Решение № 15543 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2020 г.

Решение № 15543 от 15.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7220/2020 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" срещу Решение № 1685/09.03.2020 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 4331/2018 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ за кампания 2015 изх. № 02-220-2600/1556/03.02.2018 г. издадено от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие" (УП), в частта в която е отказано подпомагане по схемата за единно плащане на площ (СЕПП) за сумата от 3279, 44 лв.; по схемата за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда (ЗДП) за сумата от 848, 46 лв.; по схемата за млади земеделски стопани (МЗС) за сумата от 1229, 10 лв. и по компенсаторните плащания в планинските райони (подмярка 13. 1/НР1/) за сумата от 2652, 56 лв.; преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател обжалва съдебното решение като счита, че то е неправилно поради нарушение на процесуалните правила, на приложимия материален закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че съдът неправилно е отменил уведомителното писмо и е върнал преписката на административния орган поради това, че заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, с която е одобрен окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. не е влязла в сила, по отношение имотите на дружеството жалбоподател. Счита, че съдът е следвало да спре производството по делото, тъй като произнасянето по законосъобразността на оспореното уведомително писмо, е обусловено от произнасянето с влязъл в сила акт по отношение заповедта на министъра на земеделието, храните и горите, в частта на 3-те БЗС-та, за които е отказано подпомагане. Моли обжалваното решение да се отмени. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Захариева. Ответникът по касация – [фирма] оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Представя Списък на разноските. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания. За да уважи жалбата и отмени оспореното пред него уведомително писмо съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е събрал относимите за спора доказателства, които е обсъдил и вярно, и точно е установил фактите по делото, по които установявания не се спори между страните. По делото е установено, че [фирма] е подало Общо заявление за подпомагане с УИН 22.27.0415/58207. За подпомагане са заявени общо 11 парцела с обща площ от 53. 7 ха. От тях по СЕПП са заявени всички парцели, по мярка ПНДП - 6 парцела с обща площ 9. 39 ха, по мярка МЗС - три парцела с площ от 1. 68 ха, а по подмярка 13. 1/НР1/ - 10 парцела с площ 52. 94 ха. Декларираните имоти се намират в землищата на Омуртаг и Паничино. Със Заповед № РД-09-937/2015 г. министърът на земеделието и храните е одобрил обновения специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като част от Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП). Със Заповед № РД46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., като част от СИЗП. [фирма] е оспорило тази заповед в частта, в която 3. 84 ха от БЗС № 53535-252-28-17, 0. 15 ха от БЗС № 53535-252-5-1 и 2. 67 ха от БЗС № 53535-252-4-3 са определени като площи, които остават извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. С Решение № 4219/02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4807/2016 г., тричленен състав на ВАС е отхвърлил жалбата на дружеството. С Решение № 4563/27.03.2019 г., постановено по адм. дело № 7183/2018 г. ВАС, петчленен състав е отменил Решение № 4219/02.04.2018 г., постановено по адм. дело № 4807/2016 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на ВАС. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел, без оспорване от страните съдебно-техническа експертиза, която съдът е посочил, че е отговорила на поставените въпроси. С оглед изложените фактически установявания, правилен е извода на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган предвид представената Заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г. и чл. 20а, ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) в относимата му към датата на издаване на УП редакция и чл. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на Държавен фонд "Земеделие" и е валиден административен акт. Правилни и съответни на закона са изводите на съда, че при издаването на УП е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като административният орган се е произнесъл по отношение заявлението на [фирма] преди влизане в сила на Заповед № РД46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните, с която е одобрен окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. в частта, в която 3. 84 ха от БЗС № 53535-252-28-17, 0. 15 ха от БЗС № 53535-252-5-1 и 2. 67 ха от БЗС № 53535-252-4-3 са определени като площи, които остават извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г., поради което не следва да се преповтарят. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдът е следвало да спре производството по делото, тъй като произнасянето по законосъобразността на оспореното уведомително писмо е обусловено от произнасянето с влязъл в сила акт по отношение на заповедта на министъра на земеделието и храните, в частта на трите БЗС-та, с оглед на които е отказано подпомагане. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП в относимата му редакция Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по схемите за директни плащания, когато заявените за подпомагане площи не са включени в специализирания слой по чл. 33а, ал. 1 за съответната година. По аргумент от разпоредбата на чл. 33а ЗПЗП и чл. 16а, чл. 16б, чл. 16в, и чл. 16г. от Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол преди влизане в сила на Заповед № РД46-236/01.03.2016 г. на министъра на земеделието и храните в частта, в която 3. 84 ха от БЗС № 53535-252-28-17, 0. 15 ха от БЗС № 53535-252-5-1 и 2. 67 ха от БЗС № 53535-252-4-3 са определени като площи, които остават извън окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2015 г. административният орган не е следвало да се произнася по подаденото от [фирма] заявление за подпомагане за кампания 2015 г. Административният орган е следвало да спре административното производство и да изчака решението на съда във връзка с оспорването, каквато възможност предвижда чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК. В мотивите на Тълкувателно решение № 8 от 11.12.2015 г. на ВАС по т. д. № 1/2015 г., ОСС, І и ІІ колегия е посочено, че от разпоредбата на чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105, следва, че Разплащателната агенция действа в условията на обвързана компетентност и няма как да извърши окончателна оторизация и плащания на площ за съответната година и да приеме заявление за подпомагане през следващата година, ако парцелът на съответното лице не е включен в заповедта по чл. 16г, ал. 4 от Наредба № 105. Следователно преди влизане в сила на заповедта, с която е одобрен специализираният слой "Площи допустими за подпомагане", в случая по отношение на заявените от ответника по касация три БЗС-та, които не са включени в слоя, произнасяйки се административният орган, преди влизането в сила на тази заповед, е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Конкретни доводи за твърдяната необоснованост на съдебното решение не са посочени от касационния жалбоподател. Не са посочени и други съществени процесуални нарушения допуснати от съда, поради което с оглед разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК съдът не дължи служебна проверка. Решението на съда съответства на закона и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора своевременно направената претенция на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер - 500 лв. С оглед действителната правна и фактическа сложност на делото и предвид чл. 36 от Закона за адвокатурата и чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно и не следва да се уважава. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение