Решение № 6134 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2011 г.

Решение № 6134 от 2.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4894/2011 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалби на Спас Георгиев Попов, гр. Пазарджик, ул. "Тракийска" № 11 и на Стефка Есигман, съдебен адрес гр. Пазарджик, ул. "Хан Крум" № 1 срещу решение № 43 от 25.02.2011 г. на Комисията за защита от дискриминация.

С оспореното решение Комисията за защита от дискриминация установила, че Стефка Есигман, в качеството си на директор на Професионална гимназия по транспорт, с. Виноградец, област Пазарджик, не е извършила нарушение на Закона за защита от дискриминация по признаци "образование" и "възраст" спрямо Спас Георгиев Попов и оставила без уважение жалбата на Попов.

Жалбоподателят Стефан Попов счита обжалваното решение за незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон - чл. 146, т. 4 АПК. Комисията неправилно приела, че не е налице неравно третиране от страна на Есигман като не отчела, че от началото на учебната 2007 - 2008 г. е имало нейни умишлени действия за дискриминация. На два пъти е намалявано работното време само на Попов, като останалите учители по практика са работили на пълен работен ден. Комисията не отчела, че уволнението му е също дискриминационно третиране, с което Есигман постигнала целта си - "да се освободи" от него, "поради намаляване на обема на работата на учителите в училището, но като приложи непозволен от закона дискриминационен метод". Моли съда да отмени оспореното решение и вместо него да постанови друго, с което: 1. да установи наличието на неравно третиране чрез уволнението и непълното работно време; 2. да установи, че е жертва на дискриминация; 3. да постанови възстановяване на първоначалното положение, т.е. да бъде върнат на предишното си работно място; 4. да наложи глоба на директора; 5. да осъди Комисията да заплати направените по делото разноски. В съдебно заседание представя подробно становище по оспореното решение, в което прави анализ на фактите, както и писмена пледоария, в която повтаря исканията си и становището си по делото. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на страната по делото - Стефка Есигман. Жалбоподателят се представлява от адв. Георги Керелов, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Жалбоподателят Стефка Есигман оспорва решението в частта, в която Комисията не присъдила направените от нея разноски. Въпреки направено пред Комисията искане за присъждане на разноски органът не се произнесъл. Неправилно счита позоваването от органа на чл. 66 от Закона за защита от дискриминация, тъй като разпоредбите на Административнопроцесуалния кодекс намират субсидиарно приложение. Претендира направените за административното и за съдебно производство разноски. Жалбоподателят Есигман се представлява от адв. Валентин Табаков, Адвокатска колегия, гр. Пазарджик.

Ответникът по жалбите - Комисията за защита от дискриминация, счита жалбата на Спас Попов за неоснователна. Комисията обсъдила твърденията за неравно третиране, но с оглед на доказателствата обосновано приела, че не е налице неравно третиране. Сочи, че Комисията за защита от дискриминация няма компетентност да възстановява на работа, поради което не се е произнесла по това искане. Комисията счита жалбата на Есигман за недопустима. В производството пред Комисията не се събират държавни такси и не се заплащат разноски. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът се представлява от юрисконсулт Горянова.

Ответникът по жалбата на Стефка Есигман - Спас Попов, счита същата за неоснователна. Комисията правилно не присъдила исканите разноски.

Ответникът по жалбата на Спас Попов - Стефка Есигман, счита същата за неоснователна. Оспореното решение в частта, в която установява липсата на неравно третиране е правилно и обосновано. Комисията правилно установила фактите и въз основа на тях направила обоснован извод за липса на дискриминация.

Върховният административен съд счита жалбата на Спас Попов за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на съдебно оспорване административен акт. Върховният административен съд счита жалбата на Стефка Есигман за недопустима - не е налице годен за оспорване административен акт. Есигман твърди, че Комисията не се произнесла по искането за присъждане на разноски, т.е. твърди, че е налице мълчалив отказ. За да е налице мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК е необходимо да е налице задължение на органа да се произнесе и той да не е сторил това след като надлежно е сезиран. Не се спори, че Есигман сезирала Комисията с искане за присъждане на направените от нея разноски. За органа обаче не е налице задължение да се произнесе по това искане. Съгласно чл. 53, ал. 1 ЗЗД административното производство пред Комисията е безплатно - за него не се дължат държавни такси. В разпоредбата на чл. 65 ЗЗД изрично е определено съдържанието на решението на Комисията и в него не фигурира произнасяне по направените от страните разноски. Изричната регламентация на съдържанието на решението прави неприложима спрямо него препращащата към АПК разпоредба на чл. 70, ал. 1 ЗЗД. С оглед на изложеното Комисията не дължи произнасяне по направените от страните в хода на производството пред нея разноски, поради което не е налице мълчалив отказ. Това прави жалбата лишена от предмет, поради което образуваното съдебно производство по нея като недопустимо следва, на основание чл. 159, т. 1 АПК, да бъде прекратено.

За да се произнесе по същество, съдът установи следното от фактическа страна:

1. Спас Попов бил учител по учебна и производствена практика в Професионалната гимназия по транспорт, с. Виноградец от 1.09.1978 г., трудов договор № 1470 от 30.08.1974 г., л. 584. Попов има завършено полувисше образование, учителска правоспособност - "учител по практика - двигатели с вътрешно горене", и притежавал втора професионално-квалификационна степен като учител. Стефка Есигман била директор на гимназията.

1. В гимназията имало шестима учители по учебна и производствена практика с полувисше образование. Към началото на учебната 2007/2008 г. само жалбоподателят бил придобил право на пенсия по § 5 от Кодекса за социалното осигуряване (КСО).

1. През учебната 2007/2008 г. броят на учениците в гимназията намалял, а в резултат на това намалял и обема на работа за учителите по учебна и производствена практика - списък-образец № 1 за учебната 2007/2008 г., утвърден от регионалния инспекторат по образованието.

1. Във връзка с намаления брой ученици на 3.09.2007 г. било проведено производствено съвещание при директора с учителите по учебна и производствена практика. На съвещанието директорът ги информирал за намаления брой паралелки, намаления брой групи в паралелките, както и за максималния брой работни места, които могат да бъдат сформирани - пет, и за единствената възможност на двама от учителите да предложи по половин работно място. Информирал ги, че само 2,5 от работните места за учители по учебна и производствена практика не изискват придобита правоспособност за предметите от учебните планове по професиите, по които се провежда обучение.

1. Директорът предложил и Илиян Караджов се съгласил да изпълнява длъжността възпитател и учител по учебна и производствена практика с половин седмична заетост. Жалбоподателят не се съгласил.

1. Във връзка с намаления брой ученици на 12.09.2007 г. и на 9.01.2008 г. директорът провел среща с представители на работниците и служителите и ръководствата на синдикалните организации, на която бил обсъден намаленият обем работа и страните постигнали съгласие по начина на разпределение на работата, в частност между учителите по учебна и производствена практика. Било взето решение да се въведе непълно работно време на един от учителите - Спас Попов, на друг - Илиян Караджов - да се възложи изпълняването на длъжността възпитател с % седмична заетост и длъжността учител по учебна и производствена практика с % седмична заетост, а трети - Анка Костова - да премине на длъжност учител по руски език. С протоколи № 15 от 12.09.2007 г. и № 18 от 9.01.2008 г. ръководството на Синдиката на българските учители при КНСБ в гимназията дал съгласие Попов да работи на намалено работно време.

1. В изпълнение на тези решения и на основание чл. 138, ал. 2 във вр. с чл. 247, ал. 1 от Кодекса на труда и на основание намаления обем работа директорът издал заповеди № 451 от 30.10.2007 г. и № 3 от 11.01.2008 г., с които определил на Спас Попов непълно работно време за периода 30.10.2007 г. - 31.12.2007 г. и 11.01.2008 г. - 10.04.2008 г. и съответно намалено трудово възнаграждение в съответствие с Наредба № 1 от 21.08.2007 г. за реда и начина на определяне на индивидуалната месечна работна заплата на персонала в средното образование (Наредба №1).

