Решение № 634 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2016 г.

Решение № 634 от 16.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8279/2016 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Г. Х., чрез адв. А. Ж., срещу Решение № 2256 от 05.04.2016 г., постановено по адм. д. № 4013 по описа за 2015 г. на Административен съд С.- град (АССГ). С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от настоящия касационен жалбоподател иск срещу Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) за присъждане на обезщетение в размер на 2000,00 лв. за претърпени неимуществени вреди от отменена Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение между Х. и ИАРА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2014 г. - датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата. Наред с това, Х. е осъден да заплати на ИАРА съдебни разноски в размер на 370,00 лв. В касационната жалба се поддържа, че решението, предмет на контрол е неправилно като постановено при наличието на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретно се твърди, че то е немотивирано, постановено при неправилно тълкуване на доказателствата и неправилно прилагане на доказателствената тежест от първоинстанционния съд. Според касатора неясни били причините, поради които съдът приемал със засилена критичност показанията на свидетелите, които са ясни, конкретни, последователни и точно описват причинната връзка на вредите като следствие на индивидуалния административен акт. Необосновано на доказателствата по делото съдът е приел, че не е доказано уронване авторитета на Х., потиснатост и изолираност, стресовото състояние, свързано със силно негативни психически преживявания в периода на издаване на Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г. В този смисъл, за касатора били неясни причините, поради които се налагало ангажирането на съдебно - медицинска експертиза. Нелогични били изводите на съда в насока, че Х. знаел крайния резултат - прекратяване на служебното правоотношение и той не може да бъде основание за твърдените неимуществени вреди. По подробно изложените в касационната жалба съображения Х. иска отмяната на съдебното решение, предмет на проверка, като исковата претенция бъде изцяло уважена или делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Претендират се сторените разноски в касационното производство. В съдебното заседание пред настоящия съд касаторът не се явява. Представлява се от адв. Живков, който поддържа касационната жалба. По същество моли отмяната на обжалваното решение, уважаване на предявения иск и присъждане на всички сторени по делото разноски. Ответникът - ИАРА оспорва касационната жалба в представен по делото писмен отговор. В съдебното заседание се представлява от упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата, а по същество моли обжалваното решение да остане в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна. В производство по чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) съставът на АССГ е разгледал предявения от Х. иск срещу ИАРА за присъждане на сума в размер на 2000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от отменената Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г. за прекратяване на служебното правоотношение между него и ИАРА, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 03.02.2014 г. - датата на увреждането, до окончателното й изплащане. От фактическа страна по делото е установено, че със Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г., издадена от изпълнителния директор на ИАРА, е прекратено служебното правоотношение между ИАРА и Х., на основание чл. 107а, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Посочената заповед е отменена като незаконосъобразна с Решение № 3402 от 21.05.2014 г., постановено по адм. д. № 1888 по описана АССГ за 2014 г., което е потвърдено с Решение № 3405 от 26.03.2015 г., постановено по адм. д. № 8759 по описа на Върховния административен съд за 2014 г. За изясняване на делото били събрани писмени и гласни доказателства. Въз основа на установеното от фактическа страна първоинстанционният съд е направил краен извод за неоснователност на предявената искова претенция. Мотивирал се е с това, че въпреки наличието на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен по съдебен ред незаконосъобразен акт - Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г., претендираните вреди не са доказани в хода на съдебното производство нито по основание, нито по размер. Наред с това е приел, че не е налице пряка и непосредствена връзка между претендираните вреди и отменения като незаконосъобразен административен акт. Изложил е съображения, че не всяко увреждане е релевантно, а само онова, което се характеризира с продължителност и по-висока степен на интензивност, което не е установено по делото. Отчел е, че впечатленията на свидетелите, че Х. се е чувствал с уронен авторитет, потиснат и изолиран, не визират конкретен период, в който това състояние е отшумяло. Наред с това е взел предвид, че свидетелите не установяват факти, относими към оценката на лицето и колегиалната среда, доколкото се навежда накърняване на престижа му във ведомството. Посочил е още, че не са установени настъпили драстични промени в здравословното състояние на Х. и липсват данни той да е изпаднал в продължително стресово състояние, свързано със силни негативни психически преживявания в периода на издаване на отменената като незаконосъобразна заповед. Съобразил е също така, че по делото не е ангажирана медицинска експертиза, която да установи причинно-следствената връзка между състоянието на потиснатост и стрес, и неправомерния акт на ответника, въпреки дадените от съда указания по разпределение на доказателствената тежест. Въз основа на направения в решението анализ на доказателствата, съставът на АССГ е приел, че не е доказан фактическият състав на отговорността - настъпването на вреди от неимуществен характер, както и причинната връзка. Съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на незаконен акт на административен орган по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Като е съобразил правното основание, на което е издадена заповедта, е направил извод, че доколкото Х. се е съгласил да бъде прекратено служебното му правоотношение срещу изплащането на договорените пет брутни заплати, той е знаел крайния резултат на акта - прекратяване на служебното правоотношение. Предвид това не може да твърди, че е претърпял описаните в исковата молба неимуществени вреди като следствие от прекратяване на служебното правоотношение, настъпило по взаимно съгласие. Решението е валидно, допустимо и правилно в частта, в която предявеният от Х. иск е бил отхвърлен и неправилно в частта, в която той е бил осъден да заплати на ИАРА юрисконсултско възнаграждение в размер на 370,00 лв. Фактическите изводи, направени от първоинстанционния съд са обосновани на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, а направените правни изводи досежно липсата на предпоставките за ангажиране отговорността на ИАРА по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ са в съответствие с приложимия закон и се споделят от настоящия състав. Обосновани и правилни са изводите на първоинстанционния съд за липса на установените в закона предпоставки за ангажиране отговорността на ИАРА по предявения иск за заплащане на обезщетение за вреди на основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Въпреки наличието на отменена заповед за прекратяване на служебното правоотношение, споделя се от настоящия състав изводът на състава на АССГ за липса на пряка и непосредствена причинна връзка между тази отменена заповед и твърдените от Х. неимуществени вреди. Съдът правилно е определил предмета на спора, респективно предмета на доказване, с оглед което и правилно е разпределил доказателствената тежест с определението за насрочване на делото от 22.06.2015 г. Неоснователни са твърденията в касационната жалба за неправилност на съжденията на съда във връзка с изслушване на заключение на съдебно-медицинска експертиза, която да установи причинно-следствената връзка между твърдените негативни последици от отменената заповед, защото в интерес на Х. е доказването на тези факти. Именно наличието на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат е в доказателствена тежест на ищеца, който следва да я установи при условията на пълно и главно доказване чрез ангажираните по делото доказателства. Настоящият състав споделя съображенията на първоинстанционния съд, че Х. е изразил съгласие за издаването на заповедта при условията на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл. Следователно, действително ищецът е бил запознат с последиците от Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г., а именно - прекратяване на служебното му правоотношение. Поради това твърдението му, че като следствие на уволнението престижът му е бил уронен и му е била нанесена лична морална обида не може да бъде възприето. Разпитаните по делото свидетели не установяват нещо различно. Според настоящия състав преценката на доказателствата, в това число на свидетелските показания, направена от първоинстанционния съд е правилна и е извършена в съответствие с процесуалните правила. Недоказано е по делото, че с издаването на отменената заповед на Х. са причинени неимуществени "... морални вреди", стрес, притеснение от факта, че остава без работа и е уронен авторитета му на дългогодишен държавен служител пред останалите служители на ИАРА. Не е установено и доказано заповедта да е израз на подиграване с професионалните му качества и придобития образователен ценз, нито че именно поради издаването й Х. бил поставен в положение на социална изолираност, както се твърди в исковата молба. Преценката на казаното от свидетеля Х., която прави настоящия състав е, че показанията му са неконкретни ("...не се държеше както преди...", "... притеснение и странно поведение в периода началото - средата на 2014 г. ", "...мога да разпозная, когато човек има яд, дискомфорт"), както и че са относими към външния вид на Х., настъпилата промяна във вида му и търсенето на работа. Освен това са наситени с изводи, които прави свидетелят на база собствения си опит. Показанията на свидетеля Т. са също така общи, неконкретни и касаят неопределен период от време, доколкото свидетелят не конкретизира времето, за което свидетелства. Освен това са относими само към това, че Х. се чувствал зле без работа, бил притеснен от уволненията, несигурен, чудел се какво ще прави, нямал с какво да се изхранва, тежало му воденето на делото. Наред с това установява, че външният му вид издавал преждеустановеното - бил унил, в лошо настроение, в безизходица. Относно изпадането на Х. в депресия, свидетелят не може да посочи точен период. Т. бил освободен от ИАРА през 2012 г. Правилно е съобразено от първоинстанционния съд, че свидетелите не дават показания за отношенията на Х. в колегиалната среда в ИАРА и дали той се е ползвал с авторитет пред останалите служители. Такива не са дадени и по въпроса, че именно поради издаването на заповедта Х. бил поставен в положение на социална изолираност. Също така неоснователни са оплакванията на Х. за финансови затруднения и поставяне в положение на социална невъзможност да посреща месечните си семейни разходи, доколкото във връзка с отменената заповед му е било изплатено обезщетение в размер на 5 заплати или общо 3360,28 лв. Относно възраженията в касационната жалба, че съдът се позовал на невлязло в сила решение, следва да се посочи, че Решение № 7089 от 18.11.2015 г., постановено по адм. д. № 6076 по описа на АССГ за 2015 г., е оставено в сила с Решение № 3756 от 28.03.2017 г., постановено по адм. д. № 500 по описа на Върховния административен съд за 2016 г. Установява се от него, че при прекратяване на служебното правоотношение с отменената Заповед № ЧР 38/03.02.2014 г. на изпълнителния директор на ИАРА, издадена на основание чл. 107а ЗДСл, ИАРА е изплатила на Х. обезщетение в размер на пет заплати или общо 3360,28 лв. На това основание съдът е приел, че са налице основания за прихващане, като с отмяната на заповедта за прекратяване на правоотношението, постановена при условията на чл. 107а, ал. 1 ЗДСл, отпада и основанието за изплащане на обезщетение по този текст, като сумата, изплатена при прекратяване на правоотношението, е получена от служителя на отпаднало основание, поради което последният дължи връщането й на ИАРА. Предвид изложеното, поради неустановяване елементите на фактическия състав на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ съставът на АССГ е отхвърлил исковата претенция при правилно приложение на материалния закон. Затова и поради липсата на твърдените пороци, решението в частта, с която искът на Х. е отхвърлен, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК. Приложените в касационното производство копия от съдебни решения, определение, заповед за прекратяване на служебно правоотношение и решение на Комисия за защита от дискриминация са неотносими към предмета на спора и не могат да променят направените от настоящия състав правни изводи. Също така неотносими се явяват и оплакванията в касационната жалба, свързани с предходните уволнителни заповеди, отменени като незаконосъобразни, доколкото предмет на спора е обезщетяване на твърдените от Х. вреди, претърпени от него във връзка издаването на отменената като незаконосъобразна Заповед № ЧР 38 от 03.02.2014 г. В нарушение на разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ, които са специални и дерогират правилото на чл. 78, ал. 3 от Гражданския процесуален кодекс, обаче се явява изводът за първоинстанционния съд за присъждане на ИАРА на разноски за юрисконсултско възнаграждение, обоснован от изхода на спора. Затова решението в частта, с която Х. е осъден да заплати на ИАРА разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 370,00 лв. следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК и вместо него да се постанови друго в тази част, като искането на ИАРА за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за първоинстанционното производство бъде оставено без уважение. При този изход на спора пред касационната инстанция разноски на касационния жалбоподател не се следват. Не следва да се уважава и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение предвид специалната разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо и второ АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение