Решение № 1584 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10832/2009 г.

Решение № 1584 от 1.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10832/2009 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, съответно от Благой Георгиев Калайджиев и Петър Георгиев Калайджиев - двамата от гр. София, втората - уточнена с молба от 9.04.2010 г., срещу решение № 352 от 1.06.2009 г., постановено по адм. д. № 275/2009 г. на Административен съд - Благоевград, и по частна жалба на Иван Георгиев Калайджиев против определение № 331/9.07.2009 г., постановено по същото дело, оставена без разглеждане като процесуално недопустима с влязло в сила определение. В първата касационна жалба са инвокирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, а във втората - при допуснато нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Първият касатор моли за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане, а вторият-за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да бъде потвърден оспорения административен акт. В откритото съдебно заседание пред ВАС първият касатор лично и чрез процесуалния си представител В. Димитрова и в писмено становище поддържа жалбата, а вторият не се явява и не изпращат представител. Ответниците: Кметът на община Банско и Иван Георгиев Калайджиев не се явяват и не изпращат представител, в писмен отговор вторият оспорва касационната жалба на Благой Георгиев Калайджиев с подробни съображения за нейната неоснователност. Заинтересованите страни - Малин Галчов, Благой Лачин и Йорданка Скарева не се явяват и не заявяват становище по жалбите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на първата касационна жалба. Намира, че обжалваното решение е недопустимо поради неспазване на регламентираното в чл. 154, ал. 1 от АПК задължение на съда да конституира страните служебно, а Благой Калайджиев като наследник на Георги П. Калайджиев, собственик на имота и заинтересовано лице, не е конституиран като заинтересована страна. Тъй като съдът решил спора без участие на тази страна счита, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила. По съображения, изведени от чл. 221, ал. 3 от АПК намира обжалваното решение за недопустимо и предлага то да се обезсили и делото да се върне за ново разглеждане. Касационните жалби са подадени от активнолегитимирани страни, първата - в преклузивния срок по чл. 211, ал. 3 от АПК, втората - в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което са процесуално допустими. По отношение на касационната жалба на Благой Георгиев Калайджиев следва да се посочи, че този касационен жалбоподател има правен интерес от оспорване на решението, тъй като с него се засяга неблагоприятно неговата правна сфера. Разпоредбата на чл. 210 от АПК определя кръга на лицата с право да подадат касационна жалба. Съгласно ал. 1 от този текст касационна жалба могат да подават лицата, за които решението е неблагоприятно. Отклонение от това общо правило е уредено в чл. 210, ал. 2 от АПК, съгласно който текст лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар да не са участвали по делото, както е в настоящия случай. Предпоставките за допустимост на касационната жалба на неучаствалите по делото лица по чл. 210, ал. 2 от АПК са: решението на първоинстанционния съд да има сила спрямо тези лица, решението да има неблагоприятно действие спрямо тях и последното условие е тези лица да докажат, че са имали качеството на заинтересована страна в производството пред първоинстанционния съд и ако съдът би изпълнил задължението си по чл. 154, ал. 1 от АПК за служебното конституиране на страните по делото, в това число и на заинтересованите лица по чл. 153, ал. 1 от АПК, те биха защитили своите права и интереси в това производство. При тези условия е налице активна процесуална легитимация на касационния жалбоподател по чл. 210, ал. 2 от АПК. В настоящия случай първият касационен жалбоподател е наследник на бившия собственик на процесния имот, поради което има гарантирано право да участва в производството по делото. Разгледана по същество, касационната жалба на Благой Георгиев Калайджиев е и основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от Иван Георгиев Калайджиев, против заповед № 01-27/6.02.2009 г. на кмета на община Банско, издадена по молба № 94-01-2988/18.07.2008 г. на Петър Георгиев Калайджиев, като наследник на Георги П. Калайджиев, с която поискал да бъде одобрен помощен план за имот № 923, в м. "Аризаница" гр. Добринище, собственост на общия наследодател Георги П. Калайджиев. С оспорената заповед, издадена на основание чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, кметът одобрил решението на комисията за възстановяване на правото на собственост на бивш поземлен имот 923 (нов 1323) в размер на 470 кв. м, собственост на наследниците на Георги П. Калайджиев. Съдът преценил като незаконосъобразен оспорения административен акт. 3а да стигне до този правен извод съобразил, че при подадена молба за одобряване на помощен кадастрален план, комисията има задължение да идентифицира имота и посочи неговите граници и номера на бившите имоти и границите и номерата на съществуващите имоти и застрояването в тях от одобрената кадастрална карта, каквато за процесното землище има одобрена. Посочил, че едва след нанасянето на имотите в кадастралната карта се развива другото производство - това по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, в което се определя застроената площ, като тази дейност се осъществява от техническата служба при общината и се одобрява със заповед на кмета на общината Оттук извел извод, че в настоящия случай "са смесени" двете процедури - тази по чл. 13а ППЗСПЗЗ, и тази по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ. При тези изводи и съобразявайки разпоредбата на чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, съдът извел извод за незаконосъобразност на заповедта и я отменил, без да постанови диспозитив за връщане на преписката на административния орган. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, предвид следното: При разглеждане на делото, по което е постановено обжалваното решение, съдът правилно съобразил, че производството по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ е междинно и се развива преди произнасяне на съответната общинска служба по земеделие за възстановяване на земеделски земи, включени в урбанизирана територия и че с издадената на това основание заповед се определя свободната от застрояване площ, която се възстановява по реда на чл. 11, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Не съобразил обаче, че заинтересовани страни в производството по оспорване на заповедта по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ са всички наследници на бившия собственик на процедирания имот, тъй като административния акт в разпоредителната си част поражда правни последици в тяхната правна сфера. В това производство не намира приложение специалната разпоредба на чл. 14 от ППЗСПЗЗ, тъй като тя се отнася само за производството пред съответната общинска служба по земеделие във връзка с възстановяване на земеделската земя, респ. в производството пред съда по оспорване на реституционния акт. В производството по оспорване на заповед по чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ се прилага общия принцип на чл. 153, ал. 1 от АПК за конституиране в процеса на всички заинтересовани страни. Видно от списъците за призоваване и протоколите от съдебни заседания, съдът е разгледал жалбата без да конституира като заинтересована страна и третия наследник на бившия собственик на имота, а именно настоящия касатор - Благой Георгиев Калайджиев, с което е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, ограничило гарантирано право на участие в производството по оспорване на всички наследници, които са засегнати от административния акт. Този извод се налага от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от АПК, определяща, че страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт и всички заинтересовани лица, и от тази на чл. 15 от АПК, регламентираща като субекти на административно право органи, лица и организации, чиито права, свобода и законни интереси са или биха могли да бъдат засегнати от административния акт или от съдебното решение, или за които те биха породили права и задължения. В нормата на чл. 154, ал. 1 от АПК е посочено задължението на съда да конституира страните служебно, като в случая Благой Калайджиев като наследник на Г. П. Калайджиев, собственик на имота, е несъмнено заинтересовано лице, но не е конституиран като заинтересована страна. От друга страна, оспореният акт поражда правни последици в правната му сфера, поради което той има качеството на заинтересованото лице по смисъла на чл. 153 от АПК. Предвид проведените процесуални действия и решаване на спора без участие на тази страна, е налице съществено нарушение на процесуалните правила. За пълнота на изложението следва да се посочи, че друго съществено нарушение на съдопроизводствените правила е и това, че при посочения резултат съдът е следвало да върне преписката на административния орган за произнасяне по молбата на Петър Георгиев Калайджиев, като даде съответни указания. По изложените съображения настоящият състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. При новото разглеждане на делото като заинтересованата страна следва да бъде конституиран Благой Георгиев Калайджиев. Предвид горните съображения не следва да се обсъждат възраженията във втората касационна жалба, касаещи доводи за несъобразяване на решението с материалния закон. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 във връзка с чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение,