Решение № 10733 от 22.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2089/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Янева, подадена чрез процесуалния й представител адв. А. Панайотов, против решение 1687 от 03.12.2020 година, постановено по адм. дело 876/2020 година по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед 8-Z-159/23.01.2018 година на кмета на Община Созопол. С доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила се претендира неговата отмяна и постановяване на ново по същество, с което да бъде отменена процесната заповед. Ответникът кмет на Община Созопол в писмен отговор по касационната жалба, подаден чрез адв. Л. Ангелова, изразява становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, счита същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед 8-Z-159/23.01.2018 година на кмета на община Созопол, с която на основание чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено да бъде премахнат незаконен строеж: Двуетажна масивна жилищна сграда, масивни огради и два навеса, находящ се в поземлени имоти с кадастрални идентификатори 81178.46.17, 63015.504.181 и 63015.504.235 м. [наименование], землището на гр. Черноморец горска територия и земеделска земя. Прието е, че от доказателствата по делото, вкл. съдебно-техническата експертиза, се установява по безспорен начин наличието на посоченото в заповедта основание за незаконност на строежа, като изграден в чужди имоти /горска територия - собственост на К. Мешов, земеделска земя за земеделски труд и отдих - собственост на З. Драгиева и на кметство [населено място], съгласно данни от кадастралния регистър/ и без строителни книжа /одобрени проекти и разрешение за строеж/. Изложени са мотиви за липса на фактически основания по § 16 и § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ за приемане търпимост на незаконния строеж, с оглед времевия период на изграждането му . Взето е предвид и наличието на влязъл в сила отказ на главния архитект на Община Созопол за издаване на удостоверение за търпимост на сградата. Съдът е изложил и съображения за липсата на изискуемата законова предпоставка за признаване на търпимост съответствие с ПУП. Безспорно е обстоятелството , че не е променено и предназначението на земята върху която е изграден процесния строеж. Възраженията на нарушение на принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК във връзка с чл. 8 ЕКПЧОС, са възприети като неоснователни, тъй като въпреки изрично дадената на оспорващата възможност за установяване на относимите факти, визирани в отменителното решение на Върховния административен съд 5457 от 11.05.2020 г., постановено по адм. дело 3598/2019 година, не са представени доказателства, че процесната сграда е единствено жилище. От събраните доказателства, обсъдени подробно от съда е установено, че жалбоподателката от години живее и работи в Малта, като при оглед на място е установен обзаведен, но от дълго време необитаем първи етаж и двор, който се поддържа от съседка. Това обстоятелство е прието като индиция, че сградата е напусната от семейството на оспорващата. Ето защо, съдът е приел, че с издаването на процесната заповед не се нарушава чл. 8 ЕКПЧОС, още повече, че премахването на незаконните строежи е предвидено в закона средство на намеса на държавата, като служи за осигуряване на законност, сигурност и защита на здравето и правата на цялото общество. Тази намеса е необходима и в случая пропорционална, тъй като е предвидено премахването на имот, разположен в земеделска и горска територия, без промяна на предназначението на земята,изграден в противоречие с техническите правила и норми. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт 36/12.12.2017 година, досежно параметрите на незаконния строеж и липсата на изискуемите строителни книжа /одобрени проекти и разрешение за строеж/, както и местоположението му в територия без одобрен и влязъл в сила ПУП, не са оборени в съдебното производство, а липсата на строителни книжа не се оспорва от жалбоподателката както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящето производство. Следователно заповедта е издадена на съответно правно основание чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. В тази връзка се явява ирелеванто възражението на касатора, че съдът не е изследвал и не е събрал доказателства относно собствеността на земята, тъй като имота се намира в терен, за който не е предвидено застрояване, независимо от неговата собственост. Безспорно е установено по делото и обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, строителството на който е реализирано на два етапа: първи етап в периода 1980-1986 г. и втори в периода около 2000 година и след това. Съдът е обсъдил хипотезите за режима на търпимост за сградата, като обосновано е приел, че те са неприложими в настоящия случай, поради изграждането на обекта в несъответствие с предвижданията на плана, както и несъответствието му с правилата и нормативите по действащия правен режим към настоящия момент. Разпоредбите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ДР ЗУТ въвеждат изискване за строежа, освен да е бил допустим по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по време на извършването му или съгласно този закон, строежът да е деклариран от собственика пред одобряващите органи в определен срок. Данни за деклариране на процесния незаконен строеж в предвидения в закона срок не са въведени в процеса, поради което хипотезата по ал. 2 и ал. 3 се явява неприложима в случая. По отношение на липса на изискванията за съответствие на строежа с предвижданията на плана, изводите на административния съд са подробно обосновани и съответни на изяснената по делото фактическа обстановка и се възприемат изцяло от настоящата инстанция по реда на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. При горните установявания, решаващият правен извод на съда за безспорно установен незаконен строеж по смисъла на чл. 225а, ал. 1, във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Неоснователни са доводите по касационната жалба за нарушение на чл. 8 от ЕКПЧОС и неспазване принципа на съразмерност по чл. 6 от АПК. От представените по делото доказателства е видно, че Н. Янева не установява, че разпоредения за премахване строеж съставлява "единствено жилище". Въпреки изрично дадената възможност не ангажира доказателства, че процесния строеж се явява единствено жилище за нея и нейни близки родственици. В тази връзка не може да се приеме, че с премахване на процесния незаконен строеж, оспорващата и семейството й са застрашени от оставане без дом, още повече, че по делото са събрани данни, че настоящият имот е необитаем, а Янева живее от години в друго жилище в Малта. По казус, сходен с настоящия, Европейският съд по правата на човека е постановил решение по дело "Иванова и Черкезов срещу България", което извежда на преден план в преценката по чл. 8 от Конвенцията /КЗПЧОС/ досежно премахване на незаконно строителство, възможността за алтернативно настаняване на собствениците на строежа в друго жилище, включително и общинско, в случай че премахването касае единствено жилище. Както се установи от събраните доказателства, жилището е обзаведено и годно за живеене, но е необитаемо, което води до извод, че не е единствено за касатора по смисъла на цитираното решение. Преценката на първоинстанционния съд, че издадената заповед отговаря на изискванията за съразмерност по смисъла на чл. 6 АПК и не нарушава чл. 8 от КЗПЧОС, е правилна и се споделя от настоящия състав.