Решение № 245 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 277/2012 г.

Решение № 245 от 22.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 277/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Светлана Калинова Производството е по чл. 290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. В., К. П. В., Л. А. Ш., Ж. И. Ф., М. Б. А., А. А., Й. А., М. П. К. -В. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.12.2010 г. по гр. д. № 4393/2004 г., поправено и допълнено с решение от 16.11.2011 г. по същото дело, с което е отменено решение № 147/29.10.2008 г., постановено по гр. д. № 6568/2002 г. на СРС, ГО, 47 състав и вместо това е оставена без уважение молбата на Ж. И. Ф., Л. А. Ш., М. П. К., Й. А., М. Б. А., А. А. и В. Г. Л., починала в хода на делото и заместена от своите правоприемници Л. Ш., И. В. и К. В., за допълване на решението от 23.07.2003 г., постановено по гр. д. № 6568/2002 г. на СРС, 47 състав посредством добавяне в диспозитива на името на ответника И. К. Л.. Със същото решение жалбата на Ж. И. Ф., Л. А. Ш., М. П. К., Й. А., М. Б. А., А. А. и В. Г. Л. /починала в хода на процеса и заместена от своите правоприемници Л. Ш., И. В. и К. В./ против постановеното с решение № 147 от 29.10.2008 г. отхвърляне на предявените от тях ревандикационни и негаторни искове за предаване собствеността и владението на част от около 1000 кв. м. от парцел * в кв. 8а по плана на [населено място], м. "Г. г. " и за премахване на съществуващата около тази част ограда срещу И. К. Л. е оставена без разглеждане. С определение № 238/12.04.2012 г., постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло; допустимо ли е при разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение; допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение; подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на това решение от въззивния съд. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно, тъй като неправилно въззивният съд е приел, че се касае за искане за допълване на решението, а не за поправка на очевидна фактическа грешка и в нарушение на съдопроизводствените правила е оставил без уважение молба за допълване на решението, с каквато не е бил сезиран. Като последица от това поддържат, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е оставил без разглеждане жалбата им срещу решението, с което искът срещу И. Л. е бил отхвърлен. Ответникът по касационна жалба И. К. Л. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 ГПК и чл. 293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е прието, че ищците са предявили по гр. д. № 6568 по описа на СРС, ГК за 2002 г. ревандикационни и негаторни искове за предаване собствеността и владението на част от около 1000 кв. м. от парцел * от кв. 8а по плана на [населено място], м. "Г. г. " и за премахване на съществуващата около тази част ограда срещу И. М. Н., Д. Т. Н., К. М. Л. и И. К. Л.. С решение от 23.07.2003 г. районният съд е отхвърлил исковете срещу ответниците с изключение на исковете срещу И. К. Л. като това лице изобщо не е посочено и в мотивите на решението, поради което не се касае за очевидна фактическа грешка. Прието е, че за да е налице такава грешка следва съдът да формира воля по пропуснатото в диспозитива искане, но тази налична воля да не е изразена в диспозитива. В случая е прието, че няма формирана воля на съда исковете срещу И. К. Л. да бъдат отхвърлени, а оттам и не е допусната явна фактическа грешка, а непълнота на решението, като ищците са пропуснали едномесечния срок по чл. 193, ал. 1 ГПК (отм.) да поискат допълване на първоинстанционното решение и сила на пресъдено нещо по предявените срещу И. К. Л. искове не се е формирала. И след като решението няма да бъде поправено посредством добавяне на диспозитив за отхвърляне на исковете срещу И. Л. е прието, че липсва предмет на жалбата на ищците срещу решението на първоинстанционния съд. По поставените на разглеждане по реда на чл. 288 ГПК въпроси настоящият състав приема следното: По въпроса дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло: Според настоящия състав ако съдът е формирал воля за основателността на предявените искове изцяло по причина недоказване правото на собственост на ищците, то пропускането на името на един от ищците или ответниците в диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка-съдът не е разглеждал самостоятелно заявените претенции на всеки един от ищците спрямо всеки един от ответниците, а е изложил съображенията си общо, възприемайки правата на отделните лица, конституирани на страната на ищеца или ответника като идентични, респ. основани на едни и същи факти и имащи едни и същи правни последици. Формираният краен извод за неоснователност на иска следователно касае всички лица, които са взели участие в производството по делото като главни страни, т. е. формирана е воля за неоснователност на заявената претенция спрямо всички участвали в производството по делото като ищци или ответници правни субекти. Пропускът на съда да отрази името на един от тези правни субекти в диспозитива на решението в подобна хипотеза представлява очевидна фактическа грешка, която следва да бъде поправена по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 247 ГПК /обн. ДВ. бр. 59/2007 г./. По въпроса допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение: Действително ответникът няма правен интерес да обжалва решение, с което предявеният срещу него иск е бил отхвърлен. Предмет на преценка при постановяване на решение, с което съдът се произнася по подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не е основателността на предявения иск /доколкото по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) съдът не разполага с правомощието да се произнася по съществото на спора/. Съдът в производство по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 247 ГПК/обн. ДВ. бр. 59/2007 г./ следва да съпостави действителната воля, изразена в основното решение с диспозитива на същото, т. е. само да констатира вече направените изводи по основателността на иска. Тази констатация на съда сама по себе си може да бъде неправилна и всяка една от спорещите страни разполага с правото да обжалва решението, с което е допусната поправката. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка образува едно цяло с основното решение само след като влезе в сила. Процесът на неговото стабилизиране обаче е самостоятелен, има съвършено различни последици и цел. Силата на пресъдено нещо на това решение касае наличието на несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива на основното решение, поради което и правният интерес от обжалването на такова решение се обуславя не от диспозитива на основното решение, т. е. от крайния изход на спора, основан на изводите на съда за основателността на иска, а от правните последици на самата поправка, значението й за процесуалните отношения между страните и изразените от тях становища досежно наличието на предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка. По въпроса допустимо ли е при разглеждането на въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение и да я остави без уважение: Според настоящия състав съдът не разполага с правомощието да се произнася по искане, различно от това, с което е сезиран, дори да приеме, че страната е следвало да реализира или защити правото си по друг ред, особено ако законът установява различни правила /в случая срокове за упражняване на правото/ за различните хипотези на неговата защита. Ако страната е сезирала съда с искане за поправка на очевидна фактическа грешка, първоинстанционният съд е разгледал искането и го е уважил, въззивният съд не може, приемайки, че предпоставките на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 247 ГПК/обн. Дв. бр. 59/2007 г./ не са налице, да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да се произнесе по искане за допълване на решението и то по съображения, свързани с липсата на предпоставки за допускане на исканата поправка. Ако счита, че такива предпоставки не са налице въззивният съд следва да отмени решението и да отхвърли искането, а ако счита, че подадената молба е за допълване на решението, следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за произнасяне по надлежно заявеното искане. Обединяването на тези две процесуални възможности според настоящия състав е недопустимо освен в случай на неправилно посочена квалификация на претенцията, но само ако първоинстанционният съд е разгледал надлежно заявеното искане. По въпроса подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението, образуващо единство от основно решение и решение за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на решението, постановено по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 247 ГПК /обн. ДВ. бр. 59/2007 г./ от въззивния съд: Според настоящия състав ако въззивният съд е отменил решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, подадената въззивна жалба срещу основното решение, основана на единството му с решението по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), респ. чл. 247 ГПК/обн. Дв. бр. 59/2007 г./ не може да бъде разгледана по същество, тъй като липсва предмет на произнасяне. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно, но процесуално недопустимо. Пред първоинстанционния съд с оглед искането, съдържащо се в подадената от Ж. И. Ф., А. Б. К., Л. А. Ш., В. Г. Л., починала в хода на производството и заместена от своите правоприемници Л. А. Ш., И. П. В. и К. П. В., и М. К. касационна жалба с дата 07.02.2007 г. е образувано производство по реда на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.), като с решение № 147/29.10.2008 г. по гр. д. № 6568/2002 г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 23.07.2003 г. по същото дело. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. К. Л. Като е оставил без уважение искане за допълване на решението, постановено от СРС на 23.07.2003 г. по гр. д. № 6568/2002 г. въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, произнасяйки се по искане, с каквото първоинстанционният съд не е бил сезиран. Както вече беше отбелязано, ако приеме, че не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли молбата, а ако приеме, че е заявено искане за допълване на решение, следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането, което счита за надлежно предявено. Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3 ГПК и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената от И. К. Л. въззивна жалба в очертаните от същата и от заявеното от Ж. И. Ф., А. Б. К., Л. А. Ш., В. Г. Л. /починала в хода на производството и заместена от своите правоприемници Л. А. Ш., И. П. В. и К. П. В./и М. К. искане. По изложените по-горе съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение