Решение № 9625 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2018 г.

Решение № 9625 от 13.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2322/2018 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Х. Ф., гражданин на Афганистан, чрез адв. Т. Т., против решение № 419/19.01.2018 г., постановено от Административен съд С. - град по адм. д. № 6111/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2925/15.02.2017 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерския съвет, с което последният на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ ) е отказал предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Х. Ф.. В касационната жалба се твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се обезсилването му и връщане на делото за ново разглеждане, съвместно с делото на родственика му, за когото касаторът се грижи. Ответникът в касационното производство - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет, чрез юрк. И. Д., оспорва основателността на касационната жалба и иска обжалваното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. По основателността й приема следното: Предмет на обжалване пред административния съд е решение на председателя на ДАБ, с което на касатора е отказано предоставянето на бежански и хуманитарен статут. Формиран е извод, че спрямо кандидата не са налице предпоставките, визирани в закона за предоставянето на единия или другия статут. За да откаже предоставянето на бежански статут, административният орган е приел, че посочената от чужденеца причина, за напускане на страната му по произход - Афганистан има икономически и личен характер, а не е свързана с неговата раса, религия, националност и политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Посочено е също така, че фактите, които са съобщени от чужденеца, не обосновават наличието на основателни опасения от преследване. В решението на административния орган е прието, че не са налице и предпоставките за предоставянето на хуманитарен статут на чужденеца. Установено е, че кандидатът не е бил обект на никакви посегателства и не е претърпял никакво насилие. Административният орган е разгледал случая и от гледна точка на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, приемайки, че спрямо чужденеца не е налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата му по произход. По този въпрос, административният орган е анализирал и кредитирал информацията за страната на произход на кандидата, съдържаща се в справка вх. № МД-1063/12.09.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ. С обжалваното решение Административният съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Х. Ф., гражданин на Афганистан, против решение № 2925/15.02.2016 г. на председателя на ДАБ към МС. З. да постанови обжалвания резултат, първоинстанционният съд е приел, че административният акт отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл. 59 от АПК и е издаден от компетентен орган - председателя на ДАБ. Съдът е намерил възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с разглеждането на молбата му за закрила съвместно с друг кандидат, за неоснователно, тъй като в хода на съдебното производство не са събрани данни за роднинска връзка с лицето М. Х. У. от Афганистан, още повече такава, която да създаде основание за съвместно разглеждане на молбите за закрила на тези лица. От представителството на Афганистан В РБългария са били изискани такива, но не са били представени по делото. В съдебно заседание чрез помощта на преводача, жалбоподателят е заявил, че с М. Х. У. са първи братовчеди. Съдът е приел, че тази роднинска връзка, дори и да съществува, не ги определя като членове на едно семейство по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗУБ. От информацията, събрана от ДАБ, съдът е установил, че с решение № 10247 от 23.05.2017 г. на председателя на ДАБ на М. Х. У. е отказано предоставяне на международна закрила, като същото е потвърдено от АССГ с решение № 5849/19.10.2017 г. АССГ по адм. дело № 9151/2017 г. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу оспореното решение, приемайки за обосновани и правилни формираните от административния орган изводи. Съдът е посочил, че от изявленията на Х. Ф., дадени в хода на проведеното интервю било видно, че той, не е бил лично преследван в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение, както и че бежанската му история не съдържала твърдения за осъществено преследване. Позовавайки се на заявеното от жалбоподателя по време на интервюто му в ДАБ, а именно, че желае да отиде в Германия, съдът е възприел извода, направен и от административния орган, че в случая става въпрос за икономически мигрант съгласно глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на Службата на ВКБООН, заминал по свое желание, а не за бежанец, който е бил принуден да напусне Афганистан. Съдът е възприел и извода на административния орган, че в случая не били налице предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е бил принуден да напусне държавата си по произход, поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че в решението на административния орган са обсъдени и критериите, изведени в решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския съюз по дело № С-465/07, във връзка с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/Е0. От приложената по делото справка относно обстановката в Афганистан съдът е формирал извод, че там възникват инциденти, но те не са в състояние да предизвикат масов ефект, като следва да се има предвид, че терористичните актове на талибаните са спорадични, и като такива не могат да се приемат за въоръжен конфликт. Поради тази причина, съдът не е оценил обстановката в Афганистан като наличие на безогледно насилие, характеризиращо въоръжен конфликт. Съдът е счел, че фактите по делото не обосновават констатация за съществуваща реална опасност за живота, здравето или човешките права на чужденеца, поради съществуващо насилие в резултат на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Съдът е приел за правилни изводите на административния орган, че посочените от чуждия гражданин причини да напусне страната, свързани с липсата на работа и сигурност са причини, които се оценяват като проблем от лично естество и не попадат в хипотезите, при които се предоставя закрила по ЗУБ. Приел е, че липсват данни да съществува вероятност за нечовешко или унизително отнасяне, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. По отношение на ситуацията в Афганистан съгласно обсъдената справка вх. № МД-1063 от 12.09.2016 г. на дирекция "Международна дейност" на ДАБ съдът е приел, че действително е налице увеличение на насилието в страната, както и на