Решение № 9182 от 24.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1592/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по касационна жалба на К. С. Е., гражданка на Руската федерация, родена на [дата]., против решение 8128/22.12.2023 г., постановено по адм. д. 10331/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Релевира всички касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му, както и отмяната на Решение 14270 от 02.10.2023 г., издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. Не претендира разноски за настоящото производство. Ответникът Председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет, със седалище и адрес на управление в София, на бул. Княгиня Мария Луиза 114 Б, не представя становище по касационната жалба в срока по чл. 213а, ал. 4 АПК. В съдебното заседание пред настоящия съд се представлява от упълномощен юрисконсулт, който, от негово име, оспорва касационната жалба, а по същество иска обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно. Не претендира разноски за настоящото производство. Участващият по делото предсставител на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционния съдебен акт. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна/ неоснователна по следните съображения: С обжалвания съдебен акт, в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК, във връзка с чл. 84, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), е отхвърлена жалбата на К. С. Е. против Решение 14270/02.10.2023 г. на Председателя на ДАБ, с което й е отказан статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е установил, че административното производство пред ДАБ е образувано по молба за предоставяне на международна закрила на Е. от 02.12.2023 г., изпратена до ДАБ, регистрирана с вх. УП 21984/06.12.2022 г. (л. 165 от първоинстанционното дело). Молителката е регистрирана като гражданка на Руската федерация, с етническа принадлежност: [етническа принадлежност], религия: [религия], образование: висше, семейно положение: разведена регистрационна карта на л. 162, пак там. От ДАБ, на основание чл. 58, ал. 10 ЗУБ, е изпратено писмо до Държавна агенция Национална сигурност (ДАНС) за становище по молбата на лицето л. 149, пак там. В отговор, компетентната дирекция в Агенцията уведомила (писмо, изх. рег. М-6821/31.03.2023 г. л. 136, пак там), че ДАНС не възразява да бъде предоставена закрила в Република България на К. Е., в случай че отговаря на условията по ЗУБ. Чужденката е поканена за провеждане на интервю, състояло се на 23.02.2023 г., за което е съставен Протокол, рег. УП 21984 от същата дата (л. 137-140, пак там). С оспореното Решение 14270/02.10.2023 г. на Председателя на ДАБ, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, на жалбоподателката е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут поради липса на материалноправните основания за това. В съдебно заседание пред първата инстанция, провело се на 22.11.2023 г., Е. е дала лично обяснения и е разпитан един свидетел Д. И. Д., нейн приятел и партньор. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, от правна страна, че подадената от руската гражданка до него жалба е процесуално допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. Обосновал се е, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗУБ орган, в предвидената в закона писмена форма, съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че спрямо Е. не са налице материалноправните предпоставки за прилагане на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец. Взел е предвид дадените от жалбоподателката отговори на поставените й в интервюто пред ДАБ въпроси. Посочил е, че тя не е лично преследвана в родината си поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия, или поради политическо убеждение. Подчертал е, че семейството й също не е преследвано, като продължава да живее в Русия без проблеми. Приел е, че чужденката не посочва събития, които да са настъпили, след като е напуснала държавата си по произход и които да пораждат основателни опасения от преследването й при завръщане, респективно да сочат на нужда от международна закрила. Като се позовал на данните по делото, че молителката е напуснала Руската федерация легално, с работна виза за Република Полша, където пребивавала известно време, правила е опити за продължаване на тази работна виза, не е подала молба за убежище при пристигането си в Република България през лятото на 2022 г. и е заявила в интервюто, че в страната ни е искала да си намери работа и да получи работна виза, съдът е направил извод, че тя е мигрант , но не и лице, което реално има нужда от предоставяне на международна закрила. Счел е, че твърдяната от нея политическа дейност и политически убеждения не представляват риск от посегателства или от заплахи за нарушаване на основните й човешки права. Като анализирал приобщената към доказателствата по делото Справка от дирекция Международна дейност при ДАБ за актуалното състояние в Руската федерация, е приел, че за Е. липсва риск от мобилизация в държавата й по произход, нито има данни, че такава ще бъде обявена. На следващо място административният съд е обсъдил предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 ЗУБ. Преценил е, че за първоинстанционната и касационна жалбоподателка няма реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Мотивирал се е, че в Русия няма въоръжен конфликт и военни действия, които да са тежка заплаха срещу живота или личността на гражданските лица, нито ескалация на насилие във връзка с такъв конфликт. Съобразил е съдебна практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по тълкуването на чл. 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила Решение по дело на СЕС C 465/07 (M. Elgafaji, N. Elgafaji срещу Staatssecretaris van Justitie), съгласно която тази разпоредба от посочената Директива трябва да се тълкува в смисъл, че предоставя субсидиарна закрила, ако засегнатото лице докаже, че е подложено на реална опасност от заплахи срещу живота или личността му в случаите на въоръжен вътрешен или международен конфликт поради безогледно насилие с такава тежест, че представлява непременно вероятна и сериозна заплаха за това лице. Националните юрисдикции трябва да се уверят в едновременното изпълнение на тези условия. Приел е, че, доколкото от справката, предоставена от ДАБ, държавата по произход на молителката не се намира в състояние на въоръжен вътрешен или международен конфликт, нито в страната има безогледно насилие, което да поставя в опасност живота и здравето на цивилните лица, липсват основания на същата да бъде предоставен хуманитарен статут. Формирал е решаващия извод за законосъобразност на оспореното от К. Е. Решение 14270 от 02.10.2023 г., издадено от Председателя на ДАБ. Решението е валидно и допустимо, но е неправилно, постановено е при наличие на основание по чл. 222, ал.2, т.2 АПК. При наличие на доказателства, представени от касационната жалбоподателка, сочещи на промяна на обстановката в страната по произход, които не са били взети предвид от съда на първа съдебна инстанция, поради това, че към момента на постановяване на решението същите не са се осъществили. При разглеждане на делото от касационната жалбоподателка е представила актуална справка за страната по произход, издадена от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ от 14.02.2024 г., в която се съдържат данни за ситуацията в Руската федерация, отличаващи се от данните от справката, представена в административната преписка, обсъдена от административния орган и административния съд. Новата справка съдържа данни за промяна в законодателдството на страната по произход, които следва да се обсъдят от административния орган и съда на първата инстанция, като въз основа на същите следва да се направи заключение за възможната степен на опасност за търсещата закрила жалбоподателка. За личната бежанска история на К. С. Е. са от значение и данните, събрани пред касационната инстанция за нейни участия в опозиционни прояви, добили широка известност чрез средствата за масова информация. Тези данни също следва да се обсъдят в светлината на положение на чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Събирането на тези доказателства са във връзка с наведените касационни основания, но поради забраната за фактически установявания - чл. 220 АПК, не е налице възможност на касационната инстанция да установява относими за спора факти. Това налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото на административния съд за ново разглеждане, при които представените на настоящия етап на производството доказателства да се обсъдят. С оглед на горното и на осн. чл. 222, ал.2, т.2 АПК, Върховният административен съд