Решение № 253 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15727/2014 г.

Решение № 253 от 11.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15727/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Стоил Николов Иванов от гр. Панагюрище чрез адв. Кърпаров срещу решение № 554/04.11.2014 г. по адм. дело № 549/2014 г. на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Стоил Николов Иванов против заповед № ЧР-45/26.05.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 9, ал. 3, т. 8 и ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на ГД "Охрана" е прекратено служебното правоотношение на полицай II степен Стоил Николов Иванов-сътрудник по охраната I степен в Областно звено "Охрана-Пазарджик" към ГД "Охрана". Касаторът поддържа материална незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост при постановяването му. Иска отмяна на решението. Ответникът по касационна жалба -главният директор на Главна дирекция "Охрана" при МП оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на Пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното в нея отменително касационно основание, съгласно чл. 209, т. 3 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Стоил Николов Иванов срещу заповед № ЧР-45/26.05.2014 г. на главния директор на Главна дирекция "Охрана" при Министерство на правосъдието, с която на основание чл. 393, ал. 2 от Закона за съдебната власт, чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.) във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР и чл. 9, ал. 3, т. 8 и ал. 5 от Правилника за устройството и дейността на ГД "Охрана" е прекратено служебното му правоотношение, поради обективна невъзможност служителя да изпълнява служебните си задължения. С влязло в сила решение от 07.11.2001 г. по наказателно административен характер дело № 129/2001 г. на Районен съд Панагюрище, Стоил Иванов е освободен от наказателна отговорност за извършено от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 от Наказателния кодекс и му е наложено административно наказание по чл. 78а, ал. 1 и ал. 4 НК. Това мотивира административния орган да приеме обективна невъзможност за изпълнение на служебните задължения по смисъла на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" ЗМВР във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР отм. и да издаде оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прекратяване на служебното правоотношение. Съдът приема, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и при спазване на законоустановените правила в производството по нейното издаване, и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. Решението е правилно. Доводите на касатора за нарушение на материалния закон поради приетото наличие на основание за освобождаване от служба са неоснователни. Предпоставките на чл. 245, ал. 1, т. 7, б. "д" от ЗМВР за прекратяване на служебното правоотношение са осъществени. Съгласно разпоредбата, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява при наличие на обстоятелства по чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР, едно от които е държавният служител да е освободен от наказателна отговорност за извършено умишлено престъпление от общ характер с налагане на административно наказание по чл. 78а от НК. В разглеждания казус Иванов е признат за виновен за извършено умишлено престъпление от общ характер - чл. 343б, ал. 1 НК и е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78 а НК, следователно е налице отрицателната материално правна предпоставка обуславяща невъзможност за изпълнение на служебните задължения. Неоснователни са възраженията в касационната жалба относно неправилното тълкуване на приложената от главния директор на ГД "Охрана" хипотеза на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР при издаване на заповедта с оглед на отпадането на тази хипотеза в новоприетия ЗМВР. Възражението е ирелевантно към правния спор, тъй като преценката за съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а в разглеждания случай административното производство започва и приключва по време на действието на отменения ЗМВР. Не е налице и противоречие между регламентираните в чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР две основания при наличието на които лицето не може да бъде назначено за държавен служител в системата на МВР, поради изричното посочване на замяната на наказателната отговорност с административно наказателната във второто предложение. Разпоредбата е една и систематическото и логическото и тълкуване не налага различен от изведения от решаващия съд извод за наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като настъпилата реабилитация за административното наказание е със значението на придаденото и такова от законодателя в първото предложение на чл. 179, ал. 1, т. 2 ЗМВР. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Правният резултат от съдебния спор обуславя основателност на искането на процесуалния представител на главния директор на ГД "Охрана" при МП за присъждане на разноски по делото в размер на 400 (четиристотин) лева, платими от касатора. Воден от горното, ВАС, Пето отделение