Решение № 1745 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2014 г.

Решение № 1745 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4944/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по две касационни жалби: от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" /с предходно наименование дирекция "ОУИ"/ София при ЦУ на НАП и от "Аксиор" ООД от гр. София. Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София обжалва Решение № 308 от 16.01.2014 г., поставено по адм. дело № 7481/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/ в частта, с която е отменен Ревизионен акт /РА/ № 2251100483/9.03.2012 г. издаден от орган по приходите на ТД при НАП София, мълчаливо потвърден от директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София, в частта, с която за данъчни периоди м. 03.2007 г., м. 12.2007 г., м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 05.2009 г., м. 06.2009 г., м. 07.2009 г. и м. 06.2010 г., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 466 000 лева по фактури издадени от доставчиците "Янкулов строй" ЕООД, "Дамянов строй" ЕООД и "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД. В жалбата се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в материална незаконосъобразност на решението в обжалваната част, за което подробно се развиват съображения в жалбата. Иска се отмяна на решението на АССГ в обжалваната част и постановяване вместо него на друго, с което изцяло да се потвърди РА в отменената му част. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по тази жалба - "Аксиор" ООД, чрез процесуалния представител адв. Георгиева, в писмени бележки и в открито съдебно заседание оспорва основателността на касационната жална на ДД "ОДОП" София. "Аксиор" ООД от гр. София, чрез управителя си Пламен Чирипов, обжалва Решение № 308 от 16.01.2014 г., поставено по адм. дело № 7481/2012 г. по описа на Административен съд София-град в частта, в която е отхвърлена жалбата му против РА № 2251100483/9.03.2012 г. издаден от орган по приходите на ТД при НАП София, мълчаливо потвърден от директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София. Касаторът посочва като касационни основания, регламентираните в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно изложени в касационната жалба оплаквания се претендира отмяна на съдебното решение в неблагоприятната за касатора част. Иска се също постановяване на ново решение по съществото на спора, с което изцяло да се отмени РА. С депозираните писмени бележки и в открито съдебно заседание адв. Георгиева - процесуален представител на "Аксиор" ЕООД, претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София при ЦУ на НАП, не взема становище по касационна жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София и за неоснователност на тази подадена от "Аксиор" ООД. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, обсъждайки допустимостта на касационните жалби, правилността на решението на релевираните основания и след служебна проверка по чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбите за процесуално допустими. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт № 2251100483/9.03.2012 г. издаден от орган по приходите на ТД при НАП София, мълчаливо потвърден от директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- София, с който за данъчни периоди м. 02.2007, м. 04.2007 г., м. 12.2007 г., м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 05.2009 г., м. 06.2009 г., м. 07.2009 г., м. 06.2010 г., м. 07.2010 г., м. 11.2010 г., е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер общо на 832 034,55 лева и са начислени лихви в размер на 322 927,78 лева. С решението си първостепенният съд е отменил по жалба на "Аксиор" ООД РА № 2251100483/9.03.2012 г. на ТД при НАП София, в частта, с която за данъчен период м. 06.2010 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 14 000 лева по фактура № 30000000001/25.06.2010 г., издадена от "Янкулов строй" ЕООД, за данъчни периоди м. 02.2009 г., м. 03.2009 г., м. 05.2009 г., м. 06.2009 г. и м. 07.2009 г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 224 000 лева по пет фактури издадени от "Дамянов строй" ЕООД и за м. 04.2007 г. и м. 12.2007 г. е отказано право на данъчен кредит в размер на 228 000 лева по две фактури № 0000000006/27.04.2007 г. и № 139/27.12.2007 г. издадени от "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД. В останалата част жалбата на дружеството е отхвърлена. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Приел е, че в двете фази на спора са представени необходимите доказателства, въз основа на които да може да бъде направен категоричен извод, че в случая са осъществени облагаеми доставки от доставчиците "Янкулов строй" ЕООД, "Дамянов строй" ЕООД и "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД с предмет услуги по сключени договори и липса на осъществени реални доставки от "Ели Експо" ЕООД, "Ситас I" ЕООД, "Ибер Комерс" ЕООД и "Люси Арт" ЕООД с предмет услуги по сключени договори. По жалбата на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"- София: Жалбата е частично основателна. Решението в частта по отношение на доставчика "Янкулов стой" ЕООД е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон. Предмет на доставката са услуги по договор от 18.06.2010 г., а именно за проектни, ремонтни и товаро-разтоварни работи. Предмет на спора в тази му част е реалността на доставката обективирана във фактура № 30000000001/26.06.2010 г., издадена от "Янкулов стой" ЕООД и съответно налице ли е неправомерно начисление на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за обоснован дадения от първоинстанционния съд положителен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесната фактура. Административният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и ги е обсъдил в тяхната съвкупност, като е ценил всички доказателствата. За правомерното начисляване на данъка по спорните фактури е необходимо да се установи настъпване на данъчно събитие, което по смисъла на чл. 8 вр. с чл. 25, ал. 2 ЗДДС е извършването на услугата. От друга страна сама по себе си неустановеността от страна на получателя на данни за кадровата и материална обезпеченост на изпълнителя не е основание за отказ от право на приспадане. Следва да се отбележи, че са представени справки - данни за осигуряване за осигурителя "Янкулов строй", от които е видно, че има осигурени лица за м. 06, м. 08 и м. 09.2010 г., които периоди попадат в този за осъществяване на услугата. Предаването на последната е осъществено на 5.11.2010 г. Освен това, дори да не е налице кадрови ресурс, следва да се отчете обективната невъзможност на получателя да контролира всички елементи по търговската верига. Не се твърдят и сочат от приходните органи обективни данни за наличие на данъчна измама, нито получателят и РЛ да е знаел или да е трябвало да знае за съществуване на такава данъчна измама. Съдът правилно е счел, че отказът на органа по приходите да не признаят право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателите на процесната фактура за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на обекта работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. Предвид което решението на Административен съд София-град в частта на признато право на данъчен кредит в размер на 14 000 лева по фактура № 30000000001/26.06.2010 г., издадена от "Янкулов стой" ЕООД, следва да бъде оставено в сила. По отношение на доставчика "Дамянов строй" ЕООД, Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон, за част от издадените от доставчика фактури. Съдът неправилно преценява, че е налице право на данъчен кредит за данъчни периоди м. 03.2009 г., м. 05.2009 г., м. 06.2009 г. и м. 07.2009 г., изключение прави упражненото такова за данъчен период м. 02.2009 г. За посочения период правилно съдът е установил, че е налице реалност на доставката - извършването на услугата фактурирана от "Дамянов строй" ЕООД с първичен счетоводен документ № 000000002/26.02.2009 г. В сключения между лицата договор от 30.01.2009 г. с предмет извършване на проучвателни и проектни работи във връзка с работен проект на обект "офис сграда - бизнес център в м. "Къро"", е уговорен начина на плащане сумата по договора възлизаща на 1 120 000 лева без ДДС, както и етапи на извършване на услугите. В раздел III, т. III. 2 е уговорено, че след приемане и утвърждаване на идеен проект възложителят "Аксиор" ООД се задължава да преведе 25 % от определената цена. Видно от приемо-предавателен протокол от 13.02.2009 г. изпълнителят по договора "Дамянов строй" ЕООД предава материали от изпълнение на възложена задача по Етап 1 от договора. Последното обстоятелство предполага изпълнение от страна на възложителя, а именно плащане, за което е издаден фактура № 000000002/26.02.2009 г., видно от преводно нареждане плащането е било осъществено на 27.02.2009 г. Изложеното налага извода, че във връзка с издадената фактура е налице реално осъществена доставка на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС. Предвид което решението на Административен съд София-град в частта на признато право на данъчен кредит в размер на 60 000 лева по фактура № 000000002/26.02.2009 г. издадена от "Дамянов строй" ЕООД, следва да бъде потвърдено и оставено в сила. По отношение на останалите четири фактури издадени от "Дамянов строй" ЕООД, по които РЛ е упражнило право на данъчен кредит, съдът не е съобразил и не е изследвал реалността на фактурираните доставки, поради което е постановил неправилно решение. В горепосочения договор сключен между страните е уговорено, че останалата част от определената цена за услугата се заплаща на части, като последната вноска се заплаща след приключване на работата по проекта, включващо съгласуване на работните проекти със съответните инстанции и получаване на разрешение за строеж. С приемо-предавателен протокол от 13.11.2009 г. е приета проектна документация. Видно от изпратено писмо от ревизираното лице до доставчика "Дамянов строй" ЕООД с изх. № 31691/17.11.2009 г. с посочения приемо-предавателен протокол е предаден непълен работен проект. В писмото е напомнено на доставчика, че попада в хипотезата на т. IV. 1 от договора, която предвижда неустойка. Уговорено е още, че последващо предаване на оставащата част от непредадена проектна документация се дължи на консултанта на "Аксиор" ЕООД - "Консултантска инженерна група" ООД. От представените документи не се установява от настоящата инстанция наличие на последващо предаване на дължимата от "Дамянов строй" ЕООД документация. Предвид изложеното, фактурите издадени от последния се явяват авансови, а извършени на дати 31.03.2009 г., 30.05.2009 г., 30.06.2009 г. и 29.07.2009 г. преводни нареждания от "Аксиор" ООД авансово платени. В случая е налице авансово плащане за бъдеща доставка на услуга. Съдът неправилно е тълкувал и приложил материалния закон ЗДДС като не е обърнал внимание за наличието на авансово плащане. Същото не поражда настъпване на данъчно събитие, а е такава само доколкото е обвързано с осъществяване на конкретна доставка. В случай, че тази доставка не се извърши или не се изясни от кого е осъществена, както е установено по делото, не се приема, че е налице данъчно събитие по извършеното авансово плащане, съответно не възниква право на приспадане на данъчен кредит. В доказателствена тежест на лицето е да установи правомерното начисляване на данъка досежно наличието на извършена доставка, при условията на пълно доказване, което в случая не е постигнато. Само осчетоводяването, било то и редовно водено, не е достатъчно за постигане целите на доказването. Ето защо със заключението на счетоводната експертиза не се опровергават горните доводи за липса на реалност. Обратно на изводите на съда е актуалната практика на СЕС - по дело С-107/13, че липсата на реалност на доставката, по която е извършено авансово плащане е основание да се коригира правото на приспадане. Предвид изложеното дотук, настоящата инстанция намира, че решението на АССГ е частично неправилно, поради което следва да се отмени в частта, в която по жалба на "Аксиор" ООД е отменен РА в размера над 60 000 лв. и съответните лихви по доставките осъществени от "Дамянов строй" ЕООД, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди РА в частта на определените данъчни задължения за данъчни периоди м. 03.2009 г., м. 05.2009 г., м. 06.2009 г. и м. 07.2009 г. в размер на 164 000 лв. главница и съответните лихви. Във връзка с доставките получени от "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД представляващи временно ползване на програмен ресурс, а именно предоставяне на 16 лица - програмисти по приложен списък към сключен договор от 26.04.2007 г. с уговорен срок за изпълнение 2.05.2007 г. - 31.12.07.2007 г. съдът не е съобразил всички събрани по делото доказателства и ги е ценил избирателно. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е постановил частично неправилно решение. Доставчикът е издал фактура № 0000000006/27.04.2007 г. с данъчна основа 840 000 лева и ДДС 168 000 лева. До посочените в списъка лицата са изпращани ИИНП, на които същите са отговаряли с писмени декларации, в които обстойно са обяснили в какво се е изразявала извършваната от тях работа, как се е осъществявало заплащането на договорените възнаграждения, удържането на данъци и други специфични за предоставената услуга обстоятелства. Представени са договори сключени между лицата и "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД за срок до 31.12.2007 г., разходни касови ордери за изплатените им суми, служебни бележки на лицата и справки за изплатени суми. В процесния период "Аксиор" ООД е бил доставчик на Министерство на правосъдието по договор № 93-00-364/27.09.2006 г. за поддръжка в работоспособно състояние на комплекса от програмни продукти в експлоатационната програмна среда и диагностика на проблемите "Единна информационна система за противодействие на престъпността" /ЕИСПП/. Правилно съдът е преценил като неоснователни доводите на органите по приходите за отказване правото на данъчен кредит по фактура № 0000000006/27.04.2007 г. Налице е реално извършване на услугите фактурирани от "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД за периода м. 04.2007 г. Предвид наличието на достатъчно доказателства установяващи разполагането на доставчика с договорения ресурс в периода 2.05.2007 г. - 31.12.07.2007 г. уговорен с договор от 26.04.2007 г. Предвид което решението на съда се явява правилно в тази му част. Първоинстанционният съд не е изследвал фактическата обстановка при постановяване на решението си по отношение на втората издадена фактура от "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД, а именно тази за данъчен период м. 12.2007 г. На дата 27.12.2007 г. между доставчика и РЛ е сключен анекс към договора, с който се уговарят "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД да предостави за срок от 2.01.2008 до 31.05.2008 г. програмен ресурс - 10 специалисти, данни за които са налице по приложен списък. "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД е издало на ДЗЛ фактура № 139/27.12.2007 г. с данъчна основа 300 000 лева и ДДС в размер на 60 000 лева. Към анекса не са приложени никакви документи доказващи, че доставчикът разполага с кадрова обезпеченост, не са установени договорни отношения с описаните в списъка /приложение 1/ лица за процесния период. Договорите сключени с лицата са за срок до 31.12.2007 г., която дата се обхваща от периода посочен в договора. Изпълнението на фактурираната услуга за м. 12.2007 г. е уговорено с анекса към договора, в които е вписано, че "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД предоставя на "Аксиор" ООД програмен ресурс, считано от 2.01.2008 г. Не са представени доказателства за отчетност за извършено осигуряване на лицата, за удържане на данъци, нито за заплащане на възнаграждения на програмистите от страна на "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД. Предвид липсата на кадрова обезпеченост - какъвто в конкретния случай е предметът на сключения анекс към договора, не може да се установи как е извършена договорената услуга. Фактурираната с първичен счетоводен документ № 139/27.12.2007 г. услуга, предполага изпълнителят да разполага със съответните документи, доказващи, както наличие на работна ръка. Според неправилното изложение на съда, представените от ДЗЛ и събрани по време на насрещните проверки документи сочат по несъмнен начин наличие на изпълнение на фактурираната доставка именно от издателя на фактурата и в частност от наетите негови служители. Предвид изложените доводи, настоящият касационен състав не споделя съжденията на АССГ, поради което следва решението му в частта, с която признава право на данъчен кредит и отменя РА по доставки извършени от "Арт Медия Комюникейшън" ЕООД за сумата над 168 000 лева и съответните лихви за забава да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди РА в частта на определените данъчни задължения за данъчен период м. 12.2007 г. в размер на 60 000 лв. главница и съответните лихви. По жалбата на "Аксиор" ООД, гр. София: Жалбата е неоснователна. Решението в частта по отношение на доставчика "Ели експо" ЕООД, е правилно, постановено е в съответствие с материалния закон. Предмет на доставката са услуги по договор от 30.09.2010 г., а именно строително-монтажни работи. Предмет на спора в тази му част е реалността на доставката по фактура № 0000000012/30.11.2010 г., издадена от "Ели Експо" ЕООД и съответно налице ли е неправомерно начисление на данъка в размер на 40 000 лева по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС. При така установените факти и обстоятелства по спора, при преценка на събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, касационният съд намира за обоснован дадения от първоинстанционния съд отрицателен отговор на въпроса за наличието на настъпили данъчни събития по процесната фактура. При преценка на писмените доказателства, вкл. договори, протоколи обр. 19, обяснителни записки и др. съдът е направил и обоснован извод, че не е установено при условията на пълно доказване, че спорните доставки са осъществени във вида и обема, в който се твърди от получателя на услугите. Във фактурата липсва конкретизация на услугите по вид, обем, качество и цена, а е направено уточнение - услуга по договор, след преценка на тези писмени доказателства, не дава възможност за формиране на ползващия РЛ извод, че е налице индивидуализация на услугите. Не е налице и възможност за преценка от кого са извършени СМР, с какви материални са осъществени и чие е било задължението за осигуряването им. В касационната жалба касаторът не навежда аргументи, които да оборват тези фактически и правни изводи на съда. С оглед установеното разпределение на доказателствената тежест е неоснователно твърдението, че предвид доказаното осъществяване на доставките и при липса на данни за технически и кадрови потенциал на издателите на фактурите, в доказателствена тежест на приходните органи е да установят кой е реалният извършител на строителните работи. Неоснователно е и позоваването на задължителната практика на СЕС по сходни казуси. В случая, правилно е прието от първоинстанционния съд, че не намира приложение практиката на СЕС по свързани дела С-80/2011 и С-142/11 по тълкуване на чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО. Касае се за различни фактически установености. В случая издателите на фактурите не са открити на адресите им, поради което приходните органи и съда не са получили достъп до счетоводствата им. Изводите за липса на реалност са направени не въз основа на формално основание, произтичащо от непълно и неточно осчетоводяване или поради неустановеност на материална и техническа обезпеченост, а поради пълна липса на установяване на релевантните за спора обстоятелства, вкл. и извършването на услугите като такива именно от лицата, издали фактурите, т. е. поради неустановеност на главния факт - настъпило данъчно събитие. В посочения смисъл е и решение по дело № С-285/11 на СЕС в т. 31, от което е прието, че за да се установи, че доставките на стоки са основание за право на приспадане е необходимо да се провери дали доставките са били реално осъществени. Правото на Европейския съюз не съдържа правила относно преценката на доказателствата за осъществяване на доставките, като националните съдилища прилагат националните си процесуални правила при преценката настъпило ли е данъчно събитие по фактурата, издадена на ревизираното лице, както правилно е постъпил административния съд в случая. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение в частта по отношение на доставчика "Ели Експо" ЕООД за правилно. Не са налице твърдените от касатора нарушения на процесуалните и материални правила. Решението на АССГ следва да се остави в сила в тази му част. По отношение на доставчика "Ситас I" ЕООД, Административен съд София-град е постановил правилно решение, което е в съответствие с материалния закон. Доставчикът "Ситас I" ЕООД е издал на РЛ през данъчен период м. 07.2010 г. фактура № 2000000028/29.07.2010 г. с предмет - пазарно проучване за предлагане на софтуер "Система за управление на град", по която е отказано признаване на данъчен кредит в размер на 40 000 лева. Представените доказателства, изразяващи се единствено в първични счетоводни документи, плащане по фактурите и доказателства за редовно им осчетоводяване не доказват спорния въпрос - фактическото изпълнение на доставките. Последните не са достатъчни, за да обосноват наличието на реални доставки, след като не е доказано реалното прехвърляне право на собственост. Изводът е, че съдът правилно е приел, че не е установено при условията на пълно доказване настъпване на данъчно събитие чрез предаване на услугата от издателя на фактурата към получателя по фактурата. Постановено решение е правилно в тази му част. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка, обоснованост и правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Законосъобразно е прието, че в доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка, (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за задействане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие. Обратно на твърденията в жалбата, не е установено въз основа на събраните по делото доказателства, вкл. и от заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, че този доставчик е могъл да осъществи извършването на услугата. Правилно съдът е приел, че за установяване настъпването на данъчно събитие не е достатъчно само фактуриране на стоките дори и при фактическите установявания на вещото лице относно воденото редовно счетоводство. Правилно се посочва, че последните и сумите заплатени по банков път, не водят на единствения безспорен извод, че процесната услуга по фактурата издадена от доставчика, е тази, която впоследствие е трябвало да бъде внедрени в сграда, която е на етап "Разрешение за строеж". Възможността да се извърши фактурираната услуга, без да се установи, каквато и да било кадрова, техническа или материална обезпеченост при доставчика е от съществено значение за извода, че услуга е извършена и то именно от издателя на фактурата. По изложените съображения касационният съд намира обжалваното решение в частта по отношение на доставчика "Ситас I" ЕООД за правилно. Не са налице твърдените от касатора нарушения на процесуалните и материални правила, поради което решението на АССГ следва да се остави в сила в тази му част. Съдебното решение е правилно и по отношение на доставчиците "Ибер Комерс" ЕООД и "Люси Арт" ЕООД. Спорната доставка от "Ибер Комерс" ЕООД от отразена с фактура № 15/6.02.2007 г., по която на РЛ не е признат данъчен кредит в размер на 80 000 лева. Предмет на доставката е предоставяне на програмен ресурс - 6 програмисти по списък. Идентична е доставката извършена от "Люси Арт" ЕООД, фактурирана с първичен счетоводен документ № 1/16.12.2007 г. с данъчна основа 480 000 лева и начислен ДДС е размер на 96 000 лева. Предоставеният програмен ресурс е 20 програмисти. Правилно съдът е обсъдил, че не са представени доказателства за това, каква е квалификацията на тези специалисти и какви дейности е следвало да извършват. Няма данни и за това, какви са били отношенията им с доставчиците - трудови или граждански, за да се приеме, че дружеството е имало основание да ги задължи да работят за "Аксиор" ООД. Предвид горното и липсата на отговори на изискани от органите по приходите, данни за лицата, като имена, ЕГН и адреси, не може да се изясни категорично дали лицата са работили за ревизираното лице и в какво точно се е изразявала дейността им. Неоснователни се явяват изложените от касатора доводи, които не могат да мотивира съда да приеме за основателни. Правилно е разпределена доказателствената тежест в процеса. Доказателства оборващи извода на приходните органи, не са представени, поради което следва да се приеме, че Решението като обосновано и правилно следва да се потвърди в тази си обжалвана част. При този изход на спора първоначалната жалба на ревизираното лице се явява частично неоснователна, а неговата касационна жалба - изцяло неоснователна. Ето защо присъдените в полза на "Аксиор" ООД разноски следва да бъдат редуцирани до размера на 7621,23 лева, поради което първоинстанционното решение следва да се отмени в частта за присъдените разноски за размера над тази сума. С оглед цялостната неоснователност на касационната му жалба, заплащане на разноски за настоящото производство на "Аксиор" ООД, не се следват. От друга страна, в полза на администрацията на приходните органи, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, се дължи увеличение на присъденото юрисконсултско възнаграждение съгласно Наредба № 1 към ЗА, което определено според потвърдената част от материалния интерес на спора е 8430,35 лв. В полза на Д "ОДОП" е присъдена сума в размер на 7770,69 лв. пред първата инстанция, поради което понастоящем следва да се присъди разликата от 659,66 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, осмо отделение,