1. На 4.03.2008 г. и на 7.05.2008 г. жалбоподателят с писмена молба до директора поискал да бъде назначен на освободеното място за възпитател при пълен работен ден.

1. На 30.06.2008 г. били утвърдени нови длъжностни характеристики като за длъжността учител по учебна и производствена практика били въведени нови изисквания.

1. Със заповед № 260 от 3.07.2008 г., издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 от Кодекса на труда, Есигман прекратила трудовото правоотношение на Попов. Като основание било посочено липсата на необходимото образование и професионална квалификация в съответствие с изискванията на длъжностната характеристика, в сила от 30.06.2008 г.

1. В хода на административното производство Комисията разпитала Иван Дачев - учител по учебна и производствена практика в гимназията, и Атанас Хаджиниколов - помощник-директор. Иван Дачев посочил, че Попов споделял с него, през м. октомври, че иска да бъде възпитател, но не знае "как са се развили нещата". Посочил също, че синдикалната организация дала съгласие за намалено работно време на Попов, тъй като той единствен от учителите по практика имал "право на друго възнаграждение" - ако реши да се пенсионира. Хаджиниколов посочил, че работи в гимназията от 2000 г., от когато е помощник-директор, но от 2010 г. е на половин щат поради намаляване на броя на учениците. Посочил, че с учителите по практика били водени разговори с оглед намаляване на обема на работа и възможността двама от тях да бъдат на половин работно време. Посочил, че на Попов било също така, още в края на учебната 2006/2007 г., предложено да се пенсионира и да заеме пак длъжността учител по практика в рамките на възможните часове като по този начин запази размера на получаваното от него възнаграждение. Предложено му било да заеме длъжността възпитател, но първоначално той не бил съгласен, искал да работи "на цяло място".

1. Въз основа на така установените факти Комисията приела, че твърденията на жалбоподателя за неравно третиране на основата на признак "образование" са неоснователни, "тъй като в случая не се оспорва придобитото му образование, нито квалификациите му, а е налице несъответствие и неотговаряне на изискванията за конкретно изискване за професионална квалификация за процесната длъжност". Приела за несъстоятелен довода на Попов, че "въз основа на неговата диплома има възможност да преподава по всички предмети" в гимназията, "тъй като специалността му е универсална". Приела, че в качеството си на директор Есигман направила необходимото за "разрешаване на проблема по възможно най-удачен начин" - запазване на работните места на педагогическия персонал и в същото време запълване на изискуемия норматив часове. Приел, че на Попов била предлагана възможност за заемане и на друга длъжност, както и в разговори с него била обсъждана, но не и налагана, възможността за пенсионирането му, но той не проявил адекватна реакция така, както това направил другият учител по практика - Илиян Караджов. Въз основа на това Комисията направила извод, че с действията си Есигман не е извършила неравно третиране на основата на признаци "образование" и "възраст".

При така установената фактическа обстановка, обсъждайки доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът счита жалбата на Спас Попов за неоснователна.

За да бъде квалифицирано дадено деяние като дискриминационно, трябва да е обусловено от защитен признак по смисъла на чл. 4, ал. 1 ЗЗД и да има за резултат нарушаване на принципа на равенство. Доказването, че деянието не е дискриминационно, е изцяло в тежест на автора. Именно той трябва - пълно и главно, да докаже, че твърдяните действия не водят до нарушаване на принципа на равно третиране и не са обусловени от защитен признак. За да се възложи тази доказателствена тежест на автора на твърдяната дискриминация е необходимо страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, да докаже prima facie дискриминация. Това изисква тя да установи, първо, факта на неравно третиране, на сравнимост на ситуацията, на защитения признак, както и на различието по този признак със сравняваните лица, и второ, да докаже факти, от които може да се направи обосновано предположение за възможно осъществяване на неравно третиране поради защитен признак, т. е. за причинната връзка между спорното третиране и защитения признак. Видна е разликата в предмета на доказване. В първата група са факти, които сами по себе си елемент на фактическия състав на нормата. Т.е. тяхното наличие директно е правопораждащо за спорното право. Доказването на тази група факти е главно - лицето, което се счита за жертва трябва да ги докаже, и пълно - то трябва да създаде сигурно убеждение у съда в тяхната истинност. Що се отнася до втората група подлежащи на доказване факти, то това са факти, въз основа на които може да се направи обосновано предположение, което именно е релевантно и правопораждащо. Това означава, че е необходимо да се докажат факти, които са достатъчна индиция, че съпоставимите лица, които не са носители на защитения признак, са третирани по-благоприятно, за да може да се презумира, че именно защитения признак е причината за неравното третиране. Тук не се изисква пълно и главно доказване, тъй като то би компрометирало в значителна степен ефективността на съдебната защита, която жертвата търси и законът й гарантира.

Жалбоподателят твърди, че неравното третиране е обективирано в издадените заповеди за намалено работно време и заповедта за уволнение.

По твърдението за неравно третиране чрез заповедите за намалено работно време:

Жалбоподателят Попов твърди, че е носител на защитените признаци - "възраст" и "образование". Защитеният признак "възраст" доказва с факта на придобитото само от него, не и от другите учители по практика, право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 КСО, а защитеният признак "образование" - с факта, че само той, от всички учители по практика в гимназията, има придобита специалност "двигатели с вътрешно горене". Тези факти не се оспорват от страните по делото и видно от доказателствата са безспорни.

Сравнението жалбоподателят прави с петима учители по практика, какъвто е и той, които имат същата образователна степен "специалист по х", на която съгласно § 5 от Закона за висшето образование се приравнява дипломата за полувисше образование. Т.е. това действително са съпоставими с него лица. Разликата е, че те не са на неговата възраст, не са придобили право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 КСО, т.е. разликата е в защитения признак "възраст", и в придобитата специалност - само той има специалност "двигатели с вътрешно горене", т.е. в защитения признак "образование". Следователно жалбоподателят е доказал и сравнимост на ситуацията.

От доказателствата по делото обаче не може да се направи обоснован извод, че е налице неравно третиране. Учителите по практика, с които жалбоподателят се сравнява, заедно с него, са шест на брой в гимназията. В началото на учебната 2007/2008 г. броят на паралелките в гимназията намалял като това довело до намаляване на часовете по практика. Видно от доказателствата по делото двама от шестимата учители били с недостиг на часове - Илиян Караджов с недостиг от 434 часа при норматив 864 часа, и жалбоподателят - с недостиг от 396 часа при норматив 864 часа. Недостигът от часове се формира на база утвърдения учебен план, който отразява нормативните изисквания практиката по съответните предмети да се извършва от лица, притежаващи необходимата квалификация, в т.ч. и специалност. Изискването рефлектира върху придобитата от учениците правоспособност и е обстоятелство, контролирано не само от органите на системата на народната просвета, но и от контролните органи, отговарящи в държавата за качеството на професионалната подготовка и квалификация на водачите на специални превозни средства и транспортна техника.

При така установения недостиг директорът предложил на двамата учители да поемат при половин седмична заетост длъжността възпитател. По делото е безспорно, че Караджов се съгласил. Жалбоподателят не се съгласил. Жалбоподателят твърди, че той отправил до директора такова искане. Първо, видно от доказателствата по делото - л. 226 и 227, молбите му до директора са от 4.03.2008 г. и 7.05.2008 г., т.е. много след започване на учебната година, към която дата обективно, с оглед на необходимостта от обезпечаване на учебния процес, въпросът е следвало да бъде решен. И второ, те са с предмет искане за назначаване при пълна заетост на длъжността възпитател, а не за поемане на половин заетост на двете длъжности. Разпитаният в хода на административното производство свидетел Иван Дачев, учител по практика, посочил, че жалбоподателят "споделял" с него, "че иска да бъде възпитател. Това беше октомври. Тогава бяхме в стачка. След това как са се развили нещата не мога да ви кажа". Първо, споделянето с колега не означава валидно изявена до компетентния орган воля за заемане на предложената длъжност възпитател на половин заетост. И второ, разпитаният също в административното производство свидетел Атанас Хаджиниколов, който е в гимназията от 2000 г., сочи, че "с г-н Попов и всички учители по практика" са водени разговори. Вярно е, че директорът на гимназията не представя по делото писмени доказателства, които да установяват факта на предлагане на длъжността. Но показанията на двамата свидетели не са в противоречие помежду си, както и не са налице обстоятелства, които да ги поставят под съмнение. С оглед на това съдът цени установените от тях факти в съвкупност с писмените доказателства по делото, изходящи от самия жалбоподател - исканията за назначаване на пълен щат на длъжността възпитател, както и тези, удостоверяващи проведените срещи на директора с всички преподаватели по практика, със синдикатите, заседанията на педагогическия съвет, и счита, че по делото няма доказателства, които да доказват различно третиране на Попов от намиращо се в сходно положение лице, което не е носител на защитения признак "възраст". Напротив, както жалбоподателят, така и учителят, който не бил придобил право на пенсия при условията на § 5, ал. 1 КСО, а е най-младият сред учителите - Илиян Караджов, били третирани еднакво - предложена им била възможност за половин седмична заетост като преподавател и половин седмична заетост като възпитател. Желанието на жалбоподателя да заема пълна щатна длъжност, което е демонстрирано и в заседанието на Комисията на 2.11.2011 г. (жалбоподателят изрично казал: "Защо трябва на мен да ми дават половинки, четвъртинки възпитателско място, а не си остана аз на цялото възпитателско място, на цялото място като учител по производствена практика", л. 292) довела до необходимостта от издаването на процесните заповеди, с които му е определено непълно работно време.

Що се отнася до признака "образование", то също не е налице неравно третиране на жалбоподателя, тъй като той бил третиран еднакво с лице, което не е завършило "двигатели с вътрешно горене", а друга специалност, за която с оглед на намеления брой ученици не можело, както и за предмета на жалбоподателя, да се формира необходимия хорариум. Следователно двамата учители не са били третирани различно, въпреки разликата в специалността на учителската правоспособност. Останалите четирима преподаватели притежавали правоспособност, която е различна от тази на жалбоподателя, но съответства на преподавания предмет - "трактори, автомобили и селскостопански машини", поради което за тях не бил формиран недостиг на часове в обем, съпоставим с този на жалбоподателя и на Илиян Караджов. Видно от доказателствата по делото техният недостиг бил в рамките на 18 -

43 часа, л. 21. Твърдението на жалбоподателя, че бил третиран неравно, тъй като независимо от специалността, която имал можел да преподава по всеки от предметите е свързана със законовите изисквания за заемане на длъжността. Това твърдение по своята същност не е такова за неравно третиране, а за приложимост на законова разпоредба, която би могла да постави лице, което притежава неговите защитени признаци, в по-неблагоприятно положение от други лица. Това възражение ще бъде разгледано по-долу.

Видно от изложеното жалбоподателят не доказа неравно третиране поради твърдяните защитени признаци при равни други условия, т.е. спрямо Илиян Караджов. Недоказването на факта на неравно третиране - основен за дискриминацията факт, прави твърдението на жалбоподателя необосновано, а извода на Комисията за липса на неравно третиране в тази част законосъобразен.

По твърдението за неравно третиране чрез заповедта за уволнение:

Жалбоподателят твърди, че заповедта за уволнение е дискриминационна. Това, което реално е съдържанието на твърдението му е, че заповедта е дискриминационна, защото въвеждането на нови изисквания за заемане на длъжността е използвано като средство за прекратяване на трудовото му правоотношение. Следователно макар формално да сочи заповедта за уволнение като дискриминационен акт жалбоподателят реално твърди, че въвеждането на нови изисквания за длъжността, която заема е дискриминиращо по отношение на него. Заповедта за уволнение е само следствие от тези нови изисквания - ако не бяха въведени изискванията директорът не би имал правното основание да издаде заповедта за уволнение.

С оглед на това съдът следва да прецени дискриминационно ли е именно въвеждането на нови изисквания по отношение на жалбоподателя.

Страните по делото не спорят, че на 30.06.2008 г. директорът утвърдил нови длъжностни характеристики за длъжностите в щата на гимназията. По делото не са налице доказателства, оборващи този факт. От това следва извода, че нови длъжностни характеристики са приети за всички длъжности, в т.ч. и за длъжността на жалбоподателя, т.е. той, формално, не е третиран различно. Следва да се посочи, че утвърдената длъжностна характеристика е за длъжност "учител, практическо обучение", т.е. тя е еднаква за всички учители по учебна и производствена практика в гимназията. Тя не е различна за жалбоподателя, за да се твърди, че чрез нейното въвеждане той е третиран неравно. С оглед на така установеното следва да се прецени въвеждането на еднакви длъжностни характеристики, т.е. прилагането на привидно неутрално правило, несъразмерно ли е като последици за жалбоподателя при отчитане на защитените признаци "възраст" и "образование". Дотолкова, доколкото въвеждането на нови длъжностни характеристики е довело до прекратяване на трудовото правоотношение само на жалбоподателя съда счита, че този факт експлицитно установява неравно третиране. Налице е и сравнимост на ситуацията - въвеждане на нови професионални изисквания за всички учители по практика. Налице са, както бе посочено по-горе, доказателства за наличие на защитените признаци "възраст" и "образование" по отношение на жалбоподателя. Налице е и различие по тези два признака със сравняваните лица. Безспорният факт на уволнението съдът счита за достатъчна индиция, че за съпоставимите лица, които не са носители на защитените признаци, ефекта от прилагане на правилото не е така неблагоприятен, както за жалбоподателя. Следователно от установените по делото факти би могло да се предположи, че жалбоподателят, на основата на защитените признаци, е поставен в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите учители. Налице е рrima facie дискриминация, което с оглед на предвиденото от закона разместване на доказателствената тежест изисква директорът на гимназията да докаже, че не е налице нарушение.

Основният довод на директора е, че новите длъжностни характеристики са въведени в изпълнение на законово задължение, т.е. че преследват законна цел. Видно от длъжностната характеристика за длъжността "учител, практическо обучение≤ новите професионални изисквания са въведени в изпълнение на определени в нормативни актове изисквания към лицата, които преподават практика по отделните специалности. Професионалната гимназия по транспорт обучава ученици за придобиване на професии свързани с експлоатацията на пътно-строителни машини и подемно-транспортна техника. Т.е. професионалното образование, което гимназията дава, е такова по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО). То е определено, в т.ч. и по съдържание, в рамковите програми по чл. 10, ал. 1 ЗПОО, утвърдени от министъра на образованието, младежта и науката, и се осъществява в съответствие с държавните образователни изисквания за придобиване на квалификация по съответните професии, които определят равнището на подготовката по смисъла на чл. 3 във вр. с чл. 15 от Закона за народната просвета. Целта на така установената законова регламентация е задоволяване на потребностите от квалифицирана работна сила, която е конкурентоспособна на пазара на труда - чл. 2 във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗПОО. Видно от изложеното нормативните изисквания за длъжността "учител, практическо обучение" представлява разпоредба, по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗД, обективно преследваща изпълнение на законова цел. Т.е. несъразмерното засягане, което прилагането на тази разпоредба създава за жалбоподателя, е с оглед на законова цел.

За да е допустимо това несъразмерно засягане, трябва не само целта да е законова, но трябва и средството за нейното постигане, да е необходимо и подходящо за постигане на тази цел. Това означава да се прецени може ли преследваната законна цел да се постигне и по друг начин, или това е единственото средство. В случая, законодателят преценил, че именно нормативното въвеждане на изискванията за упражняване на съответните професии е единственото средство, което гарантира постигането на законовата цел. Всяка друга регламентация, която изключва властта на държавата, установена в правна норма, за налагане и спазване на изискванията не би била ефективна и не би осигурила постигането на целта. Що се отнася до длъжностната характеристика, чрез която законовите изисквания са приложени по отношение на трудовото правоотношение на жалбоподателя следва да се посочи, че тя е само инструмент за подвеждане на общите законови изисквания към конкретния субект. Дали ще бъде длъжностна характеристика или запознаване на работника срещу подпис със законовите изисквания за заемане на длъжността последиците са едни и същи. В случая директорът избрал да измени длъжностната характеристика, което съответства на установеното в позитивното право предназначение на длъжностната характеристика и задълженията на работодателя, свързани с нея.

Съгласно чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда при сключване на трудовия договор работодателят запознава работника с трудовите му задължения, които произтичат от заеманата длъжност. Тези задължения са вписани в длъжностната характеристика. Реализацията на задълженията на работника е обусловена от наличието на определени качества, които заемащия длъжността трябва да има. Поради това елемент на длъжностната характеристика са и изискванията, на които лицето трябва да отговаря. Всяка промяна в изискванията трябва да намери отражение в длъжностната характеристика, тъй като несъответствието с изискванията е основание за прекратяване на трудовото правоотношение - чл.326, ал. 1, т. 6 Кодекса на труда. Вписването на изискванията в длъжностната характеристика осигурява възможността за преценка на законосъобразността и целесъобразността на промените и обвързаността им със задълженията на длъжността. Тези изисквания са въведени, за да се гарантират правата на страните по трудовото правоотношение. Невписването на изискванията първо, не би довело до право на лицето, което не отговаря на нормативните изисквания за съответната длъжност да я упражнява, и второ, само би поставило в затруднено положение работника поради неяснотата на предявяваните от работодателя изисквания.

Видно от изложеното нормативно въведените изисквания за упражняване на професията "учител, практическо обучение" са привидно неутрални разпоредби по смисъла на чл. 4, ал. 3 ЗЗД, които могат да поставят лице, на основата на защитените признаци, в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица, но те са обективно оправдани с оглед на законова цел и средствата за постигане на тази цел са подходящи и необходими. Следователно въвеждането на нормативните изисквания за заемане на длъжността не може да се третира като дискриминация по отношение на жалбоподателя. Що се отнася до единственото възражение на жалбоподателя досежно въвеждането на изискванията - че те са съществували и към началото на учебната 2007/2008 г., но директорът ги приложил една в края на годината, следва да се посочи, че несвоевременното изпълнение от директора на законовите му задължения само е облагодетелствало жалбоподателя. Твърдението му всъщност означава директорът да продължи да извършва правонарушение, за да може жалбоподателят да черпи права от него. Твърдение, което най-малкото противоречи на общите принципи на правото.

Видно от изложеното с действията си директорът на Професионалната гимназия по транспорт не е извършил нарушение на принципа на равно третиране по отношение на жалбоподателя Спас

Попов. Като достигнала до същия извод Комисията за защита от дискриминация постановила законосъобразен административен акт. При извършената служебна проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, същият е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на Закона за защита от дискриминация, поради което оспорването на Спас Попов следва да бъде отхвърлено.

С оглед изхода от оспорването, направеното от ответника и от заинтересованата страна искане и на основание чл. 143, ал. 3 и 4 и чл. 144 във вр. с чл. 78 ГПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на страните направените по делото разноски. На ответника жалбоподателят дължи адвокатско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Размерът на възнаграждението следва да бъде определен на основание чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 150 лв. На заинтересованата страна жалбоподателят дължи реално направените разноски. Същите, видно от приложения по делото договор за правна защита и съдействие № 34699 от 4.05.2011г., са в размер на 1 500 лв. договорено и реално платено адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят своевременно, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът счита възражението, с оглед на действителната фактическа и правна сложност на делото, за основателно, поради което следва да присъди разноски в размер на 500,00 лв., определен на основание чл. 36 от Закона за адвокатурата във вр. с § 2 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С оглед на изложеното досежно недопустимостта на жалбата на Стефка Есигман съдът следва да прекрати производството в тази му част.

Водим от горното и на основание чл. 159, т. 1 и чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд