Решение № 1598 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2014 г.

Решение № 1598 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14519/2014 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е касационна жалба на "Декуманус" ЕООД - гр. В. против Решение № 2072/25.09.2014 г., постановено по адм. дело № 1277/2014 г. по описа на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № 031304207/19.12.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 94/31.03.2014 г. на директор Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, с който му е отказано право на данъчен кредит и са установени допълнителни задължения за ДДС по ЗДДС общо в размер на 88 909,45 лева, ведно с лихви в размер на 37 744,48 лева и корпоративен данък по ЗКПО за периода 2008-2010 г. в общ размер на 37 919,47 лева, ведно с лихви в размер на 16 287,39 лева. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон - касационно основание съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. На първо место, касатора оспорва извода на първоинстанционния съд, че ревизионния акт е издаден от компетентен орган, като твърди, че издателя на заповедта за възлагане на ревизия с място на работа ИРМ Ш. не е била компетентна да възлага ревизия на дружеството, което има седалище в гр. В. На второ место, оспорва извода на съда, че реалността на фактурираните доставки на стоки и услуги не е доказана, като излага подробни доводи за представените по делото доказателства по отношение на фактурираните доставки от деветте дружества доставчици. Твърди, че събраните доказателства не са обсъдени в съвкупност, а направените правни изводи са неправилни. Претендира се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което ревизионния акт да бъде отменен. О. Д. на Дирекция "ОДОП" - В. при ЦУ на НАП, не взема становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред Административен съд (АС) - В. е бил Ревизионен акт (РА) № 031304207/19.12.2013 г., потвърден с Решение № 94/31.03.2014 г. на директор Дирекция ОДОП при ЦУ на НАП гр. В., с който на "Декуманус" ЕООД - гр. В. е отказано право на данъчен кредит и са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчен период м. 12/2008 г. в размер на 37 983,10 лв. главница и 19 544,82 лв. лихва; за данъчен период м. 05/2009 г. в размер на 2 002,35 лв. главница и 421,81 лв. лихва; за данъчен период м. 06/2009 г. в размер на 18 400 лв. главница и 8 658,11 лв. лихва; за данъчен период м. 10/20010 г. в размер на 6 064 лв. главница и 1 928,20 лв. лихва; за данъчен период м. 12/2010 г. в размер на 11 626,67 лв. главница и 3 499,77 лв. лихва; за данъчен период м. 01/2011 г. в размер на 10 003,ЗЗ лв. главница и 2 911,97 лв. лихва; за данъчен период м. 03/2011 г. в размер на 2 830 лв. главница и 779,80 лв. лихва, както и корпоративен данък по ЗКПО за периода 2008-2010 г. в общ размер на 37 919,47 лв. главница и 16 287,39 лв. лихва. С обжалваното в настоящото производство решение, АС - В. е отхвърлил жалбата на "Декуманус" ЕООД - гр. В. срещу обжалвания РА и осъдил дружеството да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. разноски в размер на 4 338,61 лева. За да постанови обжалваното решение, на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила, визирани в ДОПК. При преценка на неговата материална законосъобразност и обоснованост, АС - В. е анализирал събраните в хода на ревизията и съдебното производство писмени доказателства, както и заключение по назначена съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), изложил е подробни аргументи въз основа на които обосновал правни изводи за материална законосъобразност на издадения РА. В частта по ЗДДС, съдът е приел, че правилно е отказано правото на данъчен кредит по доставки с предмет: услуга, комисионна услуга, рекламни материали, компютърни конфигурация, материали и стопански инвентар и др. от доставчиците "Пет ко трейд" ЕООД, "Джи ел трейд 2008" ЕООД, "Джорджио 07" ООД, "Джордан дизайн" ЕООД, "Пауър сет консултинг" ООД "Идея плюс" ЕООД, "Беладжо" ЕООД, "С. Т." ЕООД и "Елина 3.1" ЕООД, доколкото не се установява реалност на доставките на стоки и услуги. След като е обсъдил представените по делото писмени доказателства по доставчици, съдът е приел, че в хода на ревизионното производство доставчиците не са намерени и не са представили