Решение № 16761 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2019 г.

Решение № 16761 от 10.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11275/2019 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Колев Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Антонова против решение № 6364/25.04.2019 г., постановено по адм. дело № 10514/2017 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отхвърлена жалбата й срещу заповед № РД-15-701/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение като постановено при наличие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорват се правните изводи, възприети от съда относно материална законосъобразност на оспорената заповед, издадена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 Закона за държавния служител (ЗДСл), като се твърди, че в случая не е било извършено действително съкращаване на длъжността, заемана от служителя. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Ответната страна - министър на здравеопазването оспорва касационната жалба по съображения, развити в писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия, въз основа на събраните по делото доказателства и след като обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред Върховния административен съд, тричленен състав на пето отделение е заповед № РД-15-701/25.07.2017 г. на министъра на здравеопазването, с която е прекратено служебното правоотношение с В. Антонова, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. - поради съкращаване на длъжността. Съдът е отхвърлил подадената жалба, след като е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Развил е доводи за това, че заповедта е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила, при спазване на материалния закон и неговата цел, които се споделят от настоящата инстанция. Жалбоподателката е заемала длъжността "държавен инспектор", длъжностно ниво 5, експертно ниво 1 Б, с ранг V старши в Инспектората на Министерството на здравеопазването. Приет е нов Устройствен правилник на Министерство на здравеопазването /обн. ДВ, бр. 60 от 25.07.2017 г., в сила от същата дата – понастоящем отменен, считано от 19.04.2019 г. /, приложим към датата на издаване на оспорената заповед, като видно от приложението към чл. 19, ал. 3 от същия, Инспекторатът е с обща численост от 8 щатни бройки, при 15 бройки, съгласно отменения правилник. Утвърдено е ново длъжностно разписание на длъжностите в Министерство на здравеопазването към 25.07.2017 г., съгласно което общият брой на служителите, изпълняващи длъжността "държавен инспектор" в Инспектората, е намалена от 6 на 2 лица. Тези факти обосноват наличие на хипотезата по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. и материалната законосъобразност на оспорената заповед. Правилно съдът е установил реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката поради съществено намаляване на броя на служители, осъществяващи длъжността. В случая длъжността не съществува нито като нормативно определена позиция, нито като система от функции и задължения по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, като не са допуснати необходими и относими за предмета на правния спор доказателства. Съдебният състав е разпределил доказателствената тежест, задължил е ответникът да представи цялата относима преписка, както и е предоставил възможност на жалбоподателката да заяви дали следва да бъдат представени и други документи, освен наличните по делото. По изложените съображения и като съобрази, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, то следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия