Решение № 13277 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2015 г.

ВАСI отделение06.12.2016 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОТМЕНЯ решение № 1655/20.08.2015 г. на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 3149/2013 г. ВРЪЩА делото за ново раглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 13277 от 6.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12182/2015 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика", град П. против решение № 1655/20.08.2015 г. на Административен съд, град П., постановено по адм. дело № 3149/2013 г., с което е отменен ревизионен акт № 241301845/12.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - П., потвърден с решение № 981/18.09.2013 г. при обжалването по административен ред.

В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК - нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Конкретните оплаквания се отнасят до неправилна преценка на доказателствата по делото - представените в съдебното производство частни документи и заключенията на вещите лица по съдебно - счетоводните експертизи и по съдебно технологичната експертиза. Касаторът поддържа, че наличните по делото доказателства не установяват извършването на реални доставки на стоки. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски по чл. 161, ал. 1 ДОПК за двете съдебни инстанции.

Ответникът - Падини ООД, чрез процесуалния си представител адв. С. К. оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила обжалваното съдебно решение, по съображения, изложени в представена по делото писмена защита. Претендира присъждане на разноски за касационното производство.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна, поради следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт, с който на Падини ООД е отказано право на данъчен кредит в общ размер на 105 166.03 лева и съответните лихви в размер на 7 925.76 лева както следва:

  • в размер на 99 427.03 лева по фактури, издадени от С. - 1982 ЕООД за доставки на пшеница и царевица;
  • в размер на 5 739 лева по фактура № 0...197/14.05.2012 г. издадена от Д. А. ЕООД за доставка на 76 520кг царевица.

С обжалваното решение съдът е отменил ревизионния акт в оспорената му част. За да постанови този резултат съдът е изложил следните мотиви:

От приетите и неоспорени от страните заключения на вещи лица и от докумените, представени в съдебното производство от жалбоподателя и от трети, неучастващи в процеса лица, се установяват напълно идентични данни за физическата наличност на стоките, начина на плащане на дължимите суми по доставките, транспортирането на стоките и предаването им в разпореждане на дружеството - жалбоподател. От големия брой на новопредставените писмени доказателства и големият обем информация, която се съдържа в тях, съдът е направил извод, че е изключено тези документи да са съставени за нуждите на съдебното производство, с цел да удостоверят благоприятни за жалбоподателя факти.

Съдът е посочил дефиницията за доставка на стоки по чл. 6, ал. 1 ЗДДС, като е тълкувал нормата от националния закон във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и е цитирал мотивите на решението на Съда на ЕС по дело С-78/12 (Евита - К ЕООД).

Приел е за безспорно обстоятелството, че доставчиците и ревизираното лице са регистрирани по ЗДДС лица към момента на извършване на процесните сделки. По реалността на доставките е посочил, че вещите лица са констатирали последващо разпореждане със стоките от жалбоподателя. Според съда по този начин се доказва, че правото на разпореждане със стоките е било реално предоставено на ревизираното лице. Заключенията на вещите лица изцяло кореспондират с приетите по делото приемо - предавателни протоколи, товарителници, кантарни бележки, пътни листове и др. документи, придружаващи всяка от спорните фактури, подробно описани от вещите лица. Не е спорно по делото, че фактурите отговарят на законовите изисквания. Прието е, че така установените факти са необходими и достатъчни, за да се констатира, че доставките са установени юридически факти и като правна последица от това за жалбоподателя се е породило правото на данъчен кредит, което той надлежно е упражнил. При това положение извършените от органите по приходите допълнителни проверки на предходните доставчици по веригата, на доставчиците на транспортни услуги и събраните при тези проверки доказателства, не обосновават неправомерност на правото на приспадане. В тази връзка съдът се е позовал на решението на Съда на ЕС по дело С-18/13, като е посочил, че доказателства в подкрепа на твърдението, че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае, че процесните сделки са свързани с данъчна измама не са ангажирани.

По тези съображения съдът е приел, че ревизионният акт е незаконосъобразен и го е отменил.

Решението е неправилно постановено. Основателно е оплакването в касационната жалба за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

При постановяване на обжалвания съдебен акт съдът не е обсъдил нито един конкретен факт и нито един конкретен документ и не е изложил мотиви по релевантните за спора факти по доставяне и получаване на стоките, предмет на фактурите, издадени от С. - 1982 ЕООД и Д. А. ЕООД. Изложените мотиви са изцяло бланкетни. В решението не се съдържат установявания относно конкретните обстоятелства за доставяне, транспорт и получаване на процесните количества пшеница и царевица. В нарушение на чл. 202 ГПК съдът се е задоволил единствено да препрати към описанието на документите, направено в експертните заключения. Направеният извод, че заключенията се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства е изцяло бланкетен. Съдът е възпроизвел част от констатациите от насрещните проверки на преките и предходни доставчици. Посочил е, че са представени приемо - предавателни протоколи и кантарни бележки, товарителници за обществен автомобилен превоз, но не е обсъдил нито едно конкретно обстоятелство от събраните писмени доказателства и писмени обяснения - какво количество стока е предадено, от кого на кого съгласно представените приемо - предавателни протоколи. Кореспондират ли данните от тези протоколи с данните за измерване и транспорт на пшеница и царевица съгласно представените товарителници и кантарни бележки, съответно пътни листове и други транспортни документи, представени от превозвачите.

Доставянето на стоките и получаването им в разпоредителната власт на ревизираното лице, са юридическите факти, които пораждат правото на данъчен кредит по доставки на стоки съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25, ал. 2 и чл. 6 от ЗДДС. Това са основните факти, подлежащи на доказване съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК от ревизираното лице. В мотивите на решението липсват конкретни фактически констатаци, в съответствие с чл. 236, ал. 2 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, на които се основава правния извод за доказана реалност на доставките.

Липсата на конкретни фактически установявания в обжалваното решение е съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като нарушава правото на защита на страните и препятства възможността касационната инстанция да се произнесе по спазването на материалния закон съгласно чл. 220 АПК. В случая препятства възможноста да се прецени наличието на предпоставките по чл. 68 от ЗДДС за възникване и признаване на правото на приспадане. След като първоинстанционният съд не е установил фактите по осъществяване на спорните доставки, в настоящото производство не може да се даде отговор и на доводите на страните по доказателства, направени в касационната жалба и в писмената защита на Падини ООД, които касаят конкретни обстоятелства по доставяне на стоките, тяхното транспортиране, плащане и т. н.

По тези съображения настоящият състав намира, че решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на спора, административният съд следва да изложи конкретни мотиви дали стоките, предмет на спорните фактури са доставени и получени от Падини ООД и да посочи кои са доказателствата, които установяват тези обстоятелства. В тази връзка съдът следва да обсъди данните от представените по делото договорите и приемо - предавателни протоколи между Падини ООД и преките доставчици С. 1982 ЕООД и Д. А. ЕООД относно количеството и вида на стоката и мястото на доставяне във връзка с данните за вида и количеството на транспортираните стоки, изпращач, превозвач, получател и място на разтоварване, установени от наличните по делото товарителници и кантарни бележки, съответно пътно прехвърлителни разписки. Съдът следва да изложи мотиви по всички твърдения на ревизираното лице относно начина на осъществяване на доставките. Обстоятелствата за изпълнение преките доставки следва да бъдат преценявани и с оглед последващите доставки на ревизираното лице на стоки от същия вид, като се обсъдят приетите по делото заключенията на вещите лица по съдебно - счетоводните експертизи и съдебно - технологична експертиза. Едва след като направи конкретни фактически констатации по релевантните за спора факти, съдът следва да се извърши преценката за материалната законосъобразност на отказа на правото на данъчен кредит.

При този изход на делото по разноските следва да се произнесе първоинстанционният съд съгласно чл. 226, ал. 3 АПК.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,

Цитирани разпоредби

1