документи, с изключение на доставчика "Елина 3.1" ЕООД, който представил единствено договор за реклама и приемо-предавателен протокол, със съдържание, че услугите се приемат без възражения, а представените от ревизираното лице доказателства не са достатъчни, за да обосноват извод за реалност на доставките. По отношение на доставките на стоки по фактури, издадени от "Пет ко трейд" ЕООД, "Джорджио 07" ООД, "Пауър сет консултинг" ООД, съдът е приел за установено, че от страна на ревизираното лице са представени само процесните фактури и справки за осчетоводяването им при получателя, поради което обосновал правен извод, че предаването на стоките по процесните фактури не е доказано. По отношение на доставката на услуга по посредничество по фактура, издадени от "Джи ел трейд 2008" ЕООД, съдът е приел, че от страна на ревизираното лице са представени само процесната фактура, комисионен договор и справки за осчетоводяването на фактурата, поради което обосновал правен извод, че реално извършване на услуга по комисионен договор не е доказано. По отношение на доставката на услуги по фактури, издадени от "Пет ко трейд" ЕООД, "Джи ел трейд 2008" ЕООД, "Джорджио 07" ООД, "Джордан дизайн" ЕООД, "Пауър сет консултинг" ООД "Идея плюс" ЕООД, "Беладжо" ЕООД, "С. Т." ЕООД и "Елина 3.1" ЕООД, съдът е приел, че от страна на ревизираното лице са представени процесните фактури, договори за услуги, приемо-предавателни протоколи, в които било записано само, че услугите са приети без възражение, но тъй като не са представени други доказателства за реално изпълнение на фактурираните услуги, съдът приел, че същите не са доказани. Съдът е обсъдил заключението по назначената съдебно - счетоводна експертиза, както и уточнението на вещото лице, че счетоводната информация не позволя да се определи начина на реализацията на услуги по доставчици, а само общо за периода, поради което приел, че не е доказано дали са получени и съответно реализирани именно услугите по конкретните процесни доставки. Приел е, че само въз основа на доказателствата за счетоводното отразяване при жалбоподателя на процесните доставки не може да се обоснове извод за реалност на доставките. В частта по ЗКПО, съдът приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък. Обжалваното решение е правилно. Първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, осмо отделение. Правилно са разрешени спорните по делото въпроси, въз основа на правилно разпределение на доказателствената тежест и при съвкупен анализ на всички събрани доказателства. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за неправилност на решението, с изложени доводи за нищожност на РА, поради обстоятелството, че издателя на заповедта за възлагане на ревизия е с място на работа ИРМ Ш., а ревизираното лице е със седалище в гр. В. Правилно АС - В. е приел, че оспорения пред него РА е издаден от компетентен орган, при надлежно възложена ревизия. В този смисъл са били указанията на ВАС, дадени с отменително решение при първото разглеждане на делото, както и Тълкувателно решение № 5/22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд по т. д. № 4/2014 г., според което не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на физически или юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция. Обжалваното решение е постановено при правилно прилагане на материалния закон, като изводът на АС - В. за материална законосъобразност на РА кореспондира с доказателствата по делото. Реалността на доставката на стоки и/или услуги е основополагаща за законосъобразното упражняване от получателя на съответната доставка на правото на приспадане на платения от него ДДС на доставчика като данъчен кредит. Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и чл. 170, ал. 1 от АПК получателят по доставките носи доказателствена тежест за установяване на твърдяните от него положителни факти, т. е. наличието на облагаеми доставки. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на издадена фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на стоки и услуги са били извършени. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите, издадени от "Пет ко трейд" ЕООД, "Джорджио 07" ООД, "Пауър сет консултинг" ООД, с предмет на доставка стоки - канцеларски материали, хартия, класьори и офис оборудване, основния спорен момент е налице ли е реална доставка на стоки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. По делото не е имало спор по въпроса, че доставчиците "Пет ко трейд" ЕООД, "Джорджио 07" ООД, "Пауър сет консултинг" ООД, не са намерени в хода на ревизията и от тях не са представени доказателства за реалност на фактурираните доставки. От друга страна е безспорно, че ревизираното лице също не разполага и не представя каквито и да е съпътстващи фактурата документи, от които да се установи предаване на стоките. Липсата на доказателства за предаване на стоките, съпоставено с безспорно установените факти, че липсват доказателства за транспортирането им, както и за материалната обезпеченост на доставчиците да доставят стоки от посочения вид, преценени в съвкупност обосновават правни изводи за нереалност на фактурираните доставки. С оглед на изложеното, обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на "Декуманус" ЕООД срещу процесния РА в тази му част. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактура, издадени от "Джи ел трейд 2008" ЕООД с предмет - услуга по посредничество, правилно по делото е установено, че доставчика не е открит, а от страна на ревизираното лице са представени само процесната фактура, комисионен договор и справки за осчетоводяването на фактурата. Обоснован е извода на съда, че тези доказателства са недостатъчни, за да обосноват извод за реално изпълнение на фактурираната услуга. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Пет ко трейд" ЕООД, "Джи ел трейд 2008" ЕООД, "Джорджио 07" ООД, "Джордан дизайн" ЕООД, "Пауър сет консултинг" ООД "Идея плюс" ЕООД, "Беладжо" ЕООД, "С. Т." ЕООД и "Елина 3.1" ЕООД, с предмет на доставките - услуги по договори за проектиране, счетоводна консултация, плащане по договор за реклама, отново спорен момент е налице ли е реалност на доставка на услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС. Обосновано АС - В. е приел, че доставчиците не са открити, с изключение на доставчика "Елина 3.1" ЕООД и от същите не са представени документи за реално изпълнение на възложените услуги, а от страна на ревизираното лице са представени само процесните фактури, договори за услуги, приемо-предавателни протоколи, в които е записано, че услугите се приемат без възражение. В случая с представените приемо-предавателни протоколи не може да се установи извършване и приемане на фактурираните услуги, доколкото нито фактурите, нито приемо-предавателните протоколи имат конкретно съдържание относно предмета на услугата и начина на формиране на цената. В този смисъл, правилно съдът е приел, че липсата на убедителни доказателства за извършване и предаване на фактурираните услуги, липсата на доказателства за техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, липсата на отчети за извършената работа, чертежи на изготвени проекти, мостри на рекламни материали или каквито и да са налични следи за извършени услуги, преценен в съвкупност обосновават правни изводи за нереалност на фактурираните доставки на услуги. Както правилно е приел първоинстанционният съд, наличието на договори, издадени фактури и счетоводното им отразяване при получателя не доказва, че доставките на услуги са били извършени. В частта по ЗКПО, правилно съдът приел, че доколкото не се установява реалност на доставките по посочените фактури, правилно е извършено увеличение на финансовия резултат на дружеството с отчетените разходи по тези фактури, поради което законосъобразно е установено и задължението за корпоративен данък. Настоящата инстанция счита, че не следва да преповтаря мотивите на АС - В., в тези им части, тъй като от една страна изцяло ги споделя, а от друга страна липсват конкретни твърдения за неправилност при касационното оспорване на решението в тези му част. По тези съображения настоящият съдебен състав на Осмо отделение на Върховен административен съд намира, че касационната жалба се явява неоснователна, като не са налице основания за отмяна на обжалвания съдебен акт и същият следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора, неоснователна е претенцията на касатора за присъждане на разноски по делото. Такива не следва да се присъждат и на ответника по касация, поради липса на направено искане за разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение