Решение № 160 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 501/2013 г.

Решение № 160 от 26.03.2013 г. на ВКС по н. д. № 501/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Постъпило е искане от Главния прокурор на РБ, с което се иска да бъде възобновено производството по Н. О. Х. Д. 280/12 г. на РС - Исперих, да се отмени постановеното на 16.11.12 г. определение в частта, в която по отношение на И. Г. И. е определен първоначален общ режим на изтърпяване на наказание шест месеца лишаване от свобода, търпимо в затворническо общежитие от открит тип при първоначален общ режим и делото да се върне за ново разглеждане на съда за законосъобразно определяне на типа затворническо общежитие и съответния на него първоначален режим на изтърпяване на цитираното наказание и на това, приведено в изпълнение по реда на чл. 68, ал. 1 НК. Релевирано е оплакване за нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането. Осъденият и назначеният му служебен защитник изразяват становище за неоснователност на претенцията. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като съобрази искането и заложените в него аргументи, като изслуша становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, годни да бъдат ценени в настоящото производство, намира за установено следното: С определение от 16.11.12 г., постановено от РС - Исперих по Н. О. Х. Д. 280/12 г., са групирани наложени по Н. О. Х. Д. 360/12 г. по описа на РС - Разград и Н. О. Х. Д. 280/12 г. по описа на РС - Исперих наказания, постановени по отношение на осъдения И. Г. И., като е определено общо такова - шест месеца лишаване от свобода, търпимо в затворническо общежитие от открит тип на основание чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС при първоначален общ режим, на основание чл. 61, т. 3 ЗИНЗС. Приспаднато е търпяното наказание пробация по делото на РС - Разград, като два дни пробация са зачетени за един ден лишаване от свобода. Приведено е в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 ЗИНЗС наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено по Н. О. Х. Д. 947/11 г. по описа на РС - Варна, изтърпяването на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години, като е постановено то да се изтърпи отделно. Липсва обаче определяне на режим и на съответния вид пенитенциарно заведение. Определението е влязло в законна сила на 7.01.13 г. и следователно искането за възобновяване, постъпило на 15.02.13 г., е депозирано в предвидения в закона шестмесечен срок, доколкото става дума за утежняване положението на осъденото лице. В този смисъл то е допустимо. По същество погледнато, искането е и основателно. Съгласно правилата на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/, видът на режима, който трябва да се наложи при определяне на наказание лишаване от свобода, е във функционална зависимост от типа на пенитенциарното заведение, в което ще се търпи това наказание. Съдът преценява в неразривна връзка и първоначалния режим, и пенитенциарното заведение. Според чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС, в затворническо общежитие от открит тип се настаняват осъдените за първи път на лишаване от свобода до пет години за умишлени престъпления, както и осъдените за извършени по непредпазливост деяния. Останалите осъдени се изпращат в затворнически общежития от закрит тип или в затвори. Според нормата на чл. 61 ЗИНЗС режимът се определя в съобразие с пенитенциарното заведение. Съгласно т. 3 на последната цитирана разпоредба, общ режим се определя на осъдените, които се настаняват в затворническо общежитие от открит тип. За да стане това обаче, трябва или лицето да е осъдено за извършено престъпление по непредпазливост, или пък да е осъдено за първи път на лишаване от свобода с постановено ефективно изтърпяване. В случая, осъждането на И., по което е определено наказание лишаване от свобода, е за извършено от него умишлено престъпление /кражба/, едно от наказанията, влизащи в съвкупността. Осъждането с определено общо наказание се явява второ поред, след постановено първо такова с наложено наказание лишаване от свобода. Без значение е, че по първото осъждане е приложен институтът на чл. 66 НК. На следващо място, точно второто осъждане е основание да се активира наложеното наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, в съответствие с нормата на чл. 68 НК. Същото, макар и формално да е първо по ред осъждане, се оказва приведимо в изпълнение заради следващото съдене на лицето с определяне на наказание лишаване от свобода. Което от своя страна води до по-неблагоприятни последици за всяко от осъжданията - строг режим и настаняване в затворническо общежитие от закрит тип или затвор, по силата на текста на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 вр. чл. 59, ал. 1 ЗИНЗС. Лицето вече се води осъждано по смисъла на ЗИНЗС. Освен това и когато на основание чл. 68, ал. 1 НК постановява отделно изтърпяване на приведено в изпълнение наказание лишаване от свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК, е необходимо съдът да определи режим и вид затворническо заведение. Това следва от общите му правомощия по определяне на тези параметри, според нормата на чл. 301 НПК, когато се произнася с присъда и на чл. 306, ал. 1, когато се произнася с определение. Предвид изложеното, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение намира, че е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поисканото наказателно производство следва да се възобнови и да се отмени определението в частта, в която е постановено осъденият да търпи определеното му общо наказание лишаване от свобода при общ режим в затворническо общежитие от открит тип; както и да се определи режим за приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода на основание чл. 68, ал. 1 НК. Ето защо и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК ВКС