терористичните актове, но от страна на Ислямска държава е налице процес на изтегляне от източните части на Афганистан. Съдът е счел за неоснователно възражението за актуалността на справката към момента на обжалваното решение, доколкото решението е от 15.02.2017 г., а справката е от септември 2016 г., като не е налице информация за страната на произход, която да сочи на последвало влошаване на обстановката там, достигащо границите на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт или от неспособност на официалните власти да противодействат ефективно на въоръжени групировки, които нападат населението или отделни негови групи. Съдът е приел, че административният орган е изпълнил законовото си задължение и е извършил преценка на фактите и обстоятелствата, свързани с държавата по произход на чужденеца. Приел е за неоснователно оплакването на жалбоподателя, че не било оценено личното му положение в страната на произход и ситуацията там, тъй като видно от мотивите на решението, органът е анализирал справката за ситуацията в Афганистан, приемайки, че липсва въоръжен конфликт там, както и е обсъдил личното положение на кандидата. Приел е, че опасенията му не почиват на никакви конкретно неправомерни действия по отношение на него и, че от обясненията му не се установява съществуването на преки тежки заплахи за личността му в Афганистан, както и липсват сериозни потвърдени основания да се смята, че самото му присъствие там го излага на реална опасност за живота и здравето му. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява обжалваното решение като обосновано и правилно. Съдът подробно е анализирал всички обстоятелства около бежанската история на чужденеца в светлината на законовите изисквания за предоставянето на международна закрила. Въз основа на този подробен анализ, съдът е формирал обосновани изводи, че за лицето не са налице предпоставките за предоставяне на бежански или хуманитарен статут. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението си административният съд не е допуснал нарушения, представляващи касационни основания по смисъла на чл. 209 АПК, които да налагат отмяната му. Съдът правилно е преценил като обоснован извода на административния орган за липсата на предпоставките за приложение на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, тъй като в процесния случай по отношение на Х. Ф. не са установени конкретни данни, които да обосноват извод за наличе в него на основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение. Според чл. 8, ал. 4 от ЗУБ преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. От разказа на чужденеца по време на интервюто му, не може да се направи извод, че по отношение на чужденеца вече е осъществено преследване или пък има опасност да бъде осъществено такова, поради което той не може да се завърне в Афганистан. В проведените интервюта жалбоподателят е заявил, че напускането на страната му по произход е свързано със заплахи от страна на талибаните, поради които жалбоподателя не е продължил участието си в армията и се е преместил в Кабул, където обаче не е могъл да си намери работа и решил да тръгне за Германия, защото била хубава държава. Изнесените от Х. Ф. причини да напусне страната му на произход не обосновават основателен страх от преследване по смисъла на ЗУБ. Видно от данните от самото интервю е, че чужденецът не съобщава да е бил заплашван и в Кабул, а напротив, причината да напусне този град може да се определи като икономическа - липсата на работо, респективно средства за живеене. Правилно съдът, е приел, че причините от личен характер за напускане на страната по произход, не представляват преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ и не са основание за предоставяне статут на бежанец, тъй като в случая жалбоподателят сам е избрал да напусне страната си, а не е бил принуден да го стори. Обоснован е и изводът на съда, че на база информацията от доказателствата по делото, следва да се приеме, че по отношение на Х. Ф. не съществуват реални заплахи от преследване заради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия, поради което не са налице основания за предоставяне статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ . Правилно е решението на АССГ и в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му се предостави хуманитарен статут. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. В конкретния случай, не се установява наличието на нито една от хипотезите на чл. 9 ЗУБ . Съдът е изследвал цялостната обстановка в Афганистан, съпоставяйки я с личната бежанска история на лицето и правилно е приел, че в разглеждания случай не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му. При тези данни правилен е изводът на съда, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По отношение на възражението на жалбоподателя за допуснати процесуални нарушения, свързани с разглеждането на молбата му за закрила съвместно с друг кандидат, за който се твърди, че е негов роднина и за който жалбоподателят се грижи, административния съд правилно е преценил в мотивите на решението си, искането като неоснователно, тъй като в хода на съдебното производство не са събрани данни за роднинска връзка с лицето М. Х. У. от Афганистан. В съдебно заседание пред АССГ чрез преводача жалбоподателят е заявил, че с М. Х. У. са първи братовчеди. Като е взел предвид легалната дефиниция за "членове на семейството" по смисъла на ЗУБ ( § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на този закон ), съдът правилно е приел, че дори тази роднинска връзка да съществува, не ги определя като членове на едно семейство по смисъла на посочената разпоредба. Следва да се посочи, че по време на интервюто му в ДАБ, чужденецът е заявил, че искал да отиде в Харманли, за да помага на М. Х., без обаче да е твърдял, че е роднина с това лице. След служебна справка се установи от съда, че решението на АССГ по адм. д. № 9151/2017 г., с което е отхвърлена жалбата на М. Х. У. срещу отказа на председателя на ДАБ за предоставяне на международна закрила е оставено в сила с решение № 9407/10.07.18 г., постановено от ВАС по адм. д. № 13377/2017 г. Следователно, производството по молбата за предоставяне на международна закрила на лицето - М. Х. У. е приключило с влязло в сила решение, което е допълнителен аргумент ( наред с гореизложените съображения) за неоснователността на искането, направено в касационната жалба, за съвместното разглеждане на производствата на касатора и посоченото лице. По тези съображени, касационната инстанция приема, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Решението като правилно следва да бъде потвърдено. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд