съдебното производство е протекло в отсъствие на подсъдимия, а на 8.04.2008 г е постановена присъдата, с която е наложено условното наказание три години "лишаване от свобода". По настоящето дело има данни, че задочно осъденият не е бил намерен на посочения от него адрес в [населено място], [улица] / откъдето призовката е върната с отбелязване, че лицето е в чужбина /, респективно, спрямо него е проведено общодържавно издирване, което не е дало резултат. Въпреки това обаче, в конкретния случай, не може да бъде направен извод, че задочно осъденият по недвусмислен начин е демонстрирал отказ от правото си на лично участие в процеса. Това е така, защото от узнаването за започване на наказателното производство до внасянето на делото в съда е изминал продължителен срок / шест години /, който има отношение към процесуалното му задължение да остане на разположение на компетентните органи. При това положение, с оглед гарантиране на правото на лично участие в наказателния процес, искането за възобновяване следва да бъде уважено. Водим от горното и на основание чл. 423 НПК, ВКС, I